Преди точно 30 години площадът "Тянанмън" в Пекин потъва в кръв. Трябва ли да почитаме и днес паметта на жертвите от 4 юни 1989? Гледайте напред, забравете миналото – казват някои. Но те дълбоко грешат.
Спомняме си за 4 юни, защото тогава Зиянг Циелян е бил само на 17 години. И днес е на 17. Той завинаги ще си остане на 17. Защото мъртвите не остаряват.
Спомняме си за 4 юни, защото изгубените души, които преследваха Лю Сяобо чак до неговата смърт, ще преследват и нас самите, докато сме живи.
Спомняме си за 4 юни, защото отражението на огъня върху щиковете на автоматите е нещо, което човек никога не може да забрави. Дори и да не го е видял с очите си.
Спомняме си за 4 юни, защото този ден ни показа истинската същност на Китайската комунистическа партия.
Спомняме си за 4 юни и заради обикновените работници, които загинаха. Имената на повечето от тях днес са забравени. Защото всъщност никога не сме ги знаели. Но ние ще ги запомним като хора. И ще запомним, че никога не сме знаели имената им.
Спомняме си за 4 юни, защото този ден крие както най-лошите, така и най-добрите страни на Китай.
Спомняме си за 4 юни, защото на този ден бяха избити стотици хора. И това не беше някаква тайна операция или нещастен случай. Не беше и контрареволюционно въстание. Споменът за този ден не е мъртъв. Нито пък е измислен. 4 юни 1989 беше жестока кървава баня.
Спомняме си за 4 юни, защото това е единственият известен случай, при който една нация посяга сама на себе си, както казва китайският професор Фон Лиджъ.
Спомняме си за 4 юни, защото искаме да знаем какво си спомнят днес войниците, които са убивали. Очевидно на път за площада някой е промил мозъците им, за да могат да изпълнят смъртоносната заповед. И те са жертви. Не знаем какви мисли са ги измъчвали тогава. Но си спомняме за този ден, защото много искаме да узнаем и това.
Спомняме си за 4 юни, защото активистката Динг Цзлин още е жива. Но нейният син беше един от убитите. Когато днес 82-годишната жена напуска дома си, полицаи в цивилни дрехи я следват по петите. Нима са загрижени за нейната сигурност? Не, загрижени са за сигурността на държавата. Да, това е истината за Китай: режимът на тази страна - със 100 милиарда юана БВП и двумилионна армия - се пази от една 82-годишна старица, от нейните мисли. Не бива да го забравяме.
Спомняме си за 4 юни, защото споменът ни прави по-добри. Да почитаме паметта на жертвите е в интерес на всички нас. Когато политиците говорят за "интереси", те имат предвид материалните интереси. Но моралните са също толкова важни - дори много повече.
Спомняме си за 4 юни, защото той е повратен исторически момент за една пета от населението на света. Преломен момент по един път на развитие в тревожна посока. Надяваме се, че този прелом не е бил пагубен за целия свят. Но все още не знаем. Предстои да разберем.
Спомняме си за 4 юни, защото ако не си спомняхме, нямаше да имаме ни най-бегла представа за всичко това. Щяхме ли да можем да си го представим? Не, нямаше.
Спомняме си за 4 юни, защото има хора, за които е важно да си спомняме за този ден. За тях това е утеха.
Спомняме си за 4 юни, защото има и хора, които не искат да си спомняме. Те искат да забравим този ден. Защото забравата им помага. Помага на партията им да държи властта. Що за извратена игра! Единственият възможен път да се борим срещу тази сила е именно този: да съхраняваме спомена за онази касапница!
Спомняме си за 4 юни, за да не забравяме как китайското правителство лъже - самото себе си и другите. То твърди, че китайският народ отдавна вече е "осъдил правилно контрареволюционното въстание на площад Тянанмън през 1989 година". Но на този ден полицаи в цивилни дрехи не допускат хора до площада. Защо? Полицейското присъствие показва, че режимът не вярва на събствените си лъжи.
Спомняме си за 4 юни, защото подобни събития ни разтърсват трайно. Дори и да искаме, пак не бихме могли да забравим.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 JPower
Коментиран от #20
20:35 04.06.2019
2 372
Коментиран от #4
20:39 04.06.2019
3 Комуниста
Коментиран от #6
20:40 04.06.2019
4 Комуниста
До коментар #2 от "372":
Снима филм Чернобил обапе не снимат филм Хирошима и Нагасаки!20:41 04.06.2019
5 Димитър
20:44 04.06.2019
6 да да ама не
До коментар #3 от "Комуниста":
Глупости, половината ги пиши на другаря ти Сталин!Коментиран от #7, #11
21:12 04.06.2019
7 Патето яки
До коментар #6 от "да да ама не":
Сталин жил, Сталин жив, Сталин будет жить.21:19 04.06.2019
8 Иванов
Коментиран от #17
21:28 04.06.2019
9 сори сорос
22:31 04.06.2019
10 Грух
Внимание !
Дойче веле !
Повтарям, Дойче веле !
ИУУУУУУУУУУУУУУУУУ
22:35 04.06.2019
11 Този коментар е премахнат от модератор.
12 Грух
22:39 04.06.2019
13 1122
23:04 04.06.2019
14 Хрис
23:28 04.06.2019
15 Този коментар е премахнат от модератор.
16 Госあ
Коментиран от #23
03:09 05.06.2019
17 Ротор на магнитни лагери във въздуха
До коментар #8 от "Иванов":
Всъщност , източника на парите , и на Сорос , и на Дойче Зеле , и на хилядите НПО е един и същ - ЦРУ. В Китай не можаха да пробият - изчакаха ги умно да се съберат на един площад , всички сороси , и намазаха с тях веригите на танковете, тъй като де факто това са чужди граждани , служещи на чужди интереси. Риска от гражданска война , както и всякакъв род други рискове , беше унищожен в зародиш . И сега 30 г. по късно Китай са първа икономическа сила -работилницата на света. Не са загубили читавото си население на половина , не са станали колония за разграбване на ресурси . Имат визия за бъдещето .06:50 05.06.2019
18 Директор
Коментиран от #19
06:57 05.06.2019
19 Госあ
До коментар #18 от "Директор":
По голяма кочина от сащ едва ли има. Там геноцида е по голям,но по тих.08:34 05.06.2019
20 куку руку ку
До коментар #1 от "JPower":
Да помним и бомбардировките над София от страна на американци и англичани през 1943-44 година. https://fakti.bg/mnenia/354042-bombardirovkata-na-sofia-1944-g-smart-i-razrushenia08:41 05.06.2019
21 Марк Енгелс
25 април 1989 г. - на пленум на ЦК на КПСС от неговия състав бяха извадени 74 члена и 27 кандидат-члена, практическа цялата "стара партийна гвардия"
11 май 1989 г. - започна изтеглянето на съветските войски от ГДР
12 май 1989 г. - кампания срещу консервативното крило в Политбюро на КПСС в лицето на Лигачов
17-20 май 1989 г. - визитата на Горбачов в Китай и начало на масовите стълкновения в центъра на Пекин. Визитата беше прекратена по настояване на китайската страна
25 май - 9 юни 1989 г. в Москва се проведе конгреса на народните депутати на СССР. Формира се междурегионална група начело с Афанасиев, Елцин, Попов, Сахаров и Собчак
3-4 юни 1989 г. - след няколко дни спорове в ръководството на китайската компартия бяха въведени войски на площада Тянанмън и разгонени демонстрантите, искащи китайска перестройка
4-18 юни 1989 г. - "Солидарност" победи на изборите в Полша
12-15 юни 1989 г. - пътуване на Горбачов до ФРГ за преговори с Хелмут Кол за "бъдещето на Германия"
Коментиран от #22
09:44 05.06.2019
22 анализатор
До коментар #21 от "Марк Енгелс":
Като продължение на твоя коментар: Просто ККП се оказа по силна от КПСС и не допусна "перестройка" по задание от Запада, а със собствени сили и по свое виждане реформира страната така, че днес Китай вече става първа икономическа сила в света и на международната политическа сцена всички се съобразяват с Китай. Докато Горбачов и после Елцин допуснаха съсипването на Русия и цялото постсъветско пространство и добре, че дойде Путин, за да възроди Русия, макар че и той още не може да възстанови напълно щетите от поразиите, които предишните двама направиха.12:19 05.06.2019
23 Антифашист
До коментар #16 от "Госあ":
Няма такова нещо. Аз често слушам китайското национално радио, което отразява задружният, мирен и щастлив живот на китайските граждани. Всичко друго е пропаганда.22:22 08.06.2019