"Моята молитва" на Ботев и "Тютюн" на Димитър Димов - аут от учебниците

Проект на Министерството на образованието и науката предвижда отпадането от учебната програма на две Ботеви стихотворения – „Моята молитва“ и „Майце си“, както и на романа „Тютюн“ от Димитър Димов. За сметка на това, вместо тези произведения, съдържащи дълбок социален анализ и пропити с национален патос, са включени любовно-еротичната лирика „Господи, колко си хубава“ на съвременния поет Христо Фотев и друг, не толкова значим роман на класика Димитър Димов - „Осъдени души“ за невъзможната любов между католически свещеник и английска авантюристка. 

Новината бе обявена от министъра на образованието и науката проф. Анелия Клисарова преди да връчи награди на ученици, класирани на призови места в националното математическо състезание „Европейско кенгуру”.
Тя уточни, че не отпадат цели автори, а просто някои техни произведения, и се включват нови имена. Това е станало след обсъждане сред 450 преподаватели и специалисти по български език и литература. Родните класици не били пренебрегнати, но е заложена и повече съвременна литература, каквато е тенденцията и в европейски мащаб.

Проф. Клисарова опроверга слуховете, че отпадането на част от творбите е свързано с назначението на Мукаддес Налбант за заместник-министър на образованието и науката, тъй като проектът е отпреди година и половина. Това е само проект, не е окончателно, уточни Клисарова.

Всички учебни програми по задължителните предмети ще се осъвременят, за да станат по-атрактивни за изучаване, а за да има възможност за повече упражнения, обемът на учебния материал ще трябва да се намали, изтъкна още тя.

По повод на предвидените промени в учебната програма и актуалните събития в страната, впоследствие бТВ цитира „тематично“ два откъса от набелязания за „изхвърляне“ роман на Димитър Димов „Тютюн“.

"Над околийския началник стоеше областният, над областния - министърът, мад министъра - правителството, а над правителството - мафията - невидима, всемогъща и безчовечна!"

„На всички беше известно, че търговците, банкерите, индустриалците, министрите и генералите се поддържаха взаимно, че мафията им като огромен октопод, с хиляди заповядващи и смучещи пипала, беше обхванала сега целия народ и за да увеличи печалбите си, го тикаше към страната на германците, от които - Чакъра знаеше това от миналата война - не можеше да се очаква нищо добро.”