Промени в закон могат да доведат до поскъпване на „Гражданска отговорност“

На свое заседание на 12 декември 2022 г. правителството е приело Закон за допълнение на Кодекса за застраховането, внесен от служебния финансов министър. Очаква се утре той да бъде разгледан от парламентарна комисия. Казусът е особено опасен и предразполага буквално към „източване“ на пари от застрахователите, поради несъществуващи ПТП-та. Ако промените бъдат приети от парламента, то застрахователните компании ще са задължени да изплащат обезщетения без да право на обжалване, както и ще се стигне до повишаване вноската на застраховката „Гражданска отговрност“.

Заложените промени в текстовете противоречат на международните регулации, застрашават финансовата стабилност на застрахователния пазар, могат да доведат до измами в особено големи размери, а и до рязко покачване на цената на застраховка „Гражданска отговорност“. Те призоваха за отхвърляне на текстовете или за тяхното изменение и прецизиране.

Българската държава е член на системата „Зелена карта”, която e създадена с конвенция на ООН и е доразвита от моторните директиви на ЕС. Системата „Зелена карта” е създадена, за да улесни и гарантира обезвредата на жертви и засегнати лица от ПТП, причинени от чужди МПС, както и да обслужи свободното движение на хора, стоки и превозни средства в рамките на държавите, които са част от нея. Тя е съвкупност от национални бюра, представляващи неправителствени организации, обединяващи застрахователи, издали застраховка „Гражданска отговорност”. Системата се ръководи от частна неправителствена организация, т.нар. Съвет на Бюрата. За целта има създадени Вътрешни правила, по които тя работи. По силата на тези правила всяка застрахователна компания в системата „Зелена карта” е длъжна да има фирма (кореспондент), която да урежда щетите, възникнали по повод на ПТП в друга държава - членка на Системата.

За да се обясни нагледно как функционира системата, привеждаме следния пример: МПС с български регистрационен номер извършва ПТП в чужбина и се заявява щета, при която се претендира вината на българския водач и, съответно, се ангажира гражданската му отговорност по „Зелена карта”, издадена от български застраховател.

Предявява се искане за заплащане по тази отговорност към местното национално бюро „Зелена карта”, което се обръща към кореспондента на застрахователната компания за остойностяване и уреждане на щетата, включително събирането на документи, доказващи истинността на събитието и размера на вредите.

Местното бюро, по подаден сигнал за ПТП, насочва искането към кореспондента на застрахователя, издал „Зелената карта”. Кореспондентът разполага с време от 2-4 месеца за събиране на документи, доказващи истинността на събитието и размера на обезщетението, които следва да представи на застрахователя, след което следва да заплати щетата на увреденото лице. Много често в този срок кореспондентите не предоставят тези доказателства на застрахователя, а въпреки това претендират заплащането на щетата, като в случай, че застрахователят откаже, имат право да изискат плащане от местното бюро. Местното бюро на свой ред претендира плащането по щетата на националното бюро на застрахователя, издал „Зелена карта”. Националното бюро изисква възстановяването на заплатените на увреденото лице суми от застрахователя, издал „Зелената карта” и разполага с банкова гаранция, издадена от него за обезпечаване на това му задължение.

За съжаление, противно на целите на така създадената система, на практика са установени множество проблеми, които налагат допълнителни и специални правила, които Съветът на бюрата въвежда още през 2020 г., които се прилагат и към настоящия момент.

Като пример, през 2018-2019 г. Българското национално бюро Зелена карта (НББАЗ) е платило близо 11 милиона евро без да получи необходимите документи. По разследвания на застрахователите са събрани стотици декларации от лица, чиито данни са използвани за завеждане на щети, без те да са участници в ПТП и които не са получавали обезщетение от кореспондентите. Установено е наличие на системни измами и съответно са сезирани местните чуждестранни прокуратури. Образувани са множество дела за измами със „Зелена карта”, включително е сезирана и Европейската прокуратура за трансгранична измама и пране на пари.

За предотвратяване на измамите през 2021 г. и за да не се изопачава идеята на системата, Съветът на Бюрата допълни вътрешните правила на системата като създаде специални, с които изрично изисква кореспондентите да представят банково извлечение за заплащане на вредата на увреденото лице.

Както бе споменато по-горе, за улесняване на процесите по обезщетяване всички застрахователи у нас са дали банкова гаранция в полза на българското национално бюро като това е условие за тяхното членство. Именно за да се предотврати изопачаването и опорочаването на смисъла на „Зелена карта” актуализираните специални правила на Съвета на бюрата целят да се гарантира обезщетяването на пострадалите лица, както и проследяването на пътя на парите, съгласно изискванията на действащото европейско законодателство. Съветът на бюрата уреди изрично кога и как може да се усвои банковата гаранция като добави още три изисквания към представяните документи за валидност на претенцията, а именно: 1. банково извлечение за плащане на увреденото лице като единствено валидно и неоспоримо доказателство за заплащане на щетата; 2. всички претендирани обезщетения, по които не са представени доказателствени документи, ще бъдат изключени от усвояването на гаранцията; 3. изключени са всички претенции, по които има надлежно заведени съдебни производства.

Точно обратното предвижда текстът на ал. 3 на чл. 506А от предложения законопроект като предложението е в разрез и с принципите на европейското право за проследимост и обоснованост на всички плащания.

Както бе описано по-горе, Кореспондентът има възможност да си възстанови парите от местното национално бюро, което на свой ред ги претендира от българското национално бюро. Точно тук внесеното предложение на ЗИД на КЗ предвижда националното бюро да бъде задължено от самия КЗ и в противоречие на Вътрешните правила на системата Зелена карта, автоматично да плати въпросните претенции, въпреки липсата на документи и доказателства за реалност на претендираната щета и нейното заплащане от кореспондента на увреденото лице.

Видно от гореизложеното, в рамките на бърза законодателна процедура, без мотиви за наложителността ѝ, без финансова обосновка и оценка на въздействието и в ярко противоречие с правилата на самата система „Зелена карта”, се внася законопроект за допълнение на КЗ, с който се въвежда автоматизъм на заплащане на недоказани щети, до кореспонденти – частни лица, неподлежащи на финансов контрол. С това на практика се лишават от права българското национално бюро, българските застрахователи и се засягат три милиона български граждани, ползватели на задължителната застраховка гражданска отговорност.

Възниква въпросът чий интерес всъщност стои зад така предложените набързо текстове и бързата законодателна процедура, по която те са внесени. Очевидно промяната не защитава интересите нито на Националното ни бюро „Зелена карта”, нито на българските застрахователи, които предоставят на над 3 000 000 български граждани задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на адекватни за възможностите на българския потребител цени.

Трябва да се има предвид, че така въведените нови правила ще принудят българските застрахователи да завишат чувствително цените на застраховката „Гражданска отговорност”, за да компенсират, това, че ще бъдат задължени да заплащат за недоказани щети в чужбина. Законопроектът на практика предвижда парите да стигат до кореспонденти, без проследяване на пътя им до увредените лица.

Законопроектът е мотивиран с изпълнение на изискванията за присъединяване към еврозоната, известни като механизъм ERM II. Но всъщност, въвежданата с така предложената законодателна промяна държавна принуда за плащане без право на протест ще доведе до безконтролно източване на застрахователните компании и до сериозни сътресения в застрахователния и финансов сектор на страната ни, което е обратно на ангажиментите ни в механизма ERM II.

От бранша настояват изложените доводи за несъстоятелност на така внесената законодателна промяна да бъдат обсъдени или да бъдат създадени нови законови текстове, които да защитават българските граждани и застрахователи, а не неясни частно-правни интереси.

В заключение се обръщаме чрез вас, към цялото българско общество и всички политици, на чиято национална отговорност разчитаме, за отхвърлянето на така внесеното от МС, по предложение на Министъра на финансите, допълнение на КЗ.