Русия няма намерение да напада страни от НАТО и няма такива агресивни планове. Това заяви директорът на отдела по европейски проблеми на руското външно министерство Владислав Масленников в интервю за Известия.
„Отношенията между Русия и НАТО не просто са в най-ниската си точка от края на Студената война. Алиансът е поел ясен курс да противодейства на нашата страна и да овладее предполагаемата „заплаха“, произтичаща от нас. Това се случва във всички области и във всички посоки", каза той.
„Русия никога не се е стремяла да влоши отношенията с НАТО", каза той.
Според Масленников вината за тяхната деградация е изцяло на алианса. Москва не възнамерява да напада страни от НАТО и няма подобни агресивни планове, уточни шефът на ведомството.
Дипломатът отбеляза, че в случай на извънредна ситуация Русия и НАТО все още имат т. нар. горещи линии и възможности за спешни контакти. В същото време, ако говорим за обикновени контакти и механизми за диалог, които могат да се използват за намиране на начини за намаляване на напрежението, алиансът ги е отхвърлил, каза Масленников.
„Това не беше наш избор“, припомни той. „Още през 2014 г. НАТО едностранно спря да си сътрудничи с нас в Съвета Русия-НАТО по военна и гражданска линия“.
Щетите за ЕС от санкциите срещу Русия са огромни и нарастват като снежна топка, отбеляза Масленников.
Той даде за пример загубата в динамиката на растежа на БВП. В началото на 2022 г. в своята икономическа прогноза Европейската комисия приема, че икономиката на блока ще покаже растеж от поне 4%, но за годината се оказва, че е 3,4%. За 2023 г. е 0,4%, а по официални данни в края на 2024 г. се очаква да бъде около 0,9%.
„По този начин страните от блока са загубили стотици милиарди евро само от 2022 г. насам“, обясни Масленников.
Той добави, че към загубите на ЕС може да се включи и намаляване на износа на ЕС за Русия. Според Евростат обемът на доставките за Русия е намалял с 51 милиарда евро.
Брюксел се опасява, че администрацията на избрания президент на САЩ Доналд Тръмп ще промени курса си на подкрепа за режима в Киев, каза още Масленников.
„Едва ли могат да се очакват промени от новото ръководство на Европейската комисия в подхода им към нашата страна, било то в енергетиката, подкрепата за Украйна или други въпроси“, цитира изданието думите на дипломата. „Доколкото разбираме, в Брюксел наистина много се страхуват, че новата администрация на САЩ може да промени подхода си по отношение на подкрепата на режима в Киев.“
Масленников отбеляза, че идеята на ръководството на Европейската комисия да сложи ръка върху приходите от замразените руски активи идват от големите разходи на европейските данъкоплатци в подкрепа на Киев. Според него това показва, че „правилата, на които се основава дадена „заповед“, се променят в движение, всъщност се пренаписват“, за да отговарят на възложените задачи.
„Те искаха да сложат ръка върху тези печалби, върху руските активи, и за това вече е създадено много съмнително правно основание“, каза дипломатът.
„Сега явно апетитите растат още повече и се чуват призиви за отнемане на самите активи“, припомни дипломатът.