Понякога се чудя на маститите български академици и професори, заели се да тълкуват тракийските имена. Между тези имена има такива, които с лекота разкриват смисъла си, но има и други, които приличат на зазидани двери или заключени реликварии. Ключът към тях често се намира в езиците на прадревни народи, близки до траките, които стоят отвъд хоризонта на българския научен интерес.Тъкмо тях "маститите" напират да тълкуват с "подръчни средства" и с това напомнят иманяри, опитващи да отключат секретна брава с кибритена клечка. Резултатът, разбира се, е комичен. Но още по-странни са следващите поколения научни работници, които приемат подобни тълкувания за божа правда и надграждат върху тази пясъчна основа по-нататъшната си работа и общата представа на народа ни за неговата старина.
Но стига за това.
Днес ще обясня значението на тракийските царствени имена Садок, Реметалк и Ситалк, а в заключение ще споделя още няколко идеи, утвърждаващи тезата ми за значението на нашия български етноним.
САДОК - името е споменато в Библията, като прадревният му арамейски произход е очевиден от имената на салимския цар Мелхиседек ( Петокнижие ) и йерусалимския цар Адониседек ( Книга на Исус Навин ). Тези имена, според мен, означават съответно "син на Мелхи" и "син на Адония". Осемнадесетата буква в армейската азбука е "Цаде". Начинът, по който се изписва и който предава смисъла на това изконно понятие, е следният: два филиза, покарали от един ствол ( или корен ). Точно както нашите букви "Ц" и "Ч". На древноарамейски "цаде"( "цадо" ) е "чадо" - рожба, син, наследник. Предаването на записа на името - със "с" вместо с "ц" и "ч" - определя погрешния прочит и тълкуване на това толкова българско слово - ЧАДО.
"ЧАДО" - ето го смисълът на тракийското име Садок.
РЕМЕТАЛК - името е очевидно двусъставно, като към основната част "Ремет" е добавена наставката " алк". Този суфикс не е нищо друго, освен обичайното тракийско окончание на мъжките имена "-ок", което -о,чудо! - съзираме и в келтското образуване на мъжките лични имена. Възклицанието " о, чудо!" е шега, сходството си има обяснение, с което сега няма да се занимавам. Преминаването на звукосъчетанието "al" в "о" ни е познато от съвременните латински езици - например латинската дума "aurum" - "злато" се превръща в "oro" на италиански и "оr" на френски. Във френския език преминаването на звукосъчетанието "al" в "au" (o), е граматическо правило. Но има доста случаи, когато и в древния тракийски език "ал" преминава в "о". Тракийското име Александър ( "мъжегубител", носено от Парис и от ред македонски царе ) се превръща в Оксандр в украинската традиция. И съответно Алексий ( губител, убиващ ) става Олексий. Този, който още смята, че Александър е гръцко име, няма защо да чете по-нататък статията ми.
Какво обаче означава първата и по-важна част от името Реметалк - Ремет?
Ремет съществува като име в мюсюлманския свят, но то не е нито арабско, нито турско. Произходът му е много по-стар. По звучене то силно ни напомня Рама, а също и Рем - Ремус, името на Ромуловия брат-близнак. И днес съществуват имената Ремо и Реми - съответно в италианската и френската именна традиция. Според преданието за основаването на Рим, името на Рем е свързано с понятията "река" и "вода" в етруския език. Италианските етимолози тълкуват това име като "гребло". И наистина, на италиански "remare" ще рече "греба" ( във воден басейн ) с гребло - "remo". В Северна Франция се е намирала територията на древен народ, наричан "реми", който първи е доплавал до бреговете на страната, впоследствие назована Галия и е изградил своя град Реймс, в чиято катедрала се е извършвала коронацията на френските крале. Днес по-голямата част от територията на този народ се намира в Белгия. Тъй като ремите първи са доплавали до тия брегове, историческата и езиковедска традиция е приела, че названието "реми" означава "първи". Но дали това е така?
Заблудата, че названието "реми" означава "първи", се дължи на факта, че те ПЪРВИ са стъпили в земята на бъдеща Галия, а самото им име идва от гребло, весло - REMIGIUM - на латински, пък и на етруски. Това е древен пеласгийски народ ( оттам и името Белгия ), който добре е владеел навигацията, но названието му не е свързано с тракийското име Ремет-алк. Между думата remigium ( весло, гребло - на латински ) и името Ремет-алк има достатъчно сериозна разлика, която не се изчерпва само с различните звуци - "и" и "е". Ние трябва да дирим обяснение на това име чрез формата "ремет", а не чрез " рем", защото "рем" в случая е задънена улица.
Според мен значението на Ремет-алк или по-точно Ремет-ок, трябва да се търси чрез корена "мед". Толкова факти, лични имена и етноними свързват траките с този корен, който идва от най-дълбоката пеласгийска и атлантска древност! От него произлизат понятията "метал" и " медицина". Както и друг път съм писала, в названието на емблематичния метал "мед" се съдържа целия спомен за интелектуалните и технически достижения на древните цивилизации. Името Ремет, чийто първообраз със сигурност е звучал като РЕМЕД, е свързано с REMEDIUM- лек, лекарство, медицина, меди, медиум и в крайна сметка с названието на медта - бакъра. Древните често са наричали и бронза "мед".
Ето го моето тълкуване на тракийското име Реметалк - Ремедок - МЕДЕН, БРОНЗОВ. Това тълкуване го доближава до емблематичното име на героя Рама, тъй като древните са свързвали не само златото, а и медта със слънцето - РА. На италиански език rame означава "мед".
СИТАЛК - тълкуването на това име е улеснено от обяснението на предишното. Имаме две срички, две съставки, втората от които е "- ок" - познатият суфикс. В корена "Сит" се разпознава древната дума "СИДЕР" - не турска, а арамейска и тракийска - която означава "желязо". Ето ни в новия "железен век" - по-жесток от " медния" - в който можем да тълкуваме до насита слова като "сит" и "сет". Приемете го като шега. Във всички съвременни езици, произхождащи от латинския, терминът "SIDER" е свързан с добива на желязо. Следователно, според мен Ситалк или Сидок ще рече ЖЕЛЕЗЕН.
А ето ги и обещаните идеи, които подкрепят разбирането ми за значението на нашия етноним БЪЛГАРИ - като ВЪЛЦИ.
Това е названието ВАЛАХИЯ - ВЛАХИЯ, на земята отвъд Дунав ( Даусис ), което, според мен, означава "ВЪЛЧА" - " Страна на вълците" - още повече, че е обитавана от тракийския народ "даки" - "вълци". При преместването си на островите, впоследствие назовани Британски, фригите ( бълги, "вълци") са пренесли и вълчия си етноним, който е най-осезаем в днешното име на Уелс - Wales - "вълчи". Струва ми се, че и името Валон ( Wallonie ) в Нидерландиите, има същото значение.
Мъдреците, пристигнали във Витлеем, за да поднесат даровете си на Спасителя в нощта на Неговото Рождество, носят названието " ВЛЪХВИ", което ще рече "ВЪЛЦИ". Това потвърждава убеждението ми, че мисията на "вълците" в дълбоката древност, много преди идването на Христос на земята, е била да съхраняват и пазят свещените знания и територии. Тази мисия е била поверена на БЪЛГАРИТЕ и затова Бълг ( Бал ) и Вълк означават едно и също. Как мислите, защо името Баал се е превърнало във Велес?
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
Четете ни и в Google News
