По улиците на Ню Йорк все по-често могат да се видят камиони на фирми за жилищно настаняване. Само дето хората не се настаняват, а напускат. По тротоарите се трупат кашони и мебели, хиляди нюйоркчани панически бягат от коронавируса.
Една от тях е германката Сузане Бертрам, административен ръководител на офис в сърцето на Манхатън. Тя бяга от града още през март, заедно с цялото си семейство. "Просто много бързо ни стана ясно, че не можем и двамата с мъжа ми да работим в условията на домашен офис", обяснява Сузане. Да, в тристайно жилище с три деца и детегледачка това е трудна работа, но има и друго, казва тя: "Ако имаш деца, в момента просто няма какво да ги правиш в Ню Йорк". Защото хората се боят да водят децата дори на детските площадки - от страх да не се заразят.
Според анализ на телефонните комуникации, между март и май тази година 420 000 души са напуснали Ню Йорк. В Южен Манхатън пет процента от жилищата са празни, а в по-богатите квартали обезлюдени са почти половината апартаменти. От града си тръгват не само богаташите - много студенти, хора на изкуството или мнозина заети в ресторантьорството вече не могат да се препитават в Ню Йорк.
Алисън Бърнстейн е посредничка на недвижими имоти. Досега се е грижила да търси на хората подходящо жилище в Ню Йорк. Днес обаче върши точно обратното: "В момента мнозина просто искат да се махнат от тук. Ти живееш в един град, защото искаш да живееш в него. Но когато всичко рухне - лайфстайл, ресторанти, паркове, тогава става крайно сложно".
Много нюйоркчани обаче ще бъдат принудени да напуснат града по съвсем различна причина. "Безработните скоро ще престанат да получават държавната помощ, отпусната заради коронавируса", казва Стейн Ван Нюебюрх от Колумбийския университет. Той обяснява, че към помощите за безработни са били добавени 600 долара месечно, а когато тази надбавка отпадне, редица домакинства ще фалират. Ван Нюебюрх се опасява, че много хора просто ще бъдат изхвърлени на улицата. Независимо от факта, че наемите в града спадат.
Ню Йорк никога вече няма да бъде същият. Песимистите се тревожат, че стотиците хиляди, които са си тръгнали, може никога да не се върнат. Оптимистите обаче вярват, че на тяхно място ще нахлуят нови, свежи попълнения.