Скандалът с единствения кандидат за КФН се развихри с пълна сила

Единственият кандидат за председател на КФН заместник-министър Карина Караиванова предизвика негодуванието не само на БСП, АБВ, ДПС и Патриотичния фронт, така също и на експерти. Кандидатурата на Карина Караиванова бе издигната от ГЕРБ.

Днес БСП сезира Конституционния съд с подписите на парламентарната група на  БСП Лява България, парламентарната група на  АБВ и независимите депутати Велизар Енчев и Георги Кадиев, както съобщи по-рано Факти.бг. Въпреки заканите на ДПС и Патриотичен фронт, те не са се присъединиха към подписката. БСП поиска произнасяне по противоконституционност на решение на НС от 15.07.2016 г. за приемане на процедурни правилата за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Комисията за финансов надзор. 

За да пасне за мястото, Караиванова без необходимия стаж,  Народното събрание промени правилата за кандидатурата. Бъдещият шеф на КФН вече не трябва да има 10, а само 5 години опит по специалността и не е необходимо да има повече специализации, освен съответното висше образование. За последен път Народното събрание кроеше така правилата при избора на шеф на ДАНС, което доведе до масови протести срещу правителството на Орешарски и въпроси около модела „Кой”.

Подобна кандидатура е ясно, че би трябвало да има широк консенсус, както нужното ниво на компетентност, но това като, че ли не бе взето предвид, макар и ГЕРБ да поднесоха аргументация за кандидатурата. 41-годишната Карина Караиванова е икономист, възпитаник на Стопанския факултет на Софийския университет "Климент Охридски". Специалността й е финанси и банково дело. Караиванова има допълнителни специализации в Ирландия, Холандия, Япония и България. Професионалният й опит е натрупан основно в държавната администрация. Постъпва в Министерството на финансите през 2003 г. като редови експерт с ресор програма САПАРД и други европейски фондове. Издига се до директор на дирекция "Национален фонд" през 2011 г., а година по-късно е назначена за заместник-министър на Симеон Дянков, но за кратко. Отново е издигната на поста при Владислав Горанов. Ресорите на Караиванова са управление на държавния дълг, международни финансови институции, Национален фонд и дирекцията "Държавни помощи и реален сектор", в която попадат всички предприятия с държавно участие. Видно е обаче, че Караиванова е следяла за усвояването на парите от ЕС и не е специалист в областта на капиталовите пазари.

Изборът на шеф на КФН,  регулаторен орган  разпределящ милиарди, се бързаше да се случи преди парламентарната ваканция. И всичко това не е случайно така е по-удобно той да бъде предрешен за човек от екипа на финансовия министър Владислав Горанов и близък до Кирил Домусчиев, шеф на КРИБ. При заложените срокове нямаше възможност за нормалното провеждане на процедурите за предложения, обсъждане, изслушване и избор на най-подходящ кандидат за тази отговорна позиция.

Следващият ръководител на регулаторния орган ще завари започнали проверки на застрахователи и пенсионни компании. Тепърва ще се решава въпросът със стрес тестовете на банките, които би трябвало да приключат още тази година.  Все изключително важни проблеми. При това на фона на външната нестабилност в региона, когато би трябвало страната ни да има и финансова сигурност, която е част от националната такава. Основен принцип за работата на всеки регулаторен орган е баланс и проверка. Той трябва да бъде независим от изпълнителната власт и в същото време да прилага на практика приетите от законодателната власт нормативни уредби. До колко е възможно обаче това, след като новият шеф на КФН е бил част от екипа на финансовия министър и цялата му кариера е минала в държавната администрация, остава под въпрос?!

Не на последно място новият председател на надзора ще трябва да реши и кадрови проблеми в комисията, тъй като двама от заместниците му са с изтекли мандати. По закон следващият председател ще трябва да излъчи номинации, които парламентът да одобри.

БСП още при дебатите стигна и до по-далеч. Левицата заподозря, че причината е задълбочаващото се противоречие между Бойко Борисов и Цветан Цветанов и борбата между двете лобита за овладяване на тези властови позиции.

Остава се с привкуса за опорочена процедура, предрешен вот и задкулисно договаряне.  Факт е, че всички назначения, които се правят от парламента, са политически. Въпросът е какви хора се назначават и дали те имат капацитет да изпълняват функциите, за които са определени.

Сега предстои да се произнесе Конституционният съд. След това ще видим дали ще има друга процедура по избора или единственият кандидат Караиванова ще трябва да бъде изслушана  в комисия, а след това да бъде гласувана и в зала с повече от половината гласове.