Климатологът Николай Петков пред ФАКТИ: Районът на България е сред по-засегнатите от климатичните промени в Европа

Все по-топло става, на все повече екстремни климатични събития ставаме свидетели. Накъде и как ще се променя климатът… Пред ФАКТИ говори климатологът Николай Петков.

- Г-н Петков, „сваряваме ли се бавно“ на Земята, след като всяка една от последните години бележи нови температурни рекорди спрямо предходната?
- В известен смисъл може да се каже така. Сегашното затопляне е рязко в геоложки мащаб, но достатъчно постепенно, за да не го усещаме толкова силно в рамките на човешкия живот. Всекидневникът „Гардиън“ използва терминът глобално нагряване (global heating) вместо „глобално затопляне“, за да привлича вниманието върху опасността от климатичните промени. Факт е, че затоплянето на въздуха на Земята продължава и изглежда, че се ускорява. Според някои учени затоплянето е по-бързо от очакваното, като не е изцяло ясно защо е така.

- 11 от 12-те месеца на 2024-а регистрират температури с над 1,5°C над прединдустриалните нива… И това е така, защото…
- През последните 2 години наблюдавахме явлението Ел Ниньо. То се случва, когато температурата на морската вода в източния екваториален Тих океан е по-висока от обичайното и така се обръща обичайният режим на пренос на въздуха. Последствията са най-силни в районите във и около Тихия океан, като възникват засушавания в едни и повече валежи в други области.
При години с Ел Ниньо световната температура обикновено е по-висока, което в комбинация с общата тенденция на затопляне увеличава вероятността за рекордно топли месеци и години.

- 2024 г. се регистрира като най-горещата в историята на метеорологичните наблюдения. Тя надминава предишния максимум от 2023 г. и е с 1,6° по-топла от средното за края на 19 век. Обратима ли е тенденцията?
- При постепенното спиране на емисиите до нулево равнище човечеството ще стабилизира световната температура и с вековете тя постепенно ще се понижи. Засега сме все още далече от тази ситуация.

Възможни са и различни мерки, известни като геоинженерство, при които могат да се внедрят практики и технологии с т.нар. негативни емисии.

Това може да стане чрез изсмукване на въглерод от въздуха, но на този етап тези технологии са в начална фаза на развитие и ще са нужни десетилетия, докато те станат достатъчно ефективни, мащабни и рентабилни, за да имат осезаем ефект върху емисиите, като на този етап това не е гарантирано.
Има и предложения за отразяване на слънчевата светлина чрез разпръскване на серни аерозоли в стратосферата (слоят между 11 км и 50 км височина), което много бързо би понижило температурата, но това не адресира емисиите, които са опасни и без температурния фактор, тъй като променяме състава на атмосферата и окисляваме океаните. В същото време това не стимулира намаляването на емисиите. Намаляването на слънчевата светлина е възможно да има и други странични ефекти върху растенията или валежите.

- Дългосрочната тенденция на затопляне се дължи основно на човешкия фактор, но чухме от новия президент на САЩ Доналд Тръмп, че Щатите излизат от Парижкото споразумение. Той каза, че САЩ няма да мачкат икономиката си, а в същото време Китай да замърсява и произвежда евтини стоки. В този смисъл визията за промените в климата къде остават?
- За съжаление, политиката на неглижиране на климатичните промени на САЩ не е нова и донякъде зависи от конкретния президент. САЩ не ратифицира протокола от Киото от 1998 г., споразумението, което предшества това от Париж. Все пак емисиите на САЩ в абсолютен план намаляват през последните десетилетия, но спрямо европейските държави страната има много по-голям въглероден отпечатък.
Факт е, че европейската икономика изглежда изостава от тази на САЩ по показатели като БВП и БВП на човек, но това не е заради зелените политики – мандатът на Джо Байдън беше доказателство, че и САЩ могат да прилагат такива политики, като тези от Закона за защита на инфлацията, а икономиката им да продължава да расте бързо.
Въпреки всичко Тръмп поне донякъде трябва да е наясно с негативните последствия от климатичните промени, предвид това, че през 2009 г. заедно с други бизнесмени подкрепя призив в „Ню Йорк Таймс“, който подтиква тогавашния президент Брака Обама за действия в областта на климата.
Дори и близкият до Тръмп Илон Мъск е изтъквал аргумента, че в един момент прекомерното количество въглерод във въздуха ще има негативни биологични последствия, по същия начин както започва да ни боли глава или да ставаме сънени, ако стоим твърде дълго в претъпкана стая без да се проветрява поради натрупването на въглероден диоксид.
Неглижирането и контрадействията са опасни, дори трагични, но реалността един момент ще почука на вратата. Добрата новина е, че зелените технологии станаха и вероятно ще продължат да стават все по-изгодни на пазара, което естествено ще доведе до още намаляване на емисиите.

- В България 2024 г. също е най-топлата от поне 1930 г. насам със средна температура около 2,1° над климатичните норми. Няма как да сме изключение, нали?
- Със сигурност не сме изключение, а особено през последните 15 години температурните аномалии в страната станаха по-осезаеми. Районът на България е сред по-засегнатите от климатичните промени в Европа, като при нас най-голям е рискът от горещи вълни, засушаване и интензивни валежи и наводнения.

- Става ли климатът у нас като в Гърция?
- Помня, че още като малък бях чел една публикация, в която се казваше, че се очаква климатът на Южна България в бъдеще все повече да наподобява този на Северна Гърция, а на Северна – този на Южна. Неизбежно е това донякъде да се случи при продължаващо затопляне – изместване на климатичните пояси на север по паралелите и по надморската височината.
В същото време няма как да сме изцяло като в Гърция, защото не се знае до каква степен ще ограничим затоплянето на климата в бъдеще и още по-важно е, че имаме различни географски особености от тези на Гърция – релеф, близостта до Черно море и др., които няма да се променят с повишаването на температурите.

- А това, че ставаме все по-често свидетели на екстремни метеорологични явления - наводненията във Валенсия и бурите в Централна Европа, които отнеха животи и нанесоха сериозни материални щети, за какво трябва да ни говори…
- Със затоплянето на климата, за съжаление, нараства вероятността за екстремни метеорологични явления, особено тези свързани с високи температури и интензивни валежи. По-висока температура, означава повече енергия, а

според законите на физиката за всеки градус затопляне на земната температура влагата в атмосферата нараства с около 7%.

Това води до по-чести и/или по-интензивни случаи на екстремен валеж.

- Затопля се и морската вода в извънполярните райони. Там какви стойности се отчитат?
- Средната годишна температура на морската повърхност извън полярните ширини през миналата година се оценява на 20,87°C, или с 0,51°C над средното за периода 1991 – 2020 г. Рекордни са не само температурата, но и количеството топлина в океаните. Трябва да имаме предвид, че океаните, които покриват 70% от планетата, поглъщат над 90% от енергията, която се натрупва вследствие от парниковия ефект, което смекчава затоплянето. Поради тази причина рекордно затопляне и енергия на водите са още един повод за притеснение.

- Морският лед през 2024 г. достигна тревожно ниски нива в полярните региони. Колко бързо се топи…
- През последните десетилетия, откакто се водят спътникови наблюдения, количеството на морския лед в Арктика намалява, като през последните 10 години тази тенденция започна и при ледовете около Антарктида.
Интересно е, че след рекорда от септември 2012 г., когато площта на морския лед в Арктика се сви до малко над 3 милиона квадратни километра, не е регистриран нов рекорд за рекордно ниско равнище на леда в Арктика през септември (когато ледът е най-малко през годината). Но като цяло тенденцията е на намаляване. От значение е също и ледът през другите месеци – например, най-малката измерена площ за юли е отчетена през 2020 г., но тя е по-голяма от тази от септември 2012 г.
В доклада си от 2021 г. Междуправителственият панел по климатичните промени (IPCC) предупреждава, че има 66% вероятност да се наблюдава пълно стопяване на леда през септември преди 2050 г.

- През 2024 годината все по-често метеоролозите ни говориха за Ла Ниня и Ел Ниньо. Какво да очакваме през тази година…
- В момента се намираме във фаза Ла Ниня, когато температурата на водата около Екватора в Тихия океан е по-ниска от обичайното. Очакванията са Ла Ниня да продължи и през следващите месеци, поради което глобалната температура най-вероятно няма да е толкова висока, като през 2024 г. Но очакванията са, че най-вероятно 2025 г. ще бъде най-топла от началото на наблюденията.

------------------------

Николай Петков е завършил магистратура специалност „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето“. Работи в екологично сдружение „За Земята“ като експерт и координатор. В момента следва магистратура специалност „Интегрирани науки за климатичната система” в университета в Хамбург в Германия, автор в Климатека.