Немислимо е България да забрани дизеловите автомобили

Решението на германски съд да позволи на местните градове да забраняват дизелови автомобили е безпрецедентно, исторически решение с широки и все още трудни за цялостно осмисляне последствия. Да говорим за край на дизеловите автомобили обаче е много пожелателно и твърде прибързано, но спадът в продажбите и остатъчните им стойности ще продължи. Ако България въведе сходни мерки, това би означавало да спрем от движение половината от автомобилния си парк. Това заяви в интервю пред Факти.бг автомобилния експерт Калоян Желев, който коментира въвеждането на възможност за забрана на дизеловите коли в германски градове.

Съдът в Германия взе решение да разреши на местните градове да забраняват движението на дизелови автомобили. Такава забрана има в градове по целия свят. Наистина ли ще видим края на дизеловите автомобили и до колко това ще се отрази добре на околната среда?

Без съмнение, това е безпрецедентно, исторически решение с широки и все още трудни за цялостно осмисляне последствия. При всички случаи създава прецедент за Европа изобщо. Да говорим за край на дизеловите автомобили обаче е много пожелателно и твърде прибързано, но спадът в продажбите и остатъчните им стойности ще продължи. Поне в началото, потенциално най-засегнати се очертават германските производители.

Аналитиците пресмятат, че общата стойност на лизинговите дизелови автомобили в Европа в момента е около 200 млрд. евро и по-голямата част от финансовия риск се носи от финансовите поделения на производители като BMW, които са с най-голяма дизелова експозиция. Ако дизеловите забрани се превърнат в каскаден процес, потенциално застрашени са както PSA, така Renault и Fiat-Chrysler.

От друга страна, трябва да е напълно ясно, че никой няма да бърза със забраните: те вероятно ще бъдат ограничени като обхват и продължителност (само най-замърсените пътища, при точно определени метеопологични условия и за най-старите автомобили). Не бива да забравяме, че подобни забрани имат и обратен ефект – пречат на придвижването в урбанизираните райони. Самото правителство няма никакъв интерес да нанася тежък удар върху златната си икономическа кокошка – просто не си го представям.

Какъв ще е реалният ефект предстои да видим, но едно е гарантирано – екоактивистите ликуват.

Все повече зачестяват информациите за все по-замърсен въздух в София. Време ли е в България също да бъде взето подобно решение?

Ако България въведе сходни мерки, това би означавало да спрем от движение половината от автомобилния си парк заради лошата му структура (висока средна възраст, лошо техническо състояние и растящ дял на дизелите). На този етап подобни мерки са немислими по две причини: бедност, обуславяща качеството на парка, и липса на властова копетентност за добре обмислена, национална стратегия за модернизиране на българската автомобилизация.

А замърсяването на въздуха в София не е новост – това е просто поредната година. Нямат нито манталитета, нито капацитета за подобни мерки.

След решението в Германия се появиха информации за възможен бум на износа на дизелови автомобили към Източна Европа. Да чакат ли потребителите в България внос на автомобили със сериозно намалени цени?

Това е твърдение, подлежащо на доказване. Остатъчната стойност на най-старите автомобили несъмнено ще падне, а като страна без никакви законови или данъчни ограничения пред вноса сме естествено най-предразположени към подобен риск. Но повтарям: нека първо видим първите мерки в първите градове. Нямам съмнение, че местните власти ще внимават много.

Трябва ли в България да се въведе ограничение за движението на стари автомобили? До колко това би се отразило на възможностите на потребителите да се сдобият с превозно средство?

Основният проблем на България, и в това отношение, е системен – бедността. Тя е която ни лишава от инструменти за решаване на проблема и алтернативи. Не можем да мислим сериозно за подобни мерки, предвид сериозния изборен риск, който крият за властта. Тя пък по манталитетни причини не е в състояние да надмогне тактическия си интерес, пренебрегвайки напълно стратегическия, т.е. националния. А няма и чисто управленски, и експертен ресурс за сериозна работа по формулирането на дългосрочна стратегия и политики: в това си състояние изпълнителната власт не разбира нищо от коли. Повтарям: нищо.