Българите в Коми: дърводобив, студ и заплати до 2500 рубли

В края на 60-те години на XX век хиляди българи поемат към една от най-суровите части на европейска Русия — Коми АССР. Причината е споразумението за съвместен дърводобив между България и Съветския съюз, сключено през 1967 г. Целта е да се осигури дървесина за българската икономика, а за изпълнението на проекта са изпратени работници, инженери, строители и специалисти.

Когато първата група българи пристига в Коми АССР в началото на 1968 г., пред нея няма готов град, а тайга, сняг и температури около минус 40 градуса. Споразумението между двете страни предвижда съвместен дърводобив, но на практика българските работници трябва не само да секат дървета. Те изграждат пътища, жилища и цели селища в един от най-суровите райони на Съветския съюз.

За броя на заминалите има различни оценки. Българското национално радио посочва, че само между 1967 и 1985 г. през Коми са преминали над 100 000 български граждани. Регионални руски издания говорят за близо 150 000 души за целия период на сътрудничеството, който продължава приблизително четвърт век. В отделни години в Коми едновременно живеят до 17 000 българи.

От тайгата израстват български селища

Усогорск се превръща в най-големия български център в района. Към него се добавят Благоево, Междуреченск и Верхнемезенск. На мястото на малки дървени поселения се появяват улици с многоетажни блокове, училища, детски градини, болница, топлоцентрали, магазини и Дом на културата.

Българските строители изграждат близо 8000 километра горски пътища, 167 000 квадратни метра жилищна площ, четири училища, четири детски градини, болница и здравни пунктове. Регионално издание в Коми посочва по-ниска оценка от около 7000 километра пътища. Разликата вероятно е свързана с различен период и начин на отчитане, затова и двете числа се срещат в публикациите за проекта.

„Една малка България в сърцето на Коми“, казва Цветан Тодоров от врачанското село Лиляче, който прекарва 13 години в Усогорск. Той работи в топлофикацията, а съпругата му е счетоводител. Децата им учат там, преди семейството да ги прехвърли в България по време на перестройката.

Студът е суров, но парите привличат

Зимата в Удорския район продължава дълго, а температурите понякога падат до минус 51-53 градуса. Иван Иванов, пристигнал в Коми през 1978 г., си спомня за минус 51 градуса още в първата зима. След пристигането си новите работници преминават обучение, а част от тях започват като вальори, трактористи и чокеровачи - работници, които привързват отсечените дървета към машините за извозване.

Работният ден често продължава 10-12 часа. За да изпълнят плана, бригадите излизат в гората и през почивните дни. В замяна доходите са значително по-високи от тези в България. Иванов разказва, че с изработените пари е купил жилище и автомобил „Жигули“ в България. Кирил Димов, който пристига през 1986 г., посочва месечни възнаграждения от около 1000 рубли в началото, а по-късно до 2000-2500 рубли. По думите му средните заплати в СССР и България тогава са били около 50-80 рубли. Това е личен разказ, а не универсална тарифа за всички професии и години.

Парите не са единственият стимул. Българските предприятия имат право да внасят без мито храни, облекла, лекарства и стоки за бита. В Усогорск се продават български консерви, компоти, сладкиши и други продукти, които за местните жители са рядкост. В училищата има смесени класове, но българските деца изучават и роден език, литература, история и география на България.

Краят на проекта

След разпадането на СССР икономическата основа на сътрудничеството се разпада. Българските фирми започват да освобождават работници, а местните власти настояват чуждите граждани без връзки със съветската система да напуснат. Масовото завръщане е в началото на 90-те години, а споразумението между България и Русия е окончателно прекратено през 1994 г.

След оттеглянето на българите част от селищата губят население и производства. Верхнемезенск постепенно се превръща в изоставено селище, докато Усогорск, Благоево и Междуреченск продължават да съществуват. Около 500 българи остават в Коми по медийни оценки.

За едни Коми остава мястото на най-тежкия труд и дългата раздяла със семейството. За други - на първата кола, купеното жилище, смесения брак или децата, израснали в тайгата. Общото между спомените е, че българите не просто добиват дървесина: те оставят след себе си пътища, блокове и градове, построени в земя, където зимата започва с минус 40 градуса.

Източници: БНР, old-news.bnr.bg, komiproject.ru, ourreg.ru