Шибаните мъртви и „Гражданска отговорност“

Коментар на Райко Байчев за сайта „Актуално“

За какво служи парламентът? За да представлява народа в законодателната власт? За да контролира министрите? За да обсъжда важни проблеми? Ако изберете един от тези отговори, не отивайте в "Стани богат".

Парламентът съществува, за да приема лобистки закони.

Ето ви крещящ пример: Законът, определящ таван за "Гражданска отговорност", внесен от Менда Стоянова, според който максималната сума на обезщетение при починали в катастрофи ще бъде 20 000 лева. В средата на нищото, тихо и незнайно как, от воле. А причината изглежда е следната: вместо да имат огромни печалби, напоследък застрахователите имат само супер големи печалби, а тези супер големи печалби трябва да станат пак огромни печалби. Нещо са взели да се набутват покрай катастрофите, а приходите им - да ги ожалиш - намаляват. Нема кинти (за "Бентли", по Ъпсурт).

А от кого да се вземат парите?

Как от кого: от мъртвите.

Мъртвите, тия шибаняци, нещо преебават застрахователите. Умираш, братче, смилат те на кайма на магистрала "Тракия", без въобще да помислиш за горките застрахователи, че трябва да ти плащат масрафа. В оная част от секундата, в която автомобилното табло смачква главата ти, вместо да мине на лента целият ти живот и да видиш съпруга, дете, родителите, ти просто трябва да се замислиш: ами застрахователите? Как не помисли за тях бе, къв човек си? Още в Чистилището другите те гледат едно лошо, лошо и ти викат - що прееба застрахователите бе, брат? А в далечината забелязваш, че и свети Петър нещо не е на кеф...

Ето че властта стигна и дотам: да тарифира умирането на едни така, че да подсигури благоденствието на други по-така. По правило тези други са не близките на загиналите, а онези, които правят бизнес от смъртта, понеже от всичко може и трябва да се прави бизнес, а смъртта е често срещано явление все пак. Широк таргет. Борисов спря закона, защото нямалo "обществено обсъждане". Какво има въобще да се обсъжда? Съществува ли въобще аргумент извън единственият възможен, който гласи: "застрахователите ни кихнаха едни пари, за да приемем един закон, с който да изкарат повече пари, от които да ни кихнат пак?"

Но ето ви идея. ГЕРБ всъщност са загрижени за близките на починалите, понеже ако им се дадат повечко парички от застраховката, току-виж забравили умрелите, презапасили се с бели пари за черни дни, поплачат, поплачат, пък се сетят, че все пак са получили 50 хилядарки и с въздишка почнат да умуват как да ги похарчат и звънят на брокер за огледи на апартамент. Властта, драги роднини на катастрофиращи, се грижи за Вашата печал: не иска да я подрони с големи суми. За да може скръбта завинаги да пребъде във вашите сърца, и тъй нататък. Впрочем как, вие, Менда и застрахователите, въобще го определихте тоя таван от 20 хиляди? Звучи ми като "ам ей тъй кат го гледам повече от 20 бона надали ша дадем". Или пък алгоритъмът, който изчислява парите, вложени в застраховка, разделени на средния брой катастрофи и вероятността за летален изход, е отчел едно хубаво процентче завишение на печалбата, ако парите се закотвят на 20 хиляди.

Шибаните мъртви не заслужават повече.