Информационното цунами на световните политически процеси днес буквално залива хората. Как се чувстват те в този объркан свят. Как са разположени световните играчи на сцената – САЩ, Великобритания, Израел, Русия, Китай и какво иска да получи всеки от тях. Каква е ситуацията в България днес – повече мрак или повече светлина има в живота ни. По тези въпроси сподели мнението си пред "Труд" депутатът от левицата - проф. Иво Христов.
– Днес повечето от нещата, които се случват около нас и по света са толкова безумни и странни, че човек вече всекидневно се пита „Как така?”. Като въпросът, който непрекъснато задава жабата и така тормози хората в прекрасния разказ на Йордан Радичков „Как така”. Ето това си позволявам да попитам и вас, проф. Христов?
– Ще ви отговоря с думите на същите тези жаби, които отговорили от другото блато: „е те така“. А сега сериозно на въпроса ви – ние преживяваме катаклизъм – социален, геополитически, цивилизационен и културен. В рамките на един ден сега обикновеният човек е залят с толкова разнопосочна информация, каквато неговите предци не са имали за целия си живот. Резултатът от това информационно цунами е, че от една страна ние сме свръхинформирани, а от друга сме абсолютно неграмотни и естествената реакция е изключване от всякакви дразнители. Много често за мислещия човек един от изходите е вътрешното бягство – емоционално, културно, чисто индивидуално. От друга страна това е илюзия, защото не можете да живеете в някакъв илюзорен манастир извън битието, в което сме потопени.
– Но това вътрешно бягство не води до решение. Ще използвам думите на президента Радев в знаковата му реч пред студенти преди дни – „да включим прожекторите и да осветим държавата”. Повече тъмно или повече светло е в България сега? Сигурно ще заложите на тъмнината, но тя е доста плашеща перспектива.
– Това е мотив, който е вечен като света. Предтечите на християнството – есеите, древноеврейска религиозна секта, са поставили точно този дуализъм като основа на света – битката на „синовете на светлината“ срещу „синовете на мрака“. Второ, по отношение на България ние много отдавна знаем, че страната е потопена, че прилича на айсберг, от който имаме само една видима част относително бяла и огряна от слънцето. Но реалният живот преминава в структурите на дъното на този айсберг, които са потопени в миазмите на нашето криминално, икономическо и всякакво друго псевдо политическо битие. Най-голямата драма е, че много отдавна в България мракът се представя за светлина. Днес ненормалното е станало норма, а нормалното е изключение. Това може да го видите и във вътрешен български план, и в контекста на международната геополитика, която ни залива отвсякъде. Последният пример е Сирия.
– Нападението над Сирия от преди дни без никаква резолюция на ООН не беше ли нарушение на международното право, на принципите в политиката?
– Това съществува поне от 30 години. Мога да добавя: а на какво правно основание беше нападната и разсипана Либия, Ирак, Югославия… Ясно е, че става въпрос за сурова геополитика, в която цинизмът е основният водещ мотив, а т. нар. правен наратив е излишна глезотия. Но това не е патент само на нашето време. В края на XIX век Британската империя започва т. нар. първа англо-бурска война в Южна Африка. Възникват дебати в британския парламент и лидерът на опозицията пита на какво правно основание войските на Нейно Величество се намират на територията на Оранжевата република. На което британският външен министър лорд Солсбъри отговаря цинично, но точно: „На правното основание, че ние имаме картечница „Максим“, а те нямат.“ Перифразирам: „Ние имаме „Томахоук“, а те нямат”.
– Нещо като аргументите на силата са по-важни от силата на аргументите.
– Да, всъщност махната е драперията на политкоректната целофанена обвивка и си проличава голата озъбена физиономия на отвратителния геополитически интерес. „Ти си виновен с това, че аз съм гладен – това ви казва геополитическия хищник, и ще ви изям – нищо лично.“ Конкретно – голямата драма беше, че Сирия е плацдарм, където за първи път след близо 30 години можеха да се сблъскат директно двете основни геополитически сили – САЩ и Русия. Нещастието на сирийската земя е в това, че точно там те си дадоха среща. Башар ал-Асад благодарение на Иран и на Русия разгроми своите вътрешни и външни интервенти и е на път да установи контрол на близо 70% от сирийската територия. Това не трябваше да се допусне и затова се разиграва този спектакъл, тази кървава оперета, която наблюдаваме в момента.
– Няма какво да се лъжем – днес не Сирия е проблемът на Запада, а Русия. И целта е тя да бъде изтикана, унизена. Русия на Путин ли не харесват или самата Русия?
– Въобще Русия. В едно свое изказване известният генерал от ГРУ (руското военно разузнаване) Шебаршин, го е формулирал най-точно: „Единственото нещо, което иска Запада от Русия, е да я няма.“ Това е територия, за която Маргарет Тачър навремето казваше, че е „несправедливост 150 милиона руснаци да експлоатират богатствата на Сибир и на Централна Азия, защото те били достояние на човечеството.“ Сещате се за коя избрана част от човечеството говори тя.
– Но подтекстът на тези думи не е ли анексия?
– Да, но на пътя към анексирането, метафорично казано, стоят т. нар. ракетни войски със стратегическо предназначение на Русия. Това е цялата драма. Иначе досега да сме изгледали либийската или сирийската история в мащабите на Русия, т. е. много по-трагична. Драмата на Русия не е, че това е Русия на „режима на Путин“ или, че е била управлявана от комунистически диктатор или от цар – самодържец. Драмата на Русия е, че я има. В нейните геополитически мащаби, в това че има собствена геополитическа тежест и не желае да бъде засмуквана, погълната от западния свят. Макар че Русия е Запад, тя е Европа. И тук има много хитра уловка – една част от европейската цивилизация се представя за универсалната световна цивилизация. Но тя има и друга страна – Русия е особен синтез между византийско-славянското начало и чисто западното начало. Русия на XIX век, на Александър Първи и Александър Втори, на Достоевски и Тургенев, на руския театър и на руската живопис, на руския балет и на руските революции, колкото и да е странно.
– Някои анализатори казват, че основният проблем сега бил Китай.
– Не съм съгласен с тях. Да, чисто формално руската икономика е 1/10 от китайската. Само преди 30 години беше обратното. Китай е огромна маса – икономическа, технологическа, военна… Той расте с по една Русия на година – икономическа. Но Китай не дава цивилизационна алтернатива на света. Никаква картина на света, която да хваща човек за сърцето. Китайският културен и цивилизационен модел е интровертен, това не е моделът, който ще заплени милиони хора по земята. Това е цялата драма на Китай. Докато Русия не е просто бензиноколонка с ракети. Тя има и културен модел, който по някакъв начин привлича много хора. Така че Русия е основният проблем, а не Китай.
– Западът обаче харесваше Русия на Елцин и на Горбачов, нали?
– Естествено. Защото беше обект, а не субект на собствената си геополитическа съдба. Русия на Елцин и на Горбачов попиля бездарно и кърваво огромното наследство, което десетки руски поколения с кръв, пот и сълзи създадоха между Берлин и Владивосток. Така че Западът харесва този, който предава без кръв всичко това.
– Само преди по-малко от два месеца започна истерията срещу Русия със случая „Скрипал” в Лондон, последваха дипломатическите санкции, ударите срещу Сирия. Докъде ще стигне тази антируска истерия? Подобни планове плашат хората.
– Много е опасно. Всяка прогноза е рискована. Хората искат да разберат дали техния живот и живота на децата им ще бъде сигурен. Ние сме вече в трета световна война. Разликата при нея е, че няма един взрив, а множество с различна интензивност. Големият проблем може да бъде, че действително той не е в Сирия. И за да бъде разрешено напрежението, той може да премине от точков конфликт в глобален. И второ, във военните доктрини на водещите държави – Русия и САЩ, които са с най-големи ядрени арсенали, за първи път се смята за легитимно употребата на ядрено напрежение в конвенционален конфликт. Тоест, премината е психологическата бариера в никакъв случай да не се използва ядрено оръжие, т. нар. „доктрина на взаимния страх, на взаимното унищожение“, което ни гарантираше мир през последните 50-60 години.
– Защо бяха само 3 държави в коалицията, извършила ракетни удари в Сирия, а преди няколко години в Коалицията на желаещите в Ирак те бяха 30?
– Защото се променят съотношенията на силите. А пък тези, които участваха в последната коалиция, бяха в условията на фиаско. Все още се спори дали четирите изстреляни британски ракети са достигнали целите си, а участието на Франция се е изразявало само в участие, нищо повече. Ясно е, че коалицията на желаещите ще се редуцира. Едно е да участваш в конфликт, който има за задача да бие вързан човек, тоест противник, който знаете, че няма да ви отговори, защото няма ресурс. Така беше с Ирак – първата и втората война, така беше и с Либия. Но когато нещата опират до това, че действително можете да получите удари и то смазващи, от отсрещната страна, какъвто е случаят със Сирия през 2018-а, желаещите май някак си се източват във времето и пространството. Пример – Германия на Меркел. Която иначе беше много силна с евроатлантическите речи.
– Какво е това неистово желание да се демонизира един човек – какъвто е „диктатора” Асад?
– Защото не е „нашият“ диктатор. Ако е „нашият диктатор”, той е по-демократичен диктатор и в този смисъл той е по-възприемчив, отколкото другите. Класиката в жанра – „кучи син, но наш кучи син”, както е казал Теодор Рузвелт за диктатора Сомоса-старши. Така че нищо ново под слънцето. Сирия е повод, тя не е причина. Сирия е място, но не основното, където ще се развива конфликтът и сблъсъкът.
– Но нещата могат ли да загрубеят и да станат още по-сериозни?
– Да, и това е така, защото в Сирия като в матрьошка са вкарани множество конфликти. И те имат потенциала в един момент да експлоадират всичките – всеки по собствена логика. Това е израело-иранският конфликт, който е базисен – опира до съдбата за съществуването на Израел. Второ, конфликтът между Турция и Русия и между Турция и САЩ по повод на Кюрдистан. И още конфликтът между шиитите и сунитите, конфликтът между желанията на стари колониални сили като Франция да се върнат на терена. И най-сетне това е чисто енергиен конфликт, защото е една от причините, но не е основната. В морето срещу Сирия – между Кипър, Сирия, израелския бряг и Египет, се намира може би едно от най-големите газови находища в света, което би обърнало енергийните баланси в света. Ето как тази матрьошка от конфликти би могла да доведе до взривяване на геополитическите баланси на планетата.
– Да погледнем какво се случва при основните световни играчи. Тереза Мей не се ли опитва да изглежда като втората Маргарет Тачър, има ли сили за това?
– Сегашният видим английски елит, защото има един друг, който е невидим, но е реален, е далеч от блестящите образци на Викторианската епоха. Това е индикация за дегенерация на елитите. Сещам се за прекрасната сентенция на Чърчил по отношение на неговия политически опонент Атли, с когато са се ненавиждали: „Вчера на „Даунинг стрийт” спря празно такси и от него излезе мистър Атли”. Вижте каква тънка ирония и сарказъм! В момента Англия е като едно празно такси, от което излизат някакви фактори, които твърдят, че са нещо. В случая дълбинният английски елит много тясно е свързан с реалния сблъсък в САЩ между, грубо казано, групата, която стои зад Тръмп и така наречената дълбочинна държава. Британският елит е вътре с двата крака в този конфликт.
– Тръмп не е ли заложник на собствените си грешки и минало? Защото случващото се сега може и да е начин да се потушат вътрешните конфликти в САЩ.
– Тръмп има огромен проблем, но той е само на повърхността и се изразява в това – той не е дошъл на власт. Формално е на работа, но реално не е. Той през цялото време се намира в ситуация, която се нарича цугцванг, т.е. каквото и да направиш – бъркаш. За да покаже, че не е марионетка на Кремъл, той трябва да държи едва ли не по-арогантна антируска позиция, отколкото нормалния геополитически разум налага. Драмата на Тръмп е, че той може да направи фатален геополитически ход само и само, за да докаже, че не е това, което е.
– А Израел не мълчи ли в момента? Смята се, че когато той мълчи, значи нещо подготвя. Какво не знаем?
– Не съм видял Израел да мълчи, той активно участва в бойните действия в Сирия. Израел е в много деликатна ситуация, защото в момента се опитва да балансира между интересите на Русия, с която го свързват и цивилизационни, и демографски връзки – 1,5-2 милиона са руснаците там. От друга страна Израел трябва да балансира интересите си в САЩ и влиятелните ционистки лобита там, които не са единни. Трето, за първи път Израел е изправен пред проблем на собственото си съществуване като държава.
– Какво имате предвид?
– Срещу себе си Израел има противник в лицето на Иран, който може да си позволи да загуби много, но има стратегическата дълбочина – да унищожи Израел. Израел си дава сметка и затова е нервен. От друга страна Израел няма никакви гаранции – въпреки че зетят на Тръмп произхожда от влиятелната фамилия Кушнер, няма никаква гаранция, че той ще получи дължимата протекция и защита от САЩ, ако се наложи. Затова Израел трябва да прави чудновати алианси със Саудитска Арабия например, за да гарантира собствената си сигурност. Войната в Сирия беше изгодна за Израел. Цялата Арабска пролет беше изгодна, защото без да гръмне пушка, две от трите ключови държави, които бяха реална заплаха за Израел, вече са в руини или се намират в политическа безтегловност. Това са Египет, Ирак, сега и Сирия. Проблемът е, че този вакуум бе запълнен от мощни геополитически сили отвън – от периферията на региона, визирам Турция и Иран. Така че, Израел, колкото и да е странно – постигайки успех и елиминирайки своите врагове, се сблъсква с далеч по-мощни врагове, които идват от геополитическа дълбочина. Образно казано вместо Ал Фатах сега той граничи с Иран, Турция и Русия. Определено „съседи“, предизвикващи геополитически и военен дискомфорт.
– Къде сме ние в цялата тази световна бъркотия? Между другото нашият премиер беше предложен за европейска личност на годината?
– Ще ви отговоря кратко с думите на изключителната проф. Вера Мутафчиева. На въпрос каква е ролята на личността в историята, тя казваше следното: „Тя е като на мухата, кацнала на челото на коня, мислейки, че кара каруцата, която конят дърпа.”
Интервю на Мариела Балева, 20.04.2018
Източник: ТРУД
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 хоя
11:10 26.04.2018
2 Да уж
Затишие на форума ли? 😀😀😀
11:11 26.04.2018
3 ХАСАН
11:15 26.04.2018
4 гх7у88
Коментиран от #8
11:15 26.04.2018
5 пияници
Коментиран от #48
11:22 26.04.2018
6 Рубладжийче
11:23 26.04.2018
7 Не е обедително
11:24 26.04.2018
8 Рубладжийче
До коментар #4 от "гх7у88":
На колко години е руската кочина бе умник? Кога за първи път се появява името русия?11:25 26.04.2018
9 Опашката на коня
11:26 26.04.2018
10 Диди
Коментиран от #13, #14
11:29 26.04.2018
11 Този коментар е премахнат от модератор.
12 Справедлив
11:34 26.04.2018
13 ХАСАН
До коментар #10 от "Диди":
Не разбирам защо левите защитават Русия?! Русия отдавна не е социалистическа..тя е по капиталистическа от Дикенсовата Англия!Коментиран от #16
11:38 26.04.2018
14 Този коментар е премахнат от модератор.
15 Диоген
Коментиран от #21
12:00 26.04.2018
16 Историк
До коментар #13 от "ХАСАН":
Ето защо Хасане :Димо Дичев, завеждащ отдел "Външна политика и международни връзки на ЦК на БКП:
"Никога нашите комунисти не са възпитавани другояче, освен да считат, че Съветският съюз е наше отечество, че Съветският съюз е наше завоевание".
Цола Драгойчева, член на ЦК и председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба:
"Още веднъж споделям възторга и радостта да работя като комунист, където ме изпрати партията, за минаването на нашата страна в общото семейство на Съветския съюз и да бъдем една от републиките на Съветския съюз".
Раденко Видински, член на ЦК на БКП:
"Едва ли ще има по-голяма радост от това да видя своя народ във великото семейство на съветските народи. Поради това не с една, не с две, а с пет ръце, ако имам, ще подкрепя предложението час по-скоро да се влеем във великото семейство на съветските народи".
Лъчезар Аврамов, кандидат-член на ЦК на БКП:
"Всички поколения български комунисти, както нашите деди и бащи, така и ние самите, сме лелеели в гърдите си мечтата да превърнем нашата страна в частица от великия Съветски съюз".
Димитър Димов, кандидат-член на ЦК на БКП:
"При един разговор с Георги Димитров във Варна Георги Димитров се изрази, че неговият идеал е България да стане член на семейството на великия Съветски съюз. С предложението на Политбюро, изнесено от другаря Тодор Живков, ние започваме фактически да осъществяваме тази мечта."
Коментиран от #38
12:00 26.04.2018
17 Рубладжийче
До коментар #14 от "Тъй тъй":
==== Който е русофил е комунист, а който лиже някои органи на запада е "демократ" и десен. Грешка, мой човек! Ако е така, то излиза, че 85% от българите са "леви", нали?===="Професора" каза, че споменатите проценти са дебили. И ако ми посочиш един комунист русофоб ще призная, че не си русофилски джендър!
Коментиран от #25
12:03 26.04.2018
18 сахаров
Коментиран от #20, #28
12:05 26.04.2018
19 Той
12:07 26.04.2018
20 КОЙ
До коментар #18 от "сахаров":
Щом твърдиш това за запада,значи нищо не си разбрал малко клавиатурно човече!12:09 26.04.2018
21 Да уж
До коментар #15 от "Диоген":
Абсолютни глупости! Отгоре до долу.Коментиран от #26
12:19 26.04.2018
22 Цун
12:26 26.04.2018
23 onq s konq
12:26 26.04.2018
24 123
12:33 26.04.2018
25 Този коментар е премахнат от модератор.
26 Диоген
До коментар #21 от "Да уж":
Само от глад през 1921 и през 1933-34г.загиват около 6-7 млн.души! Голодомор! Спирам до тук!12:44 26.04.2018
27 Пеньо
12:58 26.04.2018
28 САП
До коментар #18 от "сахаров":
Ти на колко години си, че вярваш в тия детски приказки.Запада иска русия да съществува само, като негова колония за да и смучи ресурсите. А на хората там ще им дадат хляб и зрелища също като на нас.
Къде виждаш демокрация и справедливост в България. Можеш да говориш свободно докато не вземеш да им мътиш водата. Ха.. "куче което лае не хапе". Можеш да гласуваш за, когото пожелаеш даде ама всичките са техни хора в различни ризи. Моли се да не опираш до справедливостта на съдебната ни система.
Къде бяха международните правила при разрушаването Ливан, Ирак, Либия, Сирия и др.
Погледни хората как живеят там, кой им взима нефта и др. ресурси те, какво получават. Ако русия се остави в ръцете на запада я чака. това.
На западния бизнес не му трябват силни държави и много хора те създават само проблеми и им пречат да си разиграват коня.
Няма нищо по-страшно от частния бизнес интерес, когато няма правила и някой да ги налага. При него важи принципа "след мен и потоп".
Хората в уредените държави са го разбрали отдавна и са взели мерки за себе си, колониите и териториите те са за да се доят.
13:59 26.04.2018
29 Иванов
Коментиран от #31, #36
14:32 26.04.2018
30 Този коментар е премахнат от модератор.
31 Факт
До коментар #29 от "Иванов":
Ти не си от тях !14:53 26.04.2018
32 Гост
До коментар #30 от "Рубладжийче":
Всички рубладжии сте такива. Иначе нямаше да сте рубладжии.Коментиран от #33, #34
14:54 26.04.2018
33 Манаф
До коментар #32 от "Гост":
Добре ти го нахакаха . ХА, ХА ,ХА !15:02 26.04.2018
34 Този коментар е премахнат от модератор.
35 Триумвират
15:31 26.04.2018
36 СМЕНИ СИ ИМЕТО НА ДЖОРДАНОВ
До коментар #29 от "Иванов":
ЧЕ СЛАВЯНСКОТО И ХРИСТИЯНСКОТО СА ТИ ЧУЖДИ....15:41 26.04.2018
37 Този коментар е премахнат от модератор.
38 ХАСАН
До коментар #16 от "Историк":
Прав си! ... Проекта "СССР " , социализъм ,социалистически ценности бяха средство на руския империализъм да се наложи над целия свят!..."Американската мечта" ,пазарна икономика,предприемачество демокрация са средство на западния империализъм да се наложи над целия свят! ...така че хвани единия удари другия!17:29 26.04.2018
39 ХАСАН
17:33 26.04.2018
40 Реалист
17:37 26.04.2018
41 ДА КИРЧО ТОЧНО ТАКЪВ СИ
До коментар #37 от "кирил":
А СЪЩО И ЧЕСТЕН ЧЕ СИ ГО ПРИЗНАВАШ...17:38 26.04.2018
42 Пенсионер
19:31 26.04.2018
43 Този коментар е премахнат от модератор.
44 соросоидни кърлежи
22:19 26.04.2018
45 Този коментар е премахнат от модератор.
46 Централен съвет
13:57 27.04.2018
47 Хихихи
18:21 27.04.2018
48 Сибирь
До коментар #5 от "пияници":
Мдааааа. детенце малко.в Русия е пълно с чужденци, като има много западняци. В Русия е супер,ако можеш да им свикнеш с климатът.07:54 28.04.2018
49 стоян георгиев
11:51 28.04.2018
50 немил-недраг
19:59 22.08.2022