Факти, новини, статии - Да извадим фактите наяве

Как да доведеш богата на ресурси държава до икономически крах

Анализ на "Комсомолская правда"

Публикувана: 12 Април, 2019 13:01
16 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 3837
Как да доведеш богата на ресурси държава до икономически крах
Снимка: БГНЕС
ШРИФТ ПЕЧАТ
 
Източник:
Focus
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

В нощта срещу 11 април в отдалечената северноафриканска страна – съседка на Египет – Судан група военни, начело с министъра на отбраната, арестуваха президента и премиера. В Русия можеше да не забележим тази новина. Какви са нашите интереси там? Преди няколко месеца се появи информация, че руски военни обучават местните, а в благодарност те предлагат да създадат морска база на Червено море. Русия благоразумно реши да се откаже от това. Ето го и нашият интерес. Но ако погледнете на случващото се в Судан малко по-широко. То съдбата на тази богата на нефт и плодородна земя държава (някога най-голяма в Африка по размер) започва смътно да ни напомня на нещо, пише руският вестник „Комсомолская правда“ в материал, представен без редакторска намеса.

Сваленият лидер на страната Омар ал Башир управляваше от 1989 година. Властта се държеше благодарение на свръхдоходите, получавани от продажбата на петрол и селскостопанска продукция. Правителството щедро дотираше цените на бензина и хляба. Пазарната икономика, по същество, бе заменена от държавно регулиране. А най-добре от всички живееха тези, които контролираха бюджетните средства. Трябва ли да казваме, че там, където държавните пари текат като река, веднага възникват всевъзможни корупционни схеми. Докато световните цени на нефта бяха високи, населението можеше да се примири с това. Евтиният бензин и хляб стигаха на всички.

Но световната финансова криза през 2008 година сложи край на крехкия мир в Судан, който и така първоначално бе създаден от колониалните британски власти от разнородни територии (което само струваше клането в Дарфур през 2003 г. - стотици хиляди бяха убити, а президентът на страната бе санкциониран). Заради кризата цените на суровините се сринаха. Богатата на нефт южна част на страната в един момент обяви, че ѝ е писнало да храни Хартум (столицата на Судан с корумпирана управляваща върхушка, която си присвояваше всичко, до което успееше да се докопа, продавайки ресурсите зад граница).

През 2011 г. Южен Судан се отдели, оставяйки на север само страната с икономиката на държавното регулиране, която пропадаше в бездната. Заедно с нефтените платформи Хартум загуби 60% от валутните приходи от износа на черно злато.

Опитвайки се да се измъкне от „нефтената игла“, страната започна да развива селско стопанство (което преди това, преди нарастването на цените на петрола в началото на 2000-те, бе напълно успешно, но след това започна да упада: защо да отглеждаш зърно, когато можеш да го купиш за нефт). Не се получи много добре. Солидна част от бюджета, както и по-рано, се изразходваше за „отбрана и национална сигурност“. Едновременно с това правителството се опитваше да удържи цените на продуктите и горивото. Годишно за субсидии бяха изразходвани до един милиард долара.

Но през 2018 г. петролната рафинерия в Порт Саид бе затворена (никой не е модернизирал стария завод и той е станал неизползваем). Износът на суров петрол най-накрая се срина, националната валута се обезцени, доларът се повиши почти 3.5 пъти. Заедно с цените.

Хората някак си забравиха благодарността към президента за годините на стабилност. В края на миналия декември започнаха „хлебни митинги“. В отговор президентът заяви:

„Протестират предатели и чуждестранни агенти!“

Доскоро властите се опитваха да пренебрегнат срива на икономическата си политика, живеейки в странни илюзии. На другия ден беше обявено, че Судан подновява круизния маршрут по Нил до Египет за чуждестранни туристи. Разбирай, страната е безопасна и стабилна. Въпреки че в действителност протестиращите изгориха офисите на управляващата партия в големите градове на държавата, а полицията ги преследваше с жестокост.

Но армията запази неутралитет. До вчера. Когато военните все пак влязоха в двореца на 75-годишния президент и го арестуваха.

Между другото, преди пет години, Ал-Башир обеща: Знам, че са уморени от мен, повече няма да се кандидатирам. И една година по-късно ... отново "спечели" следващите без алтернативни избори. А ако си бе изпълнил обещанието, можеше в момента да не е в затвора.

Превод: Иван Христов, "Фокус"

България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.