500 млн. лева за язовири ще се харчат непрозрачно

Агенцията за обществени поръчки не може да каже категорично дали "Държавна консолидационна компания" ЕАД трябва да прилага Закона за обществените поръчки, макар компанията да е изцяло държавна и да се разпорежда с публични средства. Това става ясно от официален отговор на агенцията до "Капитал" и на практика означава, че сумата от 500 млн. лв. за ремонт на язовирите, с която правителството увеличи капитала на ДКК, ще бъде изразходвана непрозрачно.

Без публични обществени поръчки няма да е ясно кои са избраните изпълнители, имат ли необходимия капацитет, колко пари са им платени, адекватни ли са цените на услугите им, имало ли е конкуренция и т.н. Дори дейностите да се възлагат на собствени на ДКК компании като "Еко антрацит" и "Еко инженеринг РМ", каквато информация вече се появи, въпросът с качеството и цената на ремонтите остава най-малкото защото те ще ползват подизпълнители.

А политическите назначения през Министерството на икономиката, което е едноличен собственик на ДКК, хвърлят още по-голяма сянка върху рационалното харчене на въпросния половин милиард лева. Вече две години тримата мениджъри на новия държавен холдинг касичка не са се появявали публично, не са отчитали действията си и няма индикации, че предстоящите 500 млн. лв. няма да бъдат изхарчени в същата тъмнина.

Всеки сам решава дали да спазва ЗОП

В принципното становище на Агенцията за обществени поръчки по казуса се посочва, че тя като орган по методологията в областта на обществените поръчки може да подпомага възложителите, като дава разяснения за правилното разбиране на съдържанието на разпоредбите и смисъла на нормативните изисквания.

"Преценката дали конкретно юридическо лице е възложител по чл. 5, ал. 2-4 от ЗОП и отговорността за нея е на самото лице. Съгласно чл. 2 от Правилника за прилагане на ЗОП то трябва да съобрази относими ли са за него изискванията на закона и в седемдневен срок от настъпване на съответното обстоятелство да уведоми АОП за придобиване или изгубване на това качество", казва изпълнителният директор на агенцията Миглена Павлова.

В случая обаче е показателно, че за осемте си години съществуване ДКК няма нито една публична процедура, а всички нейни търгове и обяви минават само с обявление на сайта на Министерството на икономиката, без да се посочват избраните изпълнители или параметрите на договорите им.

Въпрос на тълкуване

Според АОП като относима към ДКК би могла да се разглежда хипотезата на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП - публичноправна организация. В случая под такава се има предвид "юридическо лице, създадено да задоволява нужди от общ интерес, които нямат търговски или промишлен характер". Т.е. неговата дейност не се осъществява в нормални пазарни условия, които предполагат конкурентна среда и стремеж към печалба. Тук именно е тънкият момент.

Предметът на дейност на дружеството е "придобиване, управление, оценка и продажба на облигации, отдаване под наем на недвижими имоти, собственост на дружеството, както и всякаква др. производствена и търговска дейност, незабранена от закона". Той е пределно общ и АОП посочва, че от изброените дейности не може да се направи категоричен извод дали дружеството действа в нормални пазарни условия и конкурентна среда в съответната област, като се стреми към реализиране на печалби и самостоятелно понасяне на загуби.

"Изясняването на този аспект е от съществено значение за придобиване на качеството възложител", казва Павлова и допълва, че в конкретния случай е необходимо да се разгледат фактически осъществяваните дейности, както и да се вземе предвид становище на принципала относно целта на създаването, изпълняваните политики, управленските програми, стратегии и др. По думите на изпълнителния директор на АОП следва също да се прецени в съответния пазарен сегмент/област дали функционират и други търговци, както и какъв дял от този сектор се заема от компанията. "Тези въпроси не са от компетентността на АОП", се посочва в становището на агенцията.

Какво точно е ДКК

Държавната консолидационна компания бе създадена от ГЕРБ през 2010 г. с цел парите от приватизация да постъпват в нея вместо в Сребърния фонд. При управлението на предишния министър на икономиката Божидар Лукарски обаче в компанията започнаха да се апортират разнородни активи, като тази стратегията се запази и при сегашния - Емил Караниколов. Резултатът е холдинг, който обхваща всичко - от кисело мляко, вино и розово масло до бивше летище, военно производство и оръжейна търговия.

ДКК, която е собственик на големите оръжейни държавни фирми като ВМЗ, "Кинтекс" и "Авионамс", както и на редица други предприятия с атрактивни имоти и бизнес, няма дори интернет сайт. След последното увеличение капиталът й е 885 млн. лв., но тя реално не извършва търговска дейност. Приходите й за 2017 г. са 22 млн. лв. от дивиденти (основно от ВМЗ) и лихви. Разходите от 3 млн. лв. пък основно са за издръжка на 17-те служители, за лизинг на автомобили и за услуги.

Очевидна е липсата на капацитет за подготовка и възлагане на ремонтните дейности на язовирите, макар от икономическото ведомство да твърдят, че "ДКК вече разполага с експертен съвет, подобен на този, който се изисква от разпоредбите на приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за водите".

ДКК се ръководи от Лъчезар Калбуров, Ясен Спасов и Красимир Тенев - назначени при Божидар Лукарски и възстановени от Емил Караниколов, след като служебният министър Теодор Седларски ги бе отстранил. Те не са дали нито една пресконференция или публичен отчет за дейността си. На посочения в Търговския регистър телефон за контакт на ДКК пък никой не вдига.

Под тяхно ръководство обаче бе продадена сграда от дъщерна компания на ДКК - т.нар. Дом на виното, който е част от включения в забранителния списък за приватизация Национален институт за изследване на виното и спиртните напитки. Става дума за терен в близост до фабриката на "София БТ" на столичния булевард "Цар Борис Трети". След проверка се установи, че продажбата е била без търг или конкурс, като купувач е именно "София БТ", част от свързвания с Делян Пеевски "Булгартабак".