В много държави фармацевтите вече участват във ваксинация, профилактика и скрининг, проследяване на хронично болни и подкрепа за правилната употреба на лекарствата. По повод Световния ден на фармацевтите поставяме въпроса: използваме ли пълноценно всичко, което съвременният фармацевт може да даде на пациента?
Световният ден на фармацевтите се отбелязва по инициатива на Международната федерация по фармация (FIP), в която членуват организации от 157 държави и територии, които представляват над 5,5 милиона фармацевти и преподаватели по фармация.
По темата разговаряме с маг.-фарм. Димитър Коцев, председател на УС на РФК София-столична, и маг.-фарм. Венелин Сапунаров, Council Member, FIP.
-Г-н Коцев, честит празник! Разкажете как профилактиката може да започва от аптеката.
-Благодаря! Честит Световен ден на фармацевтите! Желая на колегите здраве, професионални успехи, обществено признание и удовлетворение.
Относно профилактиката, в различни държави фармацевтите участват в дейности като скрининг, ваксинация, подкрепа на хора с хронични заболявания, подобряване на придържането към терапията и отказване от тютюнопушене. Това не означава фармацевтът да замени лекаря. Означава още един медицински специалист да бъде включен в грижата за пациента. Разликата е важна. Човек с установено заболяване трябва да посещава своя лекар и да бъде проследяван според медицинските показания. Но между тези посещения той многократно влиза в аптеката, за да получи лекарствата си. Именно там могат да възникнат въпросите: „Правилно ли ги приема? Пропуска ли дози? Има ли затруднения с терапията? Разбира ли как трябва да използва лекарството?“. Фармацевтът може да подпомага това проследяване, а когато установи отклонение или риск — да насочи пациента към лекар.
Това вече се случва. В Германия има фармацевтична услуга за контрол на кръвното налягане при пациенти с диагностицирана хипертония. Измерванията се извършват по стандартизиран алгоритъм, документират се, а при отклонения пациентът се насочва към лекаря. В Дания аптеките предоставят услуги за пациенти, които започват ново лечение за хронично заболяване, както и подкрепа при проблеми с придържането към терапията.
Как стои въпросът с ваксинирането в аптека?
По данни, цитирани от FIP, ваксинация в аптеки се предлага в 56 държави и територии, а в 29 от тях фармацевтите могат едновременно да прилагат и да предписват ваксини. България е сред държавите без установена нормативна рамка за ваксинация от фармацевти.
Във Франция мащабът е показателен — през кампанията 2024–2025 г. 6,6 млн. души са ваксинирани срещу сезонен грип в аптеки, като 90% от аптеките участват. За пациента въпросът е практичен: колко достъпни места има около него, на които може безопасно да получи профилактична грижа?
Каква би била целта на скрининг на заболявания в аптеката?
Да открием риска навреме. Човек, който се чувства здрав, рядко посещава лекар само за да провери дали има повишен риск, но може да влиза в аптеката многократно през годината.
При подобни дейности обучени фармацевти могат да измерват определени показатели и да оценяват риска, а при отклонения да насочат човека към лекар. По този начин фармацевтът не заема мястото на лекаря – напротив, той може да помогне пациентът да стигне до лекаря навреме.
Защо това не се случва навсякъде?
Не е достатъчно само фармацевтът да има необходимото образование. Нужни са подходящо законодателство, устойчиво финансиране и заплащане на услугите, интеграция в здравната система, необходимите компетентности и информираност на обществото.
Именно това стои зад темата на Световния ден на фармацевтите през 2026 г. – „Укрепване на ролята на фармацевтите за по-здраво бъдеще“ (Empowering pharmacists for healthier futures). FIP призовава за подкрепящи политики, инвестиции в образование и пълноценно интегриране на фармацевтите в здравните системи.
Г-н Сапунаров, честит празник! Вие сте сред фармацевтите, които работят 25 септември да стане разпознаваем и в България.
Честит празник на всички фармацевти! От сърце желая на колегите здраве и национално и световно признание,успехи и искрени благопожелания за празника!
С постоянни усилия успяхме да направим Световния ден на фармацевтите по-разпознаваем и у нас, а колегите да се чувстват част от международната фармацевтична общност. Той е и повод да поставяме важни за професията и пациентите въпроси.
Във връзка с поскъпването на живота отново е актуален въпросът как се определят цените на лекарствата в България?
Цените на лекарствените продукти с рецепта и без рецепта са едни от най-регулираните в България сравнено с други продукти, при които може да има неограничена надценка. Фармацевтите не определят цената на лекарствата. Държавата определя цената им и всеки може да я провери в регистрите на сайта на НСЦРЛП https://portal.ncpr.bg/registers/. Там ще видят цената, над която не могат да закупят даден лекарствен продукт. Ако намерите лекарството си на по-ниска от тази цена – това е във Ваша полза. Това обаче не се отнася за хранителните добавки и козметиката, с които са пълни рафтовете на аптеките и интернет сайтовете им.
Трябва да се знае, че надценките, които остават за аптеките при работа с лекарствените продукти, са едни от най-ниските в Европа и са определени от държавата и нямат нищо общо с пазарните принципи. Например, при всеки нормален бизнес, ако закупите дадена стока на определена цена, например 10,00 €, всеки търговец поставя надценката си на тази цена. При лекарствените продукти това не е така, наредбата за ценообразуване задължава аптеките да поставят надценката си не на тази цена, а на регистрираната цена на производителя, която е по-ниска от 10,00 €. Именно ограничените надбавки при лекарствата са сред факторите аптеките да не могат да се издържат и да предлагат козметика, хранителни добавки и други продукти, при които ценообразуването е различно. Това е и причината аптеките все повече да приличат на магазини.
Променя ли се фармацевтичното образование у нас и отговаря ли то на европейските изисквания?
Българските фармацевти получават образование, което отговаря на европейските изисквания, и успешно упражняват професията си в други държави от ЕС. В същото време у нас изостава въвеждането на фармацевтични услуги, които вече са част от практиката в редица страни. Надявам се усилията ни да доведат до промяна, от която да спечелят пациентите и обществото.
В България магистър-фармацевтите учат не по-малко от пет години и половина, каквото изискването в ЕС. Дипломите ни се признават при упражняване на професията в други страни от ЕС. Фармацевтите, заедно с лекарите и денталните лекари, се обучават в медицинските университети и са медицински специалисти. Няма бакалавърска степен за фармацевтите също както при правото, медицина, дентална медицина, архитектура, ветеринарна медицина. От тази учебна година има и нови дисциплина по специалността като имунология, клинична фармация, етични аспекти на изкуствения интелект, комуникация. Това отразява промяната на професията и все по-големия фокус върху грижата за пациента.
Куриоз обаче е, че в България има останало още от социализма наименование „помощник-фармацевт“, при което обучението не отговаря на изискванията в ЕС за фармация и често подвежда пациентите, защото то е „професионален бакалавър“ и наименованието не отговаря на професията на фармацевта. Новата власт в страната би трябвало да премахне това название и да го приравни на „pharmacy technician“, каквито са в ЕС и към тях няма същата регулация като за фармацевтите.
Нека да завършим позитивно. България има добре подготвени фармацевти и потенциалът им може да бъде използван много по-пълноценно в полза на пациентите. Вярвам, че с развитието на фармацевтичните услуги, можем да допринесем за по-достъпна профилактика, по-безопасна употреба на лекарствата и по-добра грижа за хората. Именно това означава и посланието на тазгодишната кампания – „Укрепване на ролята на фармацевтите за по-здраво бъдеще“.