Харалан Александров: Българите пестят първо от здраве

При недостиг на средства българите първо ограничават разходите си за здравни и стоматологични услуги, докато инвестициите в образованието на децата се запазват почти до последно. Най-трудно домакинствата се разделят с недвижимата си собственост. Това заяви антропологът Харалан Александров в предаването „Офанзива с Любо Огнянов“ по NOVA NEWS.

По думите му при свиване на доходите хората започват да преценяват кои разходи могат да отпаднат или да бъдат отложени. Сред първите пера, които се ограничават, са почивките, посещенията на заведения и културният живот.

„Едно от нещата, които правят изследователите като мен, е да видят от какво първо се отказват хората, когато започват да обедняват“, каза Александров.

Антропологът припомни масовото обедняване в България през 90-те години и направи паралел с настоящите икономически и геополитически процеси. Според него има индикации за навлизане в нов период на обедняване.

Александров определи загубата на вече постигнатото като особено тежка за хората. Той подчерта, че обедняването не засяга само финансовото състояние, а може да доведе и до загуба на статут, престиж и усещане за идентичност.

„Процесът на обедняване е много по-травматичен от устойчивата бедност“, посочи той.

В разговора беше обсъдена и несигурната заетост. Александров използва термина „прекариат“ за хората без стабилна работа, които често работят по проекти или без трудови договори. Според него в период на икономически растеж тази гъвкавост може да се възприема като свобода, но при спад се превръща в източник на несигурност.

По думите му бързото изчерпване на ресурсите може да засили тревожността и да доведе до социално обусловени тревожни и депресивни симптоми. Александров уточни, че в този контекст не говори непременно за психично заболяване, а за реакция на натрупани житейски и финансови тревоги.

Източници: nova.bg