Явор Сидеров: Световният ред приключи: идва епоха на грубата сила

„Световният ред вече не съществува. Навлизаме в епоха, в която правото отстъпва пред грубата сила.“ Това каза историкът и политолог Явор Сидеров в интервю за ФрогНюз на фона на продължаващата война в Украйна, откритите териториални амбиции на САЩ и все по-видимата неспособност на Европа да действа като единен геополитически субект.

Разговорът започна от Гренландия, но много бързо стигна до въпроса дали светът вече не е навлязъл в нова епоха – епоха на сила без правила.

Г-н Сидеров, доколко сериозно трябва да приемаме твърдението на Вашингтон, че предпочита да купи Гренландия, а не да я превзема – това реална стратегия ли е или дипломатическа реторика?

Това е съвсем реална стратегия. Тук няма дипломатическа реторика. Дори тази администрация, която е безпардонна в поведението си, осъзнава, че идеята за военно завладяване на Гренландия ще донесе изключително тежки негативи. Един от тях би бил окончателното превръщане на Европейския съюз във враг.

Нито една от големите страни в ЕС – да не говорим за малките – няма да пропусне да отбележи, че може да се окаже следваща потенциална мишена. Вероятно тази администрация си дава сметка, че е по-добре да предложи някаква алтернатива. Абсолютно и безусловно друго следствие от подобен ход би било разпадането на НАТО. Колкото и да е негативно настроена към Алианса, администрацията на Тръмп вероятно разбира, че това е прекалено брутален начин да приключиш с един 70-годишен, при това важен военен съюз.

Те вече не се интересуват дори от маската на легитимността. Не желаят да създават илюзията за легитимност. Нещата са поставени по абсолютно оголен начин. Така че идеята за купуване на Гренландия е просто идея за овладяването ѝ по по-малко агресивен път, но по никакъв начин това не може да бъде определено като дипломатически ход. Това е част от стратегията на САЩ да се консолидират военно, ресурсно и политически около идея за агресивен изолационизъм в Западното полукълбо. Всичко, което обслужва тази идея, е част от стратегията им.

Има ли изобщо правен и политически механизъм за подобен ход през XXI век?

Не, не може да има правен и политически механизъм за закупуване, при положение че населението на Гренландия е против. Както се видя, Дания, която все още формално притежава Гренландия, също е против, а редица европейски страни се изказаха критично. Освен ако САЩ не проведат операция по разцепване на гренландското общество и не намерят вътрешна „пета колона“, която да издигне глас в защита на присъединяването към Щатите. Което отново би било форма на овладяване отвътре.

Ако такова нещо не се случи, правен механизъм не може да има. И двете заинтересовани страни – и Дания, и европейските държави като цяло – са против. Няма механизъм, който да ги принуди да се съгласят.

По отношение на Венецуела Тръмп се позова на Доктрината Монро, която нарече „Доктрината Донро“. Какво показва това за визията му за ролята на САЩ в света? Има ли място тази доктрина днес?

Да, има. Това, което ще кажа, може да ви се стори шокиращо, но всичко, което се случва в момента, е американска перестройка. Доналд Тръмп е в ролята на Горбачов.

Горбачов дойде на власт с ясното съзнание, че Съветският съюз не може да продължава по същия начин и че е нужна дълбока, коренна реформа – в икономиката, в публичния морал, в отношението към корупцията, към производителността и към технологичното развитие.

Реформите му доведоха до разпада на Съветския съюз, което говори както за степента на разложение в самата система, така и за ограниченията на тези реформи. Това беше урок, който Пекин извади навреме. Китай видя какво се случва и пое по съвсем различен път.

Същото днес се случва и със Съединените щати. Те вече не могат да покриват международните си ангажименти така, както го правеха от началото на Студената война – нито финансово, нито военно, нито идеологически. И в този смисъл Тръмп е единственият човек на този етап, който може да предприеме подобна реформа със своята бруталност и отказ от съобразяване със странични фактори.

Той е човекът, който може да окастри международните ангажименти на САЩ, да се освободи от „мъртвото тегло“, да прекрати отношения със съюзници, които не плащат цената на съюзничеството, да постави търговията на изцяло американска основа и ясно да очертае кого и как Съединените щати ще защитават – единствено себе си.

Това е гигантска перестройка. И не е от слабост, а от осъзнаване. Затова мълчат и демократите. Затова мълчи и американската опозиция. Ако не беше Тръмп, именно те щяха да бъдат принудени да вземат тези тежки решения. Те оставят Тръмп да свърши мръсната работа.

Ако някой си мисли, че с отминаването на ерата „Тръмп“ всичко това ще приключи, дълбоко греши. Това е фундаментален опит на Съединените щати да се спасят от имперския упадък.

Има ли връзка между събитията във Венецуела и войната в Украйна?

Основната цел не е Русия. Основната цел е консолидацията на американските активи. Доктрината Монро не допуска външни сили в Западното полукълбо. Южна Америка е възприемана като „заден двор“ на САЩ.

Това не се прави в името на демокрацията, а в името на властта и ресурсите. Има исторически прецеденти – от Чили до Панама. Разликата днес е, че дори няма претенция за морална рамка.

Къде е Европа в цялата тази картина?

Европа е на изключително лошо място. Богата и беззащитна, тя е продукт на последните 70–80 години, в които американският чадър обслужваше европейските интереси повече, отколкото американските. Европа живя твърде дълго незаслужено добре и не е подготвена за това, което идва.

Европа не е единна, няма обща външна политика, няма обща отбранителна политика и няма сериозен общ военен капацитет. Или ЕС ще се трансформира в истинска федерация с обща външна и отбранителна политика, или ще се разпадне.

Освен това Европа има тежък ресурсен проблем. Част от унижението в случая с Гренландия идва от факта, че континентът няма ресурси и няма с какво да ги защити. Европа е на лошо място – интелектуално, стратегически и реално.

Но все пак Европа е огромна икономическа мощ. Не е ли време континентът да тропне на масата и да заяви ясно своите позиции на геополитическата сцена?

С какво да тропне на масата? С автомобилната си индустрия, която вече е задмината от китайската, или може би с ядрените си сили – с какво да тропне? Ние нямаме ресурси, нямаме обща правителствена политика, нямаме един глас. Европа е сила дотолкова, доколкото има огромен вътрешен пазар, който е до голяма степен интегриран. Сила е в някои области, в които има сериозен технологичен капацитет. В ключовите области на съвременната икономика обаче изостава – по отношение на изкуствения интелект, роботизацията, батериите, чиповете, редкоземните елементи и, когато говорим за ресурси, в енергетиката.

Германия си унищожи ядрените електроцентрали, а сега, заради руската агресия в Украйна, спря и руския газ. С какво ще поддържа тази хипертрофирала индустрия – с ветрогенератори ли?

Какви ще са дългосрочните последици за световния ред?

Вече няма световен ред. Имаше такъв, когато съществуваше морална рамка, международно право и институции. Днес това липсва. Влизаме в дълъг период на аномия, в който правото ще бъде в ръцете на силните.

Големият проблем за малки държави като България няма да дойде само от САЩ, Русия или Китай, а от средните сили – Турция, Иран, Пакистан, Нигерия, ЮАР, Етиопия, Колумбия, Бразилия и други.

Турция се превърна в една от най-значимите военни сили в региона, като развива не само армията си, но и цялостен военно-промишлен капацитет. Страната вече произвежда изтребител от пето поколение, изгражда военноморски флот и самолетоносачи, а дроновете „Байрактар“ я наредиха сред първите държави с реално ефективни безпилотни системи.

С това Турция се утвърди като ключов геополитически играч в изключително широк и стратегически важен регион – от Югоизточна Европа и Черноморието през Кавказ и Близкия изток до Централна Азия и Африка. Страната се намира „в геостратегическия център на света“, а решенията ѝ имат пряко значение и за България.

Паралелно с Турция, редица от т.нар. „средни сили“ – като Южна Корея, Южна Африка, Бразилия и Аржентина – са си направили един и същ извод: в свят без стабилен международен ред сигурността идва от собствения военен капацитет.

Целта не е да се конкурират със САЩ или Русия, а да станат „достатъчно трудна хапка“, така че евентуалният противник да прецени, че ударът не си струва.

Това е ясен признак не на баланс, а на глобален хаос и разпад на институционалната рамка, която доскоро регулираше международните отношения.

Ставаме ли свидетели на Трета световна война?

На пълзящ световен хаос, от който може да израсне световна война. Тя вече се случва – в Украйна, Близкия изток, Африка, Латинска Америка. Говорим и за други режими, които ще паднат в Южна Америка. Това е световна война. Основанията за нея са разнообразни, но това, което обединява различните конфликти, е именно отсъствието на институционална рамка и на световен полицай.

Интервю на Констанца Илиева

Източник: frognews.bg