“150-160 горна граница на кръвното налягане носи висок риск от сърдечносъдови усложнения: инфаркт, исхемична болест на сърцето, инсулт”, казва световноизвестният руски кардиолог акад. Юрий Беленков.
Какво още трябва да научим и да спазваме, за да не допуснем сърдечно заболяване? Как трябва да се пазят сърдечноболните? Отговор на тези и още въпроси вижте в преводното интервю с акад. Беленков, публикувано на zdrave.to.
- Акад. Беленков, в скорошно интервю казахте, че 87% от пациентите неправилно лекуват хипертонията? Защо?
- Да, така е. Съществува понятието целево ниво на артериалното налягане, което означава не по-високо от максимално определените норми: 135-139/ 89. Нормалното кръвно налягане е 120/80 за всички възрастови групи. Съществува обаче и нормално повишено кръвно налягане - когато показателите са до 139/89. Ние, кардиолозите, бихме искали всички пациенти с артериална хипертония да достигнат тези нива. За съжаление обаче малко са хипертониците, които съумяват да поддържат нормално артериално налягане - средно около 20%, дори по-малко. Аз не казвам, че те не се лекуват.
Лекуват се, но неадекватно, т.е., или приемат неправилната доза от предписаното им лекарство, или самите препарати са подбрани неправилно. Човекът идва на преглед и казва: “Аз редовно приемам препарати”. “А какво ви е кръвното налягане?”. 150..., казва той. Това означава, че лечението е неправилно подбрано. А инсулт може да се случи и при кръвно налягане със 160-170 горна граница, ако е скочило рязко, въпреки че този пациент цял живот е бил хипертоник. Затова показателите 150-160 горна граница са с висок риск от сърдечносъдови усложнения: инфаркт, исхемична болест на сърцето, инсулт.
- Вие заявихте, че нараства броят на хората със сърдечна недостатъчност. Защо е така?
- Ще обясня. Сърдечната недостатъчност е финалният етап на всички заболявания на сърцето: инфаркт, хипертония и т.н. Когато започвах своята практика, това беше преди 47 години, смъртността от инфаркт съставляваше 55%, т.е., умираше всеки втори. Сега в добрите клиники смъртността е 6-7%. Което означава, че се научихме да спасяваме живот. За съжаление обаче, сърцето, миокардът, засега няма как да бъде спасено. Ето какво се случва.
Човекът получава инфаркт, вследствие на което част от сърцето спира да функционира и той развива сърдечна недостатъчност.
Преди години не доживявахме до нея. Както иронично се изразяваме: сърдечната недостатъчност - това е следствие от успехите. В смисъл, колкото повече хора спасяваме с исхемична болест на сърцето, толкова повече се повишава в перспектива и вероятността от възникването на сърдечна недостатъчност. Колкото по-малко операции извършваме по повод порок на сърцето, перспективата за възникване на сърдечна недостатъчност е същата.
- Епидемията от коронавируса може ли да повлияе за повишаване на сърдечните заболявания и смъртността от тях?
- Въпросът съвсем не е еднозначен. Аз мога да отговоря на този въпрос най-рано след една година. Смъртността, разбира се, ще е по-висока след епидемията от коронавируса. По много причини. хората останаха в изолация 2-3 месеца. Всички разбираме, че за това имаше причини. Но слабата физическа активност, хладилникът наблизо, психологическият стрес - всички тези фактори са рискови за здравето.
Ние и досега не знаем доколко тежки ще бъдат последствията у преболедувалите от този вирус от гледна точка на кардиологията. Иначе, в хода на тази тежка епидемия имаше много пациенти с миокардит (възпаление на сърдечния мускул), с перикардит (събиране на течност в перикарда) също. Като почти 47% от пациентите с тежко протичане на коронавирусната инфекция получиха сърдечна аритмия в хода на заболяването. Но, за да направим изводи, трябва още да наблюдаваме.
- Акад. Беленков, лятото е сезон, който радва всички ни, но понякога се случват резки климатични колебания. И много хора започват да се чувстват зле... Как се отразява времето на здравето на сърцето?
- Може би не знаете, но има една песен, в която се казва, че в природата няма лошо време. И в това има смисъл. Жителите на Африка например, тези в пустинята Сахара, не се измъчват от адските горещини там, защото през хилядолетията са свикнали да съществуват при висока температура и липса на влажност. Ако на такъв човек му се наложи да живее в студен климат, той ще се чувства зле
И обратното - хората, свикнали да живеят в по-студен климат, не могат да понасят необичайните горещини. Затова по-вярното е да се каже, че човек трудно понася не климата като такъв, а резките промени в него. В случая с метеозависимостта са възможни два варианта.
Ако човек е болен, ако има исхемична болест на сърцето или артериална хипертония и състоянието му се влошава при промяна на времето, той трябва да се посъветва с лекар. Всеки специалист знае как да действа в такава ситуация. Ако например, в горещините на човек му се понижи кръвното налягане, този специалист ще му намали дозата на препаратите. Ако при промяна на климата - атмосферно налягане, магнитно поле и т.н., кръвното налягане се повишава, тогава дозата на лекарството се увеличава.
И в крайна сметка, ако човек не е болен, но има повишена чувствителност към климатичните фактори, може да приема мелатонин. Хормонът мелатонин контролира биологичните ритми, според които живеем - дневни, месечни и т.н. Недостигът на този хормон може да доведе до сриване на биологичните ритми. Същото се случва и при рязка промяна на времето. Мелатонинът помага по-лесно да се понесат тези промени. Също така метеозависимите могат да приемат растителни препарати от групата на адаптогените - левзея, китайски лимонник, елеутерокок, но не много, защото все пак говорим за леки стимулатори. Те облекчават адаптацията към промените в климата.
- Казват, че възрастните хора умират от недостиг на соли, особено през лятото. Затова им било нужно да пият подсолена вода. Вярно ли е това?
- Да, това е отдавнашна рецепта - да се запълни загубата на микроелементи и да се избегне сгъстяване на кръвта, което предполага образуване на тромби. Професионалните спортисти след интензивни тренировки не пият чиста вода, а балансиран разтвор, който съдържа натрий, калий, магнезий - от всичко по малко. Затова в горещините водата може да се подсолява леко. Или минерална вода, която обаче трябва да бъде подбрана, защото има видове минерална вода с високо съдържание на соли. Но не трябва да се увличате и по солите
В напреднала възраст голямото количество сол е вредно, защото спомага за вторично задържане на течности. Ако човек си похапне кисели краставички, той пие повече вода. Но ако е болен, това може да доведе до повишаване на кръвното налягане.
- Какви съвети ще дадете в заключение?
- Всеки човек трябва да знае своето тегло, нивото на артериалното налягане, холестерола и на захар в кръвта. И не просто да ги знае, а да се старае да достигне целевите нива. Без да се престаравате, разбира се. Максимум 3 пъти на ден измервайте кръвното налягане и ако горната граница не пада под 140 - веднага при доктора. Въобще, мъжете на 35 години вече трябва да потърсят консултация с кардиолог.
Да сподели кой от какво боледува в неговото семейство: дали баща му например страда от исхемична болест на сърцето или пък майка му има хипертония. Или пък дядо му е починал от инсулт. И да пита доктора: “Какво да правя?”.
Лекарят ще реши след измерване нивото на холестерола, артериалното налягане, нивото на глюкоза и теглото дали е нужно да се приемат препарати от този млад човек или е достатъчно да се ограничи със здравословен начин на живот. Да, на всички са ни омръзнали разговорите за този прословут здравословен начин на живот, но истината е, че това е най-ефективният профилактичен метод. Но пак разумен подход, без да драматизирате ситуацията, особено дребните неща. Ако сте качили 2 кг, няма драма. Ако сте под 100 кг, но височината ви е едва 160 см - тогава сте в рисковата група. Това трябва да се знае, а след това човекът сам взема решение как да продължи.