Прецедентът “Плевнелиев”

Отбелязването на Националният празник на България 3-ти март, премина, меко казано, странно. Откакто “прецедентът” Плевнелиев беше поставен да топли стола на Борисов, май вече свикнахме с подценяването на руските войници, загинали за Освобождението на България. Тази година властта надмина себе си по простащина. Руски дипломати НЕ бяха поканени на честванията на 137 години от Освобождението!

От президентството, Министерски съвет и външно министерство не са отправяли покани към представители на Руската федерация за тържествата по случай 3 март. От администрацията на държавния глава са съобщили, че са поканили само представители на дипломатическия корпус у нас, а от МВнР заявяват, че тяхната задача е само да координират чуждестранни визити.

Не стига, че покани не са отправяни, ами този път прецедентът дори спомена мимоходом руските войници, загинали в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г. Тя не случайно се нарича Освободителна, а е факт, че тогава България застава като самостоятелен политически субект на международната карта, след 5 века в пределите на Османската империя. Още по-страшното е, че Президентската администрация фалшифицира документи. Изказването на Плевнелиев в частта за чуждите воини е следното: „В този ден, сме обединени в своята признателност и почит към хилядите воини – румънци, финландци, украинци, литовци и други воини, загинали в освобидетелната Руско-турско война. Подвигът им няма да бъде забравен и българския народ винаги ще се прекланя пред тяхната саможертва” (публикувано във всички агенции, четири минути след речта му). Това се потвърждава от публикациите и видеата във всички български медии. Усетили се обаче неговите сътрудници и за да не стане дипломатически скандал, сложили на сайта на Президентството следния текст: “В този ден сме обединени в своята признателност и почит към хилядите руски воини и доброволци от много други народи румънци, финландци, поляци, украинци, сърби, черногорци, естонци, литовци, латвийци и други воини, загинали в освободителната за българите Руско-турска война от 1877-1878 г. Подвигът им няма да бъде забравен и българският народ винаги ще се прекланя с благодарност пред тяхната саможертва!”. За по-жалка постъпка в новата ни българска история не мога да се сетя! То такава и няма. Има само едно по-лошо нещо от това политиците ти да са комплексари и то е да са зависими от външни сили комплексари. Твърдението ми се допълва прекрасно от думите на премиера Борисов, с които той се обърна да поздрави нацията по случай празника: “С този акт българите връщаме своята държавност след близо 5 века чуждо управление”. Изключително комформистко изказване, с което си спечели едно скрито коалиционно “машала”.

Очевидно е, че Росен Плевнелиев води борба за разширяване на натовското присъствие в Европа и по-нататъшно придвижване на пакта в източна посока. Последните месеци изявленията му по отношение на президента на Руската федерация и Русия като цяло са повече от скандални. Освен това, в опитите си да угодничи на северноатлантическите ни и европейски партньори, той е готов да загърби интересите на собствената си държава. В резултат на тези опити за маневри на Президента и българското правителство, националните интереси са поставени много след тези на Брюксел и САЩ, което естествено ни отрежда мястото на най-бедната страна в ЕС. Упорито ни се обяснява как единственият път за развитие на държавата ни е този на туристическа дестинация, но в никакъв случай не е и да се превърнем в държава с работеща, модерна икономика и развита в IT сектора например, където има огромен потенциал. Не, че за туризма сме се погрижили. Още повече този сектор ще пострада тази година. Докато немски компании надигат сериозно глас против санкции върху Русия, българските черноморски курорти нямат нито една резервация от руски туристи и сезон 2015 г. се очертава да е пред пълен провал.

Като изключим факта, че за българското правителство и президент, развитието на България е най-маловажната тема, с която занимават промитите си мозъци, в честването на 3-ти март тази година, можем да открием една друга отличителна черта на българският политически живот – комплексарщината. Не е нужно да си президент на Щатите или Русия, за да се чувстваш на световно ниво. Българските властници не разбират себе си като хора, които могат и трябва да поставят държавата си там, където й е мястото. Те са толкова дълбоко затънали в дребнотемия, като кой кого “държи за шлифера”, че не оценяват, в каква обстановка се намираме. България е член на ЕС (подчертавам член, а не протекторат на една или друга държава) и член на НАТО. Същевременно географското й положение е отредило една завидна позиция, която обаче никой не иска или не може да използва за националните ни интереси. Позицията ни предполага една стратегическа роля по отношение на геополитическата среда, която ние не искаме и насила избягваме да изиграем.

На Плевнелиев не му е ясно, че политиката не е линеен процес, с просто обяснение. Нещата не са черно-бели, както се опитва да ги представи – ЕС налага икономически санкции на Русия, а ние пак сме по-католици от Папата и ще предизвикаме дипломатически скандал. Добре, че руската дипломация не свързва развитието на отношенията си с България, с кратковременното пребиваване на обслужващ персонал на властови позиции. Това е единствената причина да изразят единствено разочарованието си от факта, че сме изпаднали до там, да не смеем да почетем паметта на 200 000 загинали руски войници на нашата територия и за нашето Освобождение.

Никой не отрича нашият собствен и огромен принос за Освобождението: “Таз свобода нам не ни е дар” е написал и Иван Вазов. Никой, никога не е оспорвал, че ние, българите сме двигателя на развилите се в последствие международни събития, включително и Руско-турската война от 1877-1878 година. Но ако ще отрича чуждо участие изобщо, защо Плевнелиев споменава румънски, финландски и т.н. воини, а руските пропуска? Не е срамно да почетеш хора, които са ти помогнали тогава в святото дело, срамно е да го отричаш. Сила на характера е 137 години по-късно, въпреки конюнктурната обстановка поне да споменеш, че тези момчета са оставили костите си по бойните полета на България. Критиците често споменават “имперските интереси на Русия”. Това е така. Естествено е Русия да е имала такива, иначе кой е този луд човек, който ей така, без интерес на собствената си държава, тръгва да води война? Естествено, че няма такъв. Може би има някой лаик, който си мисли, че САЩ водят 293 военни конфликта по света в името на демокрацията, а не за политическо влияние или петрол?

“Първата жертва на войната е истината!” пише английският военен кореспондент Филип Нйтли по повод Кримската война. И е прав. В момента ние сме в своеобразна война, защото последното, което зачитаме е истината, а най-малко историческата. Много е лесно на Плевнелиев да оцени, както всеки глупак, който счита себе си за двигател на света, нещо като грешка в историята. Трудното е да предвидиш, какво от днешните ти действия, ще бъде определено от бъдещите поколения като успех или грешка, или дори като престъпно действие.