Циничната игра на Русия в Сирия заслужава само презрение

Изминалите дни са символ и същевременно обобщение на седемгодишната трагедия в Сирия. Безмилостни въздушни нападения от страна на сирийската армия. Загинаха стотици цивилни граждани, блокирани източно от столицата Дамаск, докато така наречената световна общност гледа безучастно. Не че липсваха призиви. Генералният секретар на ООН Антонио Гутереш описа положението в Източна Гута като “ад на Земята”.

Русия иска да бъде призната за велика сила, Кремъл напира за престиж. В действителност заради циничната си игра на световната сцена режимът в Москва заслужава единствено презрение. Разминават се власт и отговорност. Руснаците непрестанно поднасят лъжи. Посланикът на Русия в ООН осмя съобщенията за ужасите в Източна Гута като масова психоза на западни медии и загововри за информационна война. Външният министър Сергей Лавров абсурдно заяви, че предложената по хуманитарни съображения резолюция била част от плана за сваляне на сирийското правителство. Същевременно се бомбардират десетки болници.

Ескалация вместо обещаната деескалация

Москва категорично отрича вина в кръпоролитието, но това са евтини трикове. Без помощта на Кремъл режимът на Асад не би оцелял. Бойните му самолети, с които сее смърт, изцяло са руско производство, армията му се инструктира от руски военни съветници, а според достоверни съобщения Русия участва в операциите източно от Дамаск със свои самолети, а така също и в унищожаването на Източна Гута.

Подобна е картината и на други фронтове. През януари Москва изтегли войските си от кюрдския анклав Африн в северните части на страната, които беше разположила от съображения за “стабилизиране”. Така загърби тамошните кюрди и даде зелена светлина за турската инвазия в региона.

Русия би била в състояние да се утвърди на сирийската шахматна дъска като сила, способна да доведе до мир. Вместо това тя непрестанно подклажда военния конфликт. Сега зависи от американците и европейците да упражнят натиск спрямо Москва, за да може да се предотвратят по-нататъшни страдания поне в Източна Гута. Примирие би било първа стъпка за облекчаване на катастрофата. Ключът е в Москва. Асад не би могъл да се възпротиви.

Коментарът е на Андреас Рюеш. Той е журналист международник в редакцията на реномирания швейцарски в. “Нойе Цюрхер цайтунг”, откъдето Клуб Z препечатва публикацията му с малки съкращения.