Полагането на печат е архаизъм

Полагането на печат е архаизъм. Изображението на печатите може да има единствено или информационно значение като аксесоар , лого и т.н. В XXІ век, когато говорим за електронно правителство , значение може да има единствено подписът, придружен с изписване на имената / за надеждна графологична експертиза/ . Това заявява в интервю за в. „Преса” председателят на Нотариалната камара Димитър Танев. Според него, електронният подпис също е необходима гаранция и доказателство за авторството на изявлението – „това се обезпечава от низ от символи, който се използва в алгоритъм за преобразуване на информация”, заявява Танев.

Запитан как тогава с фалшиви печати се крадат фирми, Танев пояснява: „ Проблемът е сериозен – няма регламентация на изработване, регистриране и употреба на печатите. Не може навсякъде служителите да казват: „Носете си печата”. Печатът създава илюзорна представа за автентичност. Измамниците много лесно го манипулират не само чрез изработване на фалшификати, а и чрез сканиране. Според мен е необходим нормативен акт, който да изключва изрично значението на печата при оформянето на официални документи в търговския живот с изключение на определени дейности и производства, каквото е нотариалното. Но, ако изработването на фалшиви документи опираше само до печата , щеше да е лесно , обаче има и други пропуски в закона”. Председателят на нотариалната камара посочва като пример, че в Търговския регистър при смяна на управител се иска съгласието на новия управител, а не на стария.

„Различни протоколи на търговските дружества , с които се извършват действия, подлежащи на вписвания, или пък с които се взема решение за разпореждане с недвижими имоти , се представят без официални заверки. Големият проблем на търговския регистър е, че е правен по подобие на ирландския , където няма деление на официален и частен документ. Това означава, че доказването на обстоятелства, подлежащи на вписване в регистъра не се връзва с гражданския процес у нас. Според нашия закон /ГПК/ тежестта на доказване е на този, който носи официален документ, а не обратното, заявява Танев. Според него Търговският регистър би могъл да постигне целите си, ако документите, с които се установяват подлежащи на вписване обстоятелства /смяна на ръководство, промяна на дяловете и т.н./, се заверяват при нотариус и архивират. Така е в Германия, Италия и Франция. „След това промяната може да се отрази в търговския регистър на ръка или по електронен път, но вече ще имаме надлежни доказателства за това, което е извършено и съответно нотариусът ще носи персонална отговорност. Заверката не е скъпа, например на документи, удостоверяващи съгласие за смяна на управител, е 5 лв. А в момента в много фирми всекидневно специален служител проверява в регистъра дали случайно управителят не е сменен незаконно и не е открадната фирмата”, коментира още Танев.
Запитан дали все пак нотариусите не дърпат чергата към себе си с предложените промени, председателят на Нотариалната камара е категоричен: „Тази компетентност, която предлагаме, отдавна съществува за повечето европейски колеги. Това, което можем да предложим допълнително, е нашата информационна система.
„Сбъдна се една смела мечта”. „Изпитахме трудностите на едни истински пионери”- това са думите на един от бившите министри на правосъдието, характеризиращи изграждането на Единна информационна система за противодействие на престъпността. Нейното изграждане започна от 1996 г. и не е завършена още.
Изграждането на нашата информационна система стартира  през 2008 година. През 2009 г. системата бе уредена в закон и подзаконови актове и функционираше вече успешно. Всеки нотариус и в най-малкото населено място има електронен регистър.