Ударът по ирански железопътен мост променя транспортната карта на Евразия

Ударът на САЩ по железопътния мост Ак-Таке-Хан в провинция Голестан (Северен Иран) на 9 юли 2026 г. засегна жп линията Горган–Инче-Бурун – участъка, чрез който железопътната мрежа на Иран се свързва с Туркменистан и по-нататък с региона на Централна Азия. Става дума за елемент от жп коридора Китай–Казахстан–Туркменистан–Инче-Бурун.

По участъка през последната година са преминали най-малко 65 влакови композиции от Китай, а броят на транзитните влакове се е утроил след засилването на военния натиск върху иранските пристанища. Движението по трасето е нарушено, а ремонтните екипи вече работят на място.

Иранският маршрут вече носи постоянна геополитическа премия за риск

Независимо от срока за възстановяване обаче основният сигнал вече е ясен: железопътният маршрут, който доскоро се възприемаше като перспективна транзитна алтернатива, може да бъде прекъснат с един-единствен удар. За международната търговия това е по-важно от повредата на конкретния мостов участък. Транспортните коридори се избират не само според цената и сроковете за доставка – оценява се и доколко те могат да продължат да функционират при всякакви външни сътресения.

След събитията в провинцията Голестан иранското направление получава фактор, който не може да бъде отстранен с ремонт: постоянната премия за риск, свързана с нови атаки, санкции и възможна по-нататъшна ескалация. Този финансов риск е измерим – военните застрахователни премии в региона вече достигат 0,5% – 1,5% от стойността на плавателния съд, което е пет до десет пъти над нивата отпреди 2023 г., и тя ще се запази дори след възстановяването на железопътното платно.

На този фон значението на Азербайджан нараства, тъй като през страната преминават маршрутите Изток–Запад и Север–Юг, при които подобна премия за риск липсва. Транскаспийският международен транспортен маршрут свързва региона на Централна Азия с Грузия, Турция и Европа, като предлага трасе, което не преминава през Русия и Иран. Товаропотокът по него е нараснал над 3 пъти: от 1,5 млн. тона през 2022 г. до приблизително 5,2 млн. тона през 2025 г., а времето за доставка е съкратено съответно от 28–32 на 13–17 дни.

Нараства и значението на западното разклонение на коридора Север–Юг, което преминава през Азербайджан. По него се осъществяват около 70% от общия товаропоток на коридора – приблизително 8–9 млн. тона годишно. За разлика от източното направление през Туркменистан и Иран, този маршрут преминава през територията на държава, която не е въвлечена в настоящия военен конфликт и последователно инвестира в развитието на железопътната инфраструктура, пристанищата и граничните пунктове.

Средният коридор укрепва позициите си като стратегическа алтернатива

Не става дума за еднократна полза от повредата на един железопътен мост. Атаката само направи още по-видима тенденцията от последните години: евразийските товарни потоци постепенно се пренасочват към маршрути, които намаляват зависимостта от санкционни и военни зони. За международните партньори това е още един аргумент да ускорят развитието на Средния коридор и инвестициите в модернизацията на пристанищата, железопътната мрежа и граничната инфраструктура. Без подобни инвестиции политическото значение на маршрута няма да се превърне в пълноценен икономически резултат.

В същата логика се вписва и Маршрутът на Тръмп за международен мир и просперитет (Trump Route for International Peace and Prosperity - TRIPP) – 43-километров маршрут през южната част на Армения, който трябва да свърже основната територия на Азербайджан с Нахичеван, а чрез Турция – и с Европа. Рамковото споразумение за реализацията му беше представено от САЩ и Армения на 13 януари 2026 г., като целта е железопътната връзка да бъде завършена до 2028 г. Ако бъде реализиран, проектът ще разшири Средния коридор с още един устойчив излаз от Каспийския регион към Западна Европа. След събитията в Голестан TRIPP следва да бъде разглеждан не само като регионален политически проект, но и като допълнителен елемент за устойчивостта на търговията между Централна Азия и Европа.

Нарастващото значение на азербайджанския транзитен възел превръща Баку във все по-важен партньор за държавите, които търсят устойчиви транспортни маршрути между Европа и Азия. За Европейския съюз (ЕС) това представлява възможностите за намаляване на зависимостта си от направленията, преминаващи през Русската Федерация и Иран. За Китай – да запази надежден сухопътен достъп до европейските пазари; а за държавите от Централна Азия – да разширят достъпа си на Запад - към Европа през Каспийския регион.

Инциденттът в Голестан показва колко бързо един геополитически конфликт може да прекъсне стратегически транспортен маршрут, който само допреди ден се възприемаше като надежден. В крайна сметка предимство получава не най-краткият коридор на картата, а този, който е способен да функционира и при външни сътресения. При тези условия Азербайджан все по-отчетливо се утвърждава като един от ключовите транспортни възли за устойчивата търговия между Европа и Азия.

Николай Марченко, журналист (София, България)