Vox ФАКТИ: Загубеното поколение

Драги читатели на ФАКТИ. От днес започваме една рубрика. Тя се нарича Vox ФАКТИ. В нея ще публикуваме вашите коментари, предизвикани и написани под статиите във ФАКТИ.
Днес ви предлагаме мнение под статията „Издъхна една от най-възрастните българки“. В нея се разказва за баба Матена от село Ламбух. Тя се спомина на 108-годишна възраст. В живота си е преживяла както четири войни. Освен това като дете е бягала от башибозука.
Ето и Vox ФАКТИ:
Някой си от загубеното поколение

Бог да прости жената! Радвам се, че тя е прекарала голяма част от живота си в една добре уредена, спокойна епоха и държава, на село, без много ядове и проблеми, а в по-късните години на т. нар. преход - с взаимна подкрепа от деца, близки и съселяни! Натрупала е мъдрост, имала е достойни старини, била е уважавана от всички! Поклон, дълбок поклон...

А аз какво да кажа - част съм от т. нар. изгубено поколение - няколкостотин хиляди, родени между 1965 и 1975 г., които станаха в активна възраст непосредствено след 1989 г. и чийто живот бе съсипан от криминалния преход. 1989 г. ме завари 1-ви курс органична химия във ВХТИ, непосредствено излязъл от казармата.

Плановете ми бяха след завършване да работя в завода за антибиотици в Пещера (црънчани сме). През 1991 г. бащата обаче почина от скоротечен рак, а майка се поболя заради смъртта му и си отиде и тя след 1 г.

Без всякаква подкрепа и осъзнавайки безперспективността на това, което уча, и заради тежкото бачкане, което ме чакаше, напуснах института през 1993 г. Следваха 4 години яка бачкане у нас - общак, продавач, барман и сервитьор, сменил съм 12 работи, 10 от които без договор, а на 5 си тръгвах, след като не ми се платеше първият месец... 1997 след Виденовата зима в Италия - Лече, Бари, Таранто - познавам всяка маслинова и портокалова клонка, всеки доматен стрък.

Плащаха ни, въпреки че бяхме на черно, само в 1 ферма си тръгнахме след първата седмица без парички. След това 5 години бензинджия в и около Пезаро.