Америка е силна както и преди, но трябва да съхрани своята мощ

Коментар на Фарид Закария, вестник Вашингтон пост, САЩ

Позициите на Доналд Тръмп по въпросите на държавната политика се менят с годините, месеците и даже дните. В неделя му се отдаде в една фраза да изрази две противоречиви една на друга мисли - "Аз не искам в училищните класове да има оръжие, но в някои случаи, ако трябва да сме честни, на преподавателите там няма да им е излишно да го имат". Наистина по един въпрос на Доналд Тръмп му се отдава да бъде изключително последователен. "Тази страна е дълбока дупка. Ние стремително падаме в нея". Представата за страната, която е в състояние на упадък е ядрото в кампанията на Тръмп и неговото основно обещание е да направи Америка отново велика.

В действителност става все повече очевидно, че в последните години Съединените щати укрепват своите позиции като водеща страна в икономическо, технологично, военно и политическо отношение. Като никога досега тя е лидер в почти всички сфери на индустрията - от социалните мрежи и мобилните връзки до нано и биотехнологиите. Тя се превърна в енергийна свръхдържава, в най-големия производител на петрол и газ  и в същото време се придвижва към революция в ултрасъвременните екологични технологии. Страната има стабилно демографско положение в момент, когато всичките основни икономически партньори (Европа, Япония и даже Китай)регистрират определен демографски спад.

Джошуа Купър Рамо, автор на новата книга "Седмото чувство" твърди, че в епохата на мрежите победителят получава всичко. Той отбелязва, че днес съществуват девет глобални технологични платформи ((Google Chrome, Microsoft Office, Facebook и др.), които се ползват от повече от един милиард хора. Всички те доминират на съответните пазари и имат американски произход. А доларът днес се използва в международните финансови операции много повече, отколкото преди 20 години.

В своите есета Стивън Брукс и Уилям Уолфорт отбелязват, че наред с другите страни особено Китай има възможност в близко бъдеще да направи конкуренция на Съединените щати, но само по един показател - брутният вътрешен продукт. Те твърдят, че много по-качествена и по-голяма мярка за икономическа мощ е "вътрешното благосъстояние". Т.е. сумата от националния капитал, получен в процеса на производство(пътища, сгради, машини и оборудване), човешкия капитал (навици, образование, здравеопазване) и природния капитал (екосистема, атмосфера). Вътрешното благосъстояние на Съединените щати през 2010 г. съставлява почти 144 милиарда долара, което превишава аналогичните показатели на Китай (32 милиарда) четири пъти и половина.

Китай сериозно изостава от Съединените щати в способността да повишава стойността на стоките и да създава нови продукти. Брукс и Уолфорт подчертават, че половината от китайския експорт представлява компоненти, внасяни в Китай, сглобявани там и след това изнасяни основно за западните транснационални компании. Също така според авторите ключов показател на технологичната сила е заплащането на интелектуалната собственост. През 2013 г., когато Китай заплати като компенсация малко по-малко от един милиард долара, Съединените щати изработиха 128 милиарда. В 2012 г. в Америка бяха регистрирани седем пъти повече "тройни патента" - такива, каквито се издават в САЩ, Европа и Япония.

Господството във военно-политическата сфера е още по-несъразмерно. Има много начини то да се измери, но да вземем само един от тях. Най-измеримата проекция на военната сила са самолетоносачите. САЩ разполагат с десет, Китай с един, при това направен върху украински кораб втора ръка, който трябваше да се модернизира. В сферата на високотехнологичното оръжие (безпилотни летателни апарати, техника за осигуряване на незабележимост) лидерството на Вашингтон е още по-очевидно. И най-главното - Съединените щати имат съюзници по цял свят и в момента страната осъществява сътрудничество с такива нови и знакови партньори като Индия и Виетнам. Китай може да се похвали само с един военен съюзник в лицето на Северна Корея.

Сложността на съвременната международна система е в това, че независимо от доминацията на САЩ други страни също укрепват своите позиции. През 1990 г. делът на Китай в световния БВП е 1.7%. Днес той е 15%. През същия период развиващите се страни изминаха пътя от примерно 20% до 0% дял от световната икономика. И въпреки че БВП не е цялостният показател, този факт свидетелства, че нито една страна не е в състояние да наложи волята си над другите.

Опитах се да опиша този постепенно развиващ се сценарий в моята книга "Постамерикански свят"(2008 г.). "Засега на Вашингтон не се противопоставя сериозен съперник и това няма да се случи в продължение на много време, но САЩ се сблъскват с растящи ограничения". Расте и се разширява влиянието на Китай в света, ако може да се съди по създадената от него и неодобрявана от САЩ Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции. Набиращите сила регионални държави като Саудитска Арабия и Турция отстояват своите интереси в Близкия Изток, като често разбъркват картите на САЩ. Даже Пакистан, на който САЩ оказва помощ, тайно ги презира, като поддържа талибаните в Афганистан.

Реалността е такава, че Америка продължава да играе роля на водеща световна сила, но може да достигне своите цели само ако определи своите интереси в много по-голям план и се заеме със съвместна работа и създаване на мрежи от сътрудничество. Но това, уви, не се вписва във формата на президентската кампания.