Ислямска държава беляза 2015 г. Терористичната групировка обяви създаването на своя „халифат“ в средата на 2014 г. и вече е най-влиятелната джихадистка формация в историята на модерния свят. Всъщност историята на нейното формиране датира още от 2004 г. в Ирак. Започнала като разклонение на Ал Кайда, групировката придоби мощта, която я превърна в мегаформация, имаща амбицията да създаде своя собствена държава.
Какво е Ислямска държава?
Материалът „Какво е Ислямска държава“ в Би Би Си ни припомня историята на създаването на групата. През юни 2014 г. групировката Ислямска държава формално обяви въздигането на „халифат“. Това е държава управлявана според ислямския закон или шериат , чрез т.нар. божи наместник на земята или халиг. От групата призоваха всички мюсюлмани по света да се врекат във вярност на т.нар. халиф Абу Бакр ал Багдади и да се преселят в територията на новия халифат. Ислямска държава призова всички останали джихадистки групировки по света да приемат превъзходството на групировката. Много такива вече го бяха направили, сред които и някои разклонения на основния съперник Ал Кайда.
От Ислямска държава твърдят, че тяхната основна цел е да унищожат пречките за възстановяването на божията власт над земята и да защитават мюсюлманската общност срещу грешниците, друговерците и вероотстъпниците. Групировката приветства перспективата за директна конфронтация с оглавяваната от САЩ коалиция в Сирия, разглеждайки я като предвестник на края на дните или борбата между мюсюлманите и техните врагове, описани в ислямските апокалиптични пророчества.
Кой създаде Ислямска държава?
Ислямска държава може да проследи корените си до йорданецът Абу Масаб Ал-Заркауи. През 2004 г., една година след оглавяваната от САЩ инвазия в Ирак, Заркауи се врече във вярност на Осама бин Ладен и формира разклонение на Ал Кайда в Ирак, което се превърна в основна сила в бунтовническото движение в страната. След смъртта на Заркауи през 2006 г., Ал Кайда в Ирак създава подопечната си група Ислямска държава на Ирак. Разрастването на групата обаче е ограничено от постоянните американски удари срещу нея и съветите на сунитските племена, които отхвърлиха нейната бруталност. Багадади, който е бил пленник на американците преди това, поема контрола над групировката през 2010 г. и започва да възстановява силите й. През 2013 г. групировката вече успява да извършва десетки атаки в Ирак. Групата се присъединява и към бунта срещу президента Башар Асад в Сирия, формирайки фронта Джабхат ал Нусра.
През април 2013 г. Багдади обявява сливането на своите сили в Ирак и Сирия и сформирането на т.нар. Ислямска държава на Ирак и Леванта. Леванта е архаична дума за неясно определена територия, която включва териториите на днешните Израел, Сирия, Ливан, палестинските територии и Йордания. На английски език името на групата на групата често се превежда като Ислямска държава на Ал Шам (ISIS). Правителството на САЩ най-често използва наименованието ISIL или Ислямска държава на Ирак и Леванта.
В Близкия изток наложиха използването на наименованието ДАЕШ. Думата няма някакъв точен превод, но има подигравателен тон и е обидна, отхвърляйки идеята за възобновен халифат. Думата е близка по звучене до dahesh" и "da'es“, което значи да стъпча. Групировката е забранила използването на този на термин в териториите, които контролира. През 2013 г. членовете на Ал Кайда започват да наричат групировката „Групата на Ал Багдади“, което подчертава факта, че той е ренегат от Ал Кайда. Сирийците, които живеят под контрола на групировката я наричат „al-tanzeem” или „организацията“.
Лидерите на Ал Кайда и Ал Нусра се обявяват срещу решението на Ал Багдади. Бойците, които са лоялни на Багдади обаче се отцепват от Ал Нусра и запазват влиянието му в Сирия. В края на 2013 г. ИДИЛ измества вниманието си отново към Ирак, където се възползва от разцеплението между шиитското правителство и малцинството от араби-сюнити. С помощта на отделни племена и бивши привърженици на Садам Хюсеин групировката завладява централния град Фалуджа. През юни 2014 г. силите на групировката преминават през северният град Мосул и започват да напредват към Бгадад. По време на похода си избива своите противници и заплашва да изкорени много религиозни и етнически малцинства. В края на месеца, ИДИЛ вече е консолидирала контрола над десетки градове и селища и обявява формирането на халифат, променяйки името си на Ислямска държава.
Къде се намира Ислямска държава?
През септември 2014 г. директорът на Контролния център по антитероризъм на САЩ Матю Олсен заявява, че групировката контролира голяма част от басейна на реките Тигър и Ефрат. Областта е с размери от 210 000 кв. км. и е подобна по площ на Великобритания. Години по-късно американският департамент по отбраната обяви, че силите на ИД са били изтласкани от голяма част от териториите си в централен и северен Ирак и в северна Сирия, в следствие на въздушни удари и наземни операции. В момента групировката не може да оперира свободно в между 20 и 25% от териториите, в които преди имаше влияние в Сирия и Ирак. От департамента смятат, че Ислямска държава е загубила между 30 и 37% от територията, която е контролирала в Ирак през август 2014 г. Групировката е отстъпила и между 5 и 10% от територията си в Сиря.
Въпреки това групата успя да наложи контрол над нови ключови региони като град Рамади в центъра на иракската провинция Анбар и историческия град Палмира в сирийската провинция Хомс. Според някои анализатори обаче екстремистите упражняват пълен контрол над само малка част от териториите, които включват големи и малки градове, главни пътища, петролни полета и военни съоръжения. Всъщност екстремистките сили имат свобода на действие в основно ненаселени зони, за които обаче Ислямска държава би направила всичко да запази.
В същото време не е и съвсем ясно колко души живеят под контрола на Ислямска държава. През март 2015 г. президентът на Международния комитет на Червения кръст заяви, че тази цифра е повече от 10 млн. В областите, където групировката има пълен контрол се осъществява стриктно тълкуване на шериата. Жените са напълно покрити с воали. Публичните екзекуции са ежедневие, а друговерците са принудени да избират между плащането на специален данък или смъртно наказание.
През февруари 2015 г. директорът на Националното разузнаване на САЩ Джеймс Клапър заяви, че Ислямска държава е събрала между 20 000 и 32 000 бойци в районите на Ирак и Сирия. Твърди се обаче, че има омаломощаване на бойните редици на групата след започването на бомбардировките на водената от САЩ коалиция през август 2014 г. През юни 2015 г. американският зам. държавен секретар Антъни Блинкен заяви, че са били убити около 10 000 бойци на групата. За да компенсира своите загуби, Ислямска държава е прибягнала до наборната служба в контролираните от нея райони. Според иракският експерт Хишам ал Хашими само 30% от бойците в групата са истински идеолози. Останалите се бият от страх или принуда. През октомври 2015 г. директорът на Националния център за борба с тероризма Никалъс Размусен заяви пред Конгреса , че групата е привлякла повече от 28 000 чуждестранни бойци. Сред тях има поне 5000 души от Запада, 250 от които американци.
Как се финансира Ислямска държава?
Бойците на Ислямска държава използват голямо разнообразие от оръжия като картечници, гранатомети, зенитни оръдия и преносими ракетни системи земя – въздух. Те разполагат с танкове и бронирани превозни средства, иззети от армиите на Ирак и Сирия. Смята се, че групата има гъвкава верига за доставки, която гарантира постоянни доставки на оръжие и боеприпаси.
Счита се, че Ислямска държава е най-богата военна формация в света. Първоначално тя разчита на богати частни донори и финансови организации в Близкия Изток, които искат свалянето на Башар Асад. В момента обаче групировката си е осигурила до голяма степен самостоятелно финансиране. Специалисти в САЩ изчислиха, че през 2014 г. Ислямска държава е печелила по няколко милиона долара на седмица от продажбата на суров петрол и рафинирани продукти на местни посредници, които контрабандно ги вкарват в Сирия и Иран или ги продават на сирийското правителство.
На 31-ви септември Русия започна да нанася въздушни удари по цели на Ислямска държава в Сирия по молба на сирийското правителство. През последните седмици много от целите на руските военни и на силите оглавявани от САЩ бяха именно петролни рафинерии под контрола на Ислямска държава. След свалянето на руския Су-24 от турски изтребители край сирийската граница доведе до множество нападки от страна на Москва към Анкара. Така и заместник – министъра на отбраната на Русия Анатолий Антонов открито заяви, че основният потребител на петрола на Ислямска държава е Турция, като в неговия трафик са замесени членове от семейството на президента Реджеп Ердоган. Според руски данни приходите на Ислямска държава в един момент са достигали до $ 3 млрд., като вече са намалели до $ 1.5 млрд., които се харчат за оръжие и набиране на нови попълнения.
Ислямска държава изкарва пари и от откупи. През 2014 г. групата е изкарвала по няколко млн. от отвличания. След като групировката завладя древния град Палмира през април, има твърдения, че получава милиони от трафик на антики. Отделно от това нейните бойци правят набези към банки. Религиозните малцинства са принудени да плащат специален данък, а отвлечени жени биват продавани като сексуални роби.
Терорът на Ислямска държава.
Членовете на Ислямска държава се придържат до крайност към сунитския ислям и се считат за единствените истински вярващи. Те смятат, че останалият свят се опитва да унищожи исляма. С това оправдават и жестоките си атаки. За терор те използват обезгалвявания, разпъвания на кръст и масови разстрели. Прословути са и с извратените си различни варианти на екзекуции. Повечето от независимите мюсюлмани абсолютно осъждат тези действия. В началото на 2014 г. дори лидерът Ал Кайда Айман ал Заухири отрече методите на крайна жестокост на Ислямска държава. През 2005 г. той дори е предупредил Заракауи, че подобна жестокост само губи сърцата и умовете на правоверните.
Влиянието на Ислямска държава придоби нови измерения след вълната от атентати по света. Всичко започна с атаките над редакцията над френския вестник Шарли Ебдо на 7-ми януари, когато бяха разстреляни 12 журналисти. На 26-ти юни, точно една година след обявяването на създаването на халифата, бе извършена серия от атентати във Франция, Сомалия, Тунис и Кувейт, в резултат на които бяха избити десетки. На 31-ви октомври руски самолет се разби, малко след излитането си от Египет, като в атентата загинаха над 200 души. От Ислямска държава веднага обявиха, че са причинили катастрофата. Върхът на терора беше на 13-ти ноември, когато в серия от атаки в Париж загинаха над 110 души.
Всъщност Ислямска държава прави международните си удари точно в периоди на военна криза от своя страна. Само няколко дни преди 26-ти юни кюрдите направиха удар по сирийския граничен град Тел Авиат, отрязвайки един от каналите за присъединяване на чуждестранни бойци към Ислямска държава, заемайки позиции в близост до Рака, където е седалището на групата. Точно на 13-ти ноември кюрдските сили изтласкаха силите на джихадистите от ключовия иракски град Синджар. В този период бе обявена и смъртта и на главния екзекутор на групировката Джихадиста Джон. По това време пък сирийската правителствена армия, подкрепяна по въздух от руските сили, предприе настъпление срещу териториите, контролирани от групата. Тоест може да се каже, че Ислямска държава по определен начин отклонява вниманието от военните си неуспехи в Сирия и Ирак. Така засилва и масовата си кампания в социалните мрежи, чрез която привлича последователи.
Държавата на Ислямска държава.
На 7-ми декември „Гардиън“ публикува документ, в който се описва амбицията на Ислямска държава да създаде действаща своя държава. Той е написан малко, след като лидерът на групировката Абу Бакр ал Багдади обяви халифата в Сирия и Ирак през юни 2014 г. В него се предвижда изграждането на различни тренировъчни лагери за войници и ветерани. Предвижда се ветераните да ходят на двуседмичен опреснителен курс всяка година. Препоръчва се и създаването на сложен отдел за администрирането на военните лагери, което е отвъд и възможностите на Ал Кайда по време на силните й години в Афганистан.
Според доклада Ислямска държава винаги е искала да обучава деца за военни, като има сведения дори за деца, които са били карани да разстрелват пленници. Подчертава се необходимостта Ислямска държава да постигне единна култура, обхващаща чужденци и местно население. Предвижда се икономическа независимост чрез създаване на не зависими фабрики за производство на оръжия и храни и учредяване на изолирани безопасни зони за осигуряване на местни нужди. Според някои специалисти тази програма изглежда по-обещаваща на хартия, от колкото на практика.
Само преди няколко дни Абу Бакр ал Багдади бе подреден на второ място в класацията а „Личност на годината“ на списание Time. Това само показва в какъв политически и международен фактор се е превърнала групировката. Реално в нейното отстраняване седи и ключът за решаването на кризата в Сирия и международните отношения между Русия и Запада. Халифатът на терора изживя своя възход, въпросът е дали ще видим неговия залез.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Morgoth
10:25 13.12.2015
2 999
Коментиран от #5
10:31 13.12.2015
3 123
10:49 13.12.2015
4 ани
11:59 13.12.2015
5 Десислава Димитрова
До коментар #2 от "999":
откъде ги взе тези 1,5 милиона жертви?12:07 13.12.2015
6 агресор
13:11 13.12.2015
7 агресор
13:19 13.12.2015
8 котЙо
Коментиран от #9
14:07 13.12.2015
9 iii
До коментар #8 от "котЙо":
Медиите споменават руските оръжия защото правят жалки опити да покажат Русия като голямата държава злодей. Но истината е много далеч от медиите и медиите са много далеч от истината. Между другото, като сме на темата за медии, още не съм видял нито една реална снимка на руска армия в Украйна.Коментиран от #11
17:41 13.12.2015
10 Pak li
18:44 13.12.2015
11 Десислава Димитрова
До коментар #9 от "iii":
веднга ти пращам цяла рота заблудени десанчици заловени с боино снаряжение докато беряли гъби в украинската гора ,случаино отклонилинили се на 100 км.гъбка по гъбка...https://www.youtube.com/watch?v=mD0BiMB1qN0
Коментиран от #12, #13
23:18 13.12.2015
12 Той
До коментар #11 от "Десислава Димитрова":
Коричка хляб за тролчето.10:31 14.12.2015
13 reality
До коментар #11 от "Десислава Димитрова":
Афганската война на Буш извиква спомени за Виетнамската война както с действията, така и с реториката: масираната употреба на мощни оръжия поразяващи тежко мирни граждани, принудителен глад, тероризъм на едро уж воюващ с "тероризма", но винаги придружен с "искрени извинения" за всяко "странично поражение".В предишната война, макар претенциите на пропагандата да бяха, че спасяваме Южен Виетнам от агресия, управниците в САЩ и военните знаеха много добре, че марионетният режим на САЩ на юг има пренебрежимо малка вътрешна подкрепа и в последствие най-жестоките форми на насилие от страна на САЩ бяха насочени към южното население.
Практически целият напалм и химикали ползвани по време на войната поразиха Южен Виетнам, който беше освен това редовно атакуван от бомбардировачи Б-52, а голяма част от неговата територия беше определена за "зони за неограничен огън". Като добри пропагандни слуги на държавата, обаче, традиционните медии никога не отбелязаха противоречието – практически неограничено насилие срещу хората уж спасявани от агресия. Според класическото военно оправдание за събитията в Бен Тре: "Трябваше да унищожим града, за да го спасим".
В Южен Виетнам Съединените Щати проведоха мащабна кампания, целяща да доведе до принудителен глад бойците на Фронта за национално освобождение.
В тази кампания с безобидното название Операция "Земеделец", милиони литри Ейджънт Ориндж и други опасни химикали бяха многократно изливани над селските оризища. По време на Втората световна война адмирал Уилям Лийхи се възпротиви срещу тази практика с аргумента, че тя "е в нарушение на всяка известна на мен норма на християнския морал и на всички познати правила на войната". (Тогава вече бяхме поели към "хуманитарните бомбардировки" и новата "морална външна политика", когато тази политика беше въведена по времето на Кенеди).
Тази химическа война уби хиляди селяни и техните семейства и остави след себе си мрачен паметник – близо 500 000 виетнамски деца родени със сериозни деформации (Peter Waldman, "Body Count", Wall Street Journal, Dec. 12, 1997).
По това време критиците на тази престъпна и жестока политика подчертаваха факта, че войниците ще се възползват първи от ограничените хранителни запаси. Изтъкнатият харвардски специалист по прехраната Джийн Майер е само един от многото, които посочиха, че тази политика "първо и най-тежко порази малките деца" ("Crop Destruction in Vietnam", Science, April 15, 1966).
Но това не промени с нищо политиката: принудителният глад продължи при слаба съпротива от страна на либералните медии и международната общност. Продължиха интензивните тежки бомбардировки, както и употребата на напалм и осколочни бомби.
И макар че военщината на САЩ редовно изразяваше своето съжаление и заявяваше, че се стреми да избягва цивилни жертви, от време на време се признаваше, че народът подкрепя ФНО и "високата цена" на тази подкрепа и принудителното изселване към градовете е умишлено търсен ефект. Няколкото милиона убити и тежко ранени мирни виетнамски граждани продължаваха да бъдат "странични поражения", тъй като политиката нямаше за цел да ги убива, а просто да принуди твърдоглавото население да приеме едно правителство на малцинството, приемливо за управниците от САЩ.
Също както в Ирак, по време на режима на санкции от ООН, над 500 000 иракски деца и над милион загинали мирни граждани "си струваха" за Мадлин Олбрайт и следователно за традиционните медии отново бяха "странични поражения".
Прокламираната цел беше да се премахне Садам Хусеин, а не да се убиват деца и съответно животът на огромен брой деца беше тъжна, но разбираема и приемлива цена за една политика поставила си явно благородна цел. По старата приказка приписвана на "червените", целта оправдаваше средствата, дори ако те водеха до масова гибел на невинни жертви.
18:55 15.12.2015