Здравейте, днес убихте ли някого на пътя?

Здравейте, шофьори! Днес пътувахте ли по правилата? Спазихте ли повечето ограничения? Или вътрешният Ви глас надделя и решихте да "настъпите газта" малко повечко? Да не пропуснете пресичащата майка с детска количка (все по-малко са младите такива в България, изключвайки малцинствата)? Да изпреварите на непресечена линия "бунака", който бави предстоящото Ви преобръщане три завоя по-надолу, може би? Със 180 км/ч в лявата лента на АМ "Тракия" да мигате "на пожар" на движещия се пред вас? Хм?

Да, неоспорим факт е, че инфраструктурата ни е под всякаква критика. Неоспорим факт е, че немалка част от пътните знаци са остарели и неефективни. Пределно ясно е на всички, че действията на "Пътна полиция" често са некомпетентни, алогични или просто отсъстват. Категорично е, че решението на подобна липса на държавност е задължителна. Но приемайки подобни фактори, за да оправдаем себе си пред самите нас или пред околните, когато сме шофирали на ръба на реалната опасност, влошава цялостния проблем. Само допълваме "черната" статистика, плащайки най-висока цена.

Жалко е, но по нашите географски ширини шофьорите сме свикнали да се оправдаваме именно по този начин. "Е, как да карам по тия завои с ограниченията, нали ще направя колона зад мен???". "Е, те тука всички шофират така". "Абе, я виж, не изпреварвам само аз!".

Пренебрегваме човешкия фактор по време на пътуване. В ума си изключваме възможността за катастрофа, тъй като не разсъждаваме. Не осмисляме, че всъщност не сме толкова опитни, колкото се изисква в дадена ситуация. Не предполагаме, че реакциите ни не са като на Брус Лий и 3-те секунди до автомобила отсреща може да не са достатъчни, за да избегнем удара. Разсейваме се. Отказваме да поразмишляваме, че дори и най-способният състезателен пилот може да извърши глупост, ако тръгне да бърка за току-що изпищялия смартфон между седалките. Най-лошото е, че междувременно на задната седалка са децата ни, които нямат никаква вина за безхаберието ни.

Нека някои от нас да се досещат по-често, че все още има останали шофьори, които не се подмокрят като си представят "Нюрбургринг" и не си фантазират, че са на нея.

Защо преминах в "ние"? Ами да се делим ли? Противници ли сме на пътя, мамка му? Още по-лошо - врагове ли сме? Все ще се намерят хора, които възприемат нещата точно по този начин, вярно. Агресията на пътя е една от водещите заплахи за шофьорите в България. Балканският манталитет често надделява над европейския. Най-крайните кибритлии, същите тези, които нямат умствения капацитет да проумеят този текст (приемайки, че все пак могат да четат), опират дори до кьотек с метални тръби.

Но за всеки, който дори за кратко се замисли над поведението си на пътя, има надежда. Надежда да спре да псува, да се води от тарикатлъка си и да се принизява с тези, които ненавижда заради същото.

Знаем, че българинът не обича да му дават акъл... и все пак. Нека караме разумно. Нека бъдем внимателни. Нека покажем толерантност. Да оставим мрънкането настрана и да дадем пример на останалите около нас.

P.S. Предпазните колани не са чак толкова неудобни