Коронавирусът постави в капан и моряците. Още в средата на март големите транспортни морски компании се наложи да преминат на авариен режим на работа и забраниха смените на моряци. Така всички, които тази заповед заварва на кораб, остават там, а другите - за дълго на брега.
За да си моряк трябва да си малко луд, но много отговорен. Така описва работата си 32-годишният варненец Деян Иванов пред "Здравей, България" по "Нова телевизия".
Той прекосява Атлантическия океан за пети път в рамките само на месеци. Втори помощник-капитан е на танкерен кораб, който превозва суров петрол. Целият екипаж е 29 души. И те са само капка в морето.
По информацията на Международната асоциация на корабоплаването, в Световния океан, над един милион моряци работят на търговските кораби. Всеки месец около 100 000 от тях стъпват на брега, а нови екипажи заемат местата им. Миналият месец, обаче, не мина по план. Една смяна попада в своеобразен капан заради коронавируса – и така за моряците, работили с месеци, сушата се оказа само химера. Новината застига Деян на американска земя.
„Трябваше да сляза на 10 март. Компанията отказа да направи тези смени, за да не поставя в риск нашето здраве и разбира се в тази ситуация, ако аз имах избор, бих отказал да сляза от Америка понеже това означава три полета минимум. Съответно рискът за зараза, дори и да пренеса този вирус, е много по-голяма и да поставя в риск всички около мен”, казва Деян.
Малко преди и за кораба на Деян да бъде въведена пълна забрана за смяна на екипаж, на борда се качват трима нови колеги. Един от тях развива симптоми за коронавирус.
Тримата нови прекарват половин месец в каюта без прозорци и получават закуска, обяд и вечеря пред вратата, за да се избегне всякакъв контакт. От време на време оставяли тази врата отворена, за да проветряват. На 13-тия ден лекари тестват моряците за COVID-19. Всички резултати са отрицателни.
Тревогата отминава. Но временно. До следващо пристанище и поредните 14 дни очакване.
„Междувременно корабът се отдалечава и много скоро ще е извън обсега на хеликоптерите“, разказва Деян. Така, ако някой се разболее, до него много трудно може да стигне медицинска помощ. Лекарствата на кораба също са в ограничено количество.
По море се осъществява около 90% от световната търговия. Така че и моряците може да се каже, че са на първа линия. Тяхната мисия е спасяването на световната икономика, която вече боледува сериозно.
Сега корабът пътува към Англия, а след това към Холандия. Не се знае дали дотогава ще падне забраната за смяна на екипажите.
Изисква се и голяма устойчивост на организма. За тези 6 месеца Деян е местил стрелките на часовника над 40 пъти. А от другата страна на Хоризонта го чакат близките.
25-годишната Евгения чака мъжа си. Морякът заминал, когато тя била бременна в трети месец. Договорът му изтекъл още началото на април. Така планът бил да е до Евгения много преди раждането.