На кого принадлежи Северният полюс?

Статията на Юдит Шолтер е публикувана първоначално във вестник Ди Цайт

В най-северната част на нашата планета дебел слой лед покрива просторите на Северния ледовит океан. Той е дълбок около 4 хиляди метра и неговите бездни са погълнали немалко хора. Това студено, бяло място обаче, в продължение на много столетия магически привлича с опасностите, които се крият там. Изследователи и първооткриватели първи искаха да се доберат до най-северната точка на Земята. Но какво се случи? Корабите замръзваха и ледовете ги сковаваха. Членовете на екипажите се опитваха да се движат пеш, но се принуждаваха да се връщат или замръзваха. Хората летяха над Северния полюс, но не можеха да кацат. Най-накрая, пеш се добра един британец. И това се случи преди  повече от 50 години…

Днес отделни хора не правят състезания към Северния полюс - днес се съревновават отделни държави. Неотдавна Русия събра всички необходими данни, за да докаже, че част от арктическия океан й принадлежи. Норвегия също направи това. А също и Дания от името на Гренландия, която й принадлежи. Канадските политици заявяват: "Северният полюс ни принадлежи!".

По мнението на изследователите в Арктика има много нефт и газ, от които са заинтересовани държавите. Този, който притежава тези ресурси, ще може вероятно в някой момент да направи много пари. Освен това, винаги е приятно да се завладяват територии. Все още никой не знае, какво може да се намери там!

 

Но кой взема решението за това, на кого принадлежи морето и неговото богатство?

 

За това трябва да се обърнем към историята. Някога никой не притежаваше океаните и всички можеха да плават със своите кораби, за да правят търговия. Юристите говореха за "свободното море". Само част от акваторията, разположена до брега, на разстояние не повече  от един оръдеен изстрел, можеше да принадлежи на съответната държава. Това разстояние се равнява примерно на три морски мили или пет и половина километра. Това правило се наричаше "разстояние един оръдеен изстрел”.

Днес ситуацията е точно обратната - морето вече не принадлежи на никой, а на всички. Тези части от океана, за които никоя държава не може да претендира, са "притежание на човечеството". Така да се каже, собственост на всички хора, живеещи на Земята. Това стана преди около 30 години, когато ООН, организацията, представляваща почти всички страни на планетата, прие особен закон за моретата.

 

И тук започват трудностите, доколкото възниква въпросът: а кой взема решение за това?

 

Вие може да си го представите като борба на изследователите.  Държавите изпращат там най-добрите си изследователски кораби, за да проучат морското дъно от геологическа гледна точка и да получат отговори на следните въпроси: Как е устроено това дъно? На колко години е? Какъв е строежът на неговата повърхност? Съществуват ли дълбоки кухини или високи планини? Учените трябва да докажат, че морското дъно и неговата основа не е нищо друго освен естествено продължение на континенталната част на държавата. Ако вие например сте намерили дълбока кухина на 250 мили от вашия бряг, тогава ще е трудно да се докаже, че вашата континентална част се  простира толкова далеч. Но ако държавите считат, че са събрали достатъчно докаателства, то тогава те отправят претенции в специалната комисия на Обединените нации.

Русия, Дания и Норвегия са отправили претенции за определени части от Арктика. Канада все още работи върху своята претенция. Само Съединените щати чакат резултати, защото те не са подписали окончателно Конвенцията на ООН за морско право. Известно време обаче ще се наложи да се почака за вземането на решение докато експертите на ООН проверят всички представени им данни.

А дотогава тези държави вече започват да добиват полезни изкопаеми, разположени на разстояние не повече от 200 мили от брега, тъй като те във всички случаи им принадлежат. Така например правителството на Съединените щати разреши на компанията Шел да проучва за нефт в арктическите райони до бреговете на Аляска. Остава само да се надяваме да не се случат аварии по време на тези сондажи. В такъв случай Северният полюс и да принадлежи някога на някоя страна, вече няма да е най-бялото петно на планетата, а най-черното.