Широките пръсти на левия колективизъм

Да си представим едно частно предприятие със следните характеристики: Вместо да подбере най-добрите възможни мениджъри от пазара на труда, назначава за шефове и персонал партийни членове, които често изобщо не знаят с какво се занимава фирмата. А точно когато те се понаучат, моментално ги сменят с нови, но от друга партия. Във фирмата се произвеждат неефективни и непродаваеми стоки, а ако например се занимават с превози – взимат 3 лева за курс, който им струва 300 лева. Не съкращават хора, ако нямат поръчки, но всеки месец плащат членски внос на синдикатите. Звучи безумно и нелогично, нали? И да, разбира се, че единственото, което може да постигне подобно предприятие е да фалира.

Не и ако е държавно обаче. Ако е държавно, и особено ако е в забранителния списък за приватизация, всички ние дружно ще платим сметката.

За първото деветмесечие на миналата година удоволствието да си отглеждаме „Холдинг БДЖ“ ЕАД ни струва 8,545 милиона лева. Да се радваме на ползите от Национална Компания „Индустриални Зони“ ЕАД ни струва 18,227 милиона лева. Щастието да имаме фирма като Държавно Предприятие „Пристанищна Инфраструктура“ ни коства само 16,779 милиона лева. Повтарям, че това са загубите само за първите девет месеца на 2014 година.

В същото време екс икономическият министър Драгомир Стойнев се похвали в студиото на Цветанка Ризова, че е спасил ВМЗ Сопот. Той обаче забрави да уточни, че това „спасяване” струваше на всички, които плащаме данъци 27 милиона лева. Естествено, увлечен в хвалбите, Драгомир Стойнев не каза дали тези пари някога ще бъдат върнати в Държавната консолидационна компания, откъдето бяха отпуснати с поредната безпринципна врътка в името на имагинерното добруване на морално остарелия социалистически мастодонт. Тези дни прочетох, че ВМЗ Сопот отново няма поръчки и иска съдействие от МНО. И да нямат – не е страшно, нали г-н Стойнев? Ще им изсипем пак няколко десетки милиона лева от държавната хазна. Все пак според Маркс чуждото задължително трябва да стане общо.

Дали ако някоя частна фирма потъне в дългове и не е в състояние да функционира ефективно, Държавната консолидационна компания ще изсипе няколко милиона лева в нея? И то не като заем с лихва, който трябва да бъде върнат, а като капиталова вноска. Надали. Все едно, че в частните компании не работят хора, които могат да останат без работа ако работодателят им фалира.

Както знаем, при социалистическата солидарност всички са равни, но някои са по-равни. В случая това са любимите на социалистите държавни предприятия, които целият частен бизнес и всеки редови данъкоплатец е длъжен да издържа. Това не е икономическа идея, а благотворителност с чужди пари. Всъщност това е една от големите разлики между лявото и дясното. Лявото винаги прави благотворителност с чужди пари, а дясното се ограничава само до харчене на своите пари. Християните вярват, че ако имат две ризи трябва да дадат едната на ближния, а марксистите, че трябва да вземат всяка риза, която се изпречи пред очите им, без да се интересуват, дали притежателите й са съгласни или не.

Може би затова не съм чул Драгомир Стойнев да е притеснен от загубите на НЕК за първото деветмесечие на миналата година, които възлизат на 425 милиона лева. И тях ще спасим, и на тях ще помогнем. Защото и с НЕК правим социална политика, и с цената на тока правим социална политика. И резултатите са налице.

Развиваме благотворителност със СМС-и, за да спасим нечий живот. Прекрасен акт сам по себе си, който обаче изглежда абсурдно на фона на парите, които се изливат непрестанно в каци без дъно. Държавата няма 50 000 евро, за да спаси живота на болно дете, но може да си позволи да налива милиони в държавната фирма „Екоинженеринг-РМ“, която е загубила 219,000 лева, само за първите девет месеца на 2014 година. Никога не сте чували за тази фирма? Аз също. Но ще платим и тази сметка. Ще покрием и 791,000 лева загуба на „Булгартел”.

На този фон левите мислители продължават да бръщолевят, че държавата в икономиката е по-ефективна от частната инициатива. Че в това частникът да фалира, а държавният му конкурент да бъде издържан с пари от данъци не само няма нищо лошо, но дори е желателно. Че така се прави политика, а не се преследва едната заветна печалба. Че се откриват работни места, че се пази социалния мир, че се запазва препитанието на цели региони.

Всички тези високопарни приказки целят да прикрият едно единствено нещо – отглеждането и угояването на партийните бордове. „Държавата в икономиката“ е безогледно харчене за морално остарели и неефективни мощности, култивиране на квалификация в отдавна несъществуващи специалности, покриване с наши общи пари на схемите за източване и кражби. „Държавата в икономиката“ е лъжесоциална политика чрез заетост в технологии отпреди 60 години, която безнадеждно изважда заетите там хора от модерния пазар на труда.

Затова преди да приложат левите си идеи на държавно ниво, социалистите могат да опитат да организират кампания с СМС-и за спасяването на някое държавно предприятие. Добре ще бъде и синдикатите да се включат в тази акция, за да видим, колко пари ще съберат радетелите на социалистическата солидарност на доброволен принцип. Могат да опитат и друг експеримент – да заповядат на партийния си активист Георги Гергов да преобразува частния си бизнес в духа на социалистическата солидарност. Тези експерименти ще бъдат полезни, защото ще покажат, че никой не вярва на социалистическите тези. Дори и самите социалисти.