Познаването на това как могат да се променят ключовите когнитивни функции при хора, диагностицирани с болестта на Алцхаймер, може да има съществено значение за пациентите и за тези, които се грижат за тях.
Въпреки че основната патология е сходна при повечето хора с това заболяване, темповете и тежестта на влошаване на състоянието им са различни.
Проспективно проучване, проведено от международен екип от изследователи, вече потвърди, че възрастта, полът, нередовният сърдечен ритъм и равнището на ежедневната активност са най-надеждните предвестници за влошаване на познавателните способности.
"Дори в ранните етапи на болестта на Алцхаймер влошаването на когнитивните способности се предсказва най-добре от комбинацията от пациентски демографски, соматични и функционални променливи," пишат изследователите в своя публикуван документ.
Изследователите започват с група от 500 пациенти с болестта на Алцхаймер, като ги проследяват в продължение на две години. Процентът на отпадналите пациенти обаче е бил сравнително висок, като в края на този двугодишен период само 169 пациенти все още са участвали в проучването.
Данните са регистрирани за множество демографски, здравни и функционални фактори, включително преживяване на болка, депресия и невропсихиатрични симптоми.
Измерванията на когнитивния упадък са били значими за всички участници, въпреки че е имало достатъчно вариации, за да се разкрият някои зависимости.
По-възрастните, жените, хората, изпитващи затруднения в ежедневните дейности и наличието на анамнеза за предсърдно мъждене (проблеми с нередовен сърдечен ритъм) са идентифицирани от изследователите като фактори, предсказващи най-голям спад в когнитивните способности.
Тези четири прогнозни фактора, регистрирани в началото на периода на изследването, представляват около 14% от вариацията в когнитивното функциониране на пациентите през последното тримесечие на двугодишния период на изследването.
И не само пациентите са засегнати. Не е изненадващо, че тежестта върху лицата, които се грижат за пациентите, нараства с намаляването на когнитивните им способности, което предполага, че тези, които подкрепят пациентите в ежедневието им, трябва да бъдат взети предвид при преценката на възможностите за лечение и развитието на болестта, казват изследователите.
Въпреки че някои променливи не са били отчетени, включително навиците за пушене и пиене, резултатите са достатъчно убедителни, за да подскажат, че демографските данни, медицинската история и мерките за ежедневна активност могат да бъдат достатъчни, за да се предвиди степента на влошаване на когнитивните способности, предизвикани от болестта на Алцхаймер.
С продължаването на изследванията ставаме все по-добри в прогнозирането на развитието на болестта на Алцхаймер: наскоро разработена техника използва сканиране на мозъка и различни биомаркери, за да предскаже когнитивния спад в продължение на пет години, например.
Болестта на Алцхаймер е най-разпространената форма на деменция, от която страдат десетки милиони хора по света, и тъй като броят им продължава да нараства със застаряването на населението, подобни изследвания могат да помогнат за по-доброто адаптиране на лечението и подкрепата.
"Тези открития подчертават значението на комплексния подход към лечението, отчитащ както променливите на пациента, така и на лицата, полагащи грижи за него, при диагностицирането и лечението на болестта на Алцхаймер в ранен стадий," пишат изследователите.