С чужда пита помен (не) се прави

Проф. д.н. Нина Дюлгерова, Антон Гицов

В България имаме хубави поговорки, които са подходящи за всевъзможни ситуации. „С чужда пита помен прави“ е много подходяща за актуалната за обединения Запад тема за замразените руски активи в Euroclear - един от трите централни депозитари на ценни книжа в Белгия. Тяхната стойност е 185 млрд. евро.

С течение на времето темата става много актуална за неолибералния Запад, чиито икономически възможности и стабилност намаляват непрекъснато. Обратно пропорционално на този процес е войнствено моралната риторика (най-вече) на „коалицията на желаещите“ (Великобритания, Франция и Германия). Превърна се в практика почти всеки ден с активното участие на Володимир Зеленски в различен политически формат да се обсъжда, препоръчва и оказва политически натиск върху Брюксел да размрази руските активи, с цел предоставяне на икономическа и военна помощ на Киев.

Страховете на Брюксел са основателни, тъй като никой не дава гаранции за финансова помощ при бъдещо възстановяване на тези пари на Русия. Ето защо на 3 декември Европейската комисия, за да успокои Белгия, излезе с идеята за т. нар. Репарационен заем за Украйна. От Euroclear се иска да предостави 165 млрд. евро от замразените руски активи, които ще бъдат преведени на Украйна като заем с нулева лихва. Този заем трябва да бъде върнат от Украйна, след като Русия ù изплати компенсация за нанесените щети в резултат на войната. Предполага се, че след като изплати заема, Европейският съюз ще върне заетите пари на Euroclear, така че Белгия ще е защитена, ако се наложи един ден след приключване на войната и отмяна на санкциите да върне замразените активи на Руската централна банка.

От белгийска страна веднага бе поставен въпросът, какво ще стане ако Украйна заяви, че не може да върне отпуснатите заеми, тъй като както се предполага Русия може да откаже да компенсира „щетите от войната“. Затова Европейската комисия предлага като защита да ù бъдат предоставени гаранции за връщане на тези средства по линия на ЕС, но не от бюджета на Съюза, а индивидуално от всяка страна-членка. Динамиката на трансформацията предопределя резервния агресивен план на ЕС, ако на лидерската среща на 18 декември не се получи с белгийския вариант за освобождаване на руските активи, да се премине към политически натиск върху страните-членки за „доброволно“ гарантиране на изплащане на квотен принцип суми, покриващи 165 млрд. евро. Това е откровен грабеж. На България се падат 1,2 млрд. евро. Изчислените задължения може да се увеличат, ако някоя страна откаже де участва. Новоизбраният чешки премиер Андрей Бабиш вече заяви, че Чехия няма да гарантира заем за Украйна. България, подобно на Чехия, не може да поеме ангажимент да представи гаранция за изплащане на дълг, който Украйна няма да е в състояние да възстанови, даже предоставен ù като заем.

Впечатляващо е решението на Европейския съюз да замрази за неопределено време руските активи. Идеята е да не се дава възможност на Будапеща и Братислава на всеки шест месеца да налагат вето за тяхното използване за Украйна. Очаква се този въпрос да се решава на срещата на европейските лидери на 18 декември 2025 г. Три държави (България, Малта и Австрия) подкрепят Белгия в нейното нежелание да се използват руските пари. Брюксел се опасява, че след време връщането на руските активи ще предизвика финансов крах. Предложението на трите държави е всяко едно решение, свързано с руските замразени активи да е съобразено с европейските закони и принципите на международното право.

Москва вече предупреди, че всяка промяна в незаконно използване на тези пари ще доведе до ответна реакция от страна на Федерацията.

Явно украинският казус все по явно се превръща в удобен за европейския елит инструмент за отклоняване на общественото внимание от задълбочаващата се икономическа криза в Европа, политическата нестабилност и засилващото се социално напрежение. Все по явно става желанието на европейския елит да продължи под всякаква форма войната в Украйна, тъй като това е политическото спасение на компрометираните европейски и национални лидери.

Несигурността нараства и от направеното преди дни от американския президент Доналд Тръмп предложение четири държави от ЕС (Австрия, Унгария, Италия и Полша) да последват Брекзита на Великобритания и да напуснат Съюза. Това е част от амбициозната американска стратегия за сигурност. Идеята е запазване на европейската цивилизация и създаването на нов елитен глобален форум - наречен „C5“ или „Core Five“, който би обединил Съединените щати, Китай, Русия, Индия и Япония, потенциално измествайки традиционните водени от Запада групировки като Г-7.

Все още има шанс войнствената риторика и все още неосъществените опасни планове на европейските лидери да не се превърнат в опасен прецедент, засилващ политическото и финансово напрежение. Освен това няма основание с чужда пита да се прави помен. Практиката е доказала, че прилагането на този принцип никога не е бил ефективен.