Германска телевизия: В България всичко е позволено

От "Златните" и Албена до Пловдив и Столипиново - документален филм на германската телевизия WDR пита: Как се справя България като туристическа страна? Ето впечатленията на авторите му:

Как се справя България като туристическа страна? На този въпрос, който задават още в началото на филма си, авторите се опитват да отговорят в продължение на 43 минути, след като са пропътували голяма част от Черноморието и са посетили Пловдив. Заключенията им не са еднозначни и в обобщение гласят: справя се горе-долу, но може и по-добре.

"В България всичко е позволено!"

Документалният филм на Никол Конерт и Даниел Розенкранц от поредицата на германската телевизия WDR „Да пътуваш с взискателност" започва с едно не особено привлекателно лице на българския туризъм: превъзбудени младежи, които още на летището в Баден-Баден са изпили безчет бири като старт към купона на Златни пясъци. „Майорка беше вчера, днес е България" - приблизително така може да се преведе мотото, под което хиляди германски купонджии поемат към българския черноморски курорт. Във филма отчетливо изкристализират и двата главни мотива за този избор: евтиният алкохол и, цитат, „В България всичко е позволено!". Клубове по кегли, местни футболни отбори, абитуриентски класове - главно такава е германската публика, която поема към Златните. Във филма виждаме как младежите смучат със сламки алкохол от колективна кофа, как танцуват край басейна, подгрявани от треторазредни германски звезди и как накрая си татуират за спомен „Буле" (съкратено за България). Главният организатор на групата от Баден-Баден, нещо като диджей с артистичен псевдоним Ике, не пести похвалите за Златни пясъци: "Те копират Майорка, но не се изхвърлят и си знаят мярката", казва той.

Авторите на филма невинаги уцелват най-верния тон, но се стремят да бъдат обективни. Зрителят остава с впечатлението, че черноморският туризъм в България процъфтява, а плажовете са пълни, като в същото време вижда и цената: ниско заплащане на обслужващия персонал, който е принуден да живее в лоши условия, и презастрояване на крайбрежието. Проблемите със строителството на Алепу и Корал, „мъртвият град" край Царево, изоставен в недостроено състояние от избягали руски инвеститори, трудната борба за опазване на екологичното равновесие - зрителите могат да си създадат доста обективна картина за всичко това, включително и с помощта на български събеседници: еколожката Мирослава Петрова и разследващия журналист Асен Йорданов. И най-вероятно в съзнанието на всеки, гледал филма, ще останат такива фрази като: „Незаконното строителство е масово" и „Според Трансперънси, България е най-корумпираната страна в ЕС".

С противоречиви чувства авторите на документалния филм разказват и за Пловдив като европейска културна столица. Чудесен град с древна история, с разнообразна и красива архитектура, със своя специфична атмосфера, струва си да се види - гласи първоначално посланието. По-нататък обаче филмът ни отвежда и в Столипиново, „най-голямата бедняшка колиба в Европа", както го наричат авторите: безработица и необразованост, липса на перспектива, незаконни сметища, дискриминация, неизпълнени от години политически обещания… Любопитно е, че ромите в документалния филм говорят турски - факт, който авторите на филма подминават навярно като второстепенен. Освен това специално в Столипиново те залитат и към някои повърхностни обобщения и квалификации, повлияни от разпространените еднопланови клишета, които виктимизират ромите. Разбира се, повече от конфузен е фактът, че заместник-кметът на града дори не знае за един проект в рамките на културната столица, който бил заплануван в Столипиново, но така и си останал само на хартия.

9 милиона туристи годишно? Едва ли.

В края на филма зрителите научават за друг културен проект: български и германски студенти по изобразително изкуство с много фантазия и остроумие сътворяват инсталации по плажа на Корал, за да привлекат повече обществено внимание към такива проблеми като презастрояването, замърсяването и екологичното равновесие. Проблеми, които в курорта Албена не съществуват, твърдят авторите на филма. Този български курорт те представят като единствен безусловно положителен пример, защото там няма ново строителство, използват се възобновяеми енергии, опазва се резерватът Балтата, туристите получават плодове и зеленчуци от биоферми в околността, а дори обслужващият персонал е доволен от положението си. Албена е място за семеен туризъм, много по-привлекателно от пиянския купон само на 15-ина километра на юг, в Златни пясъци - така може да се обобщи посланието на филма. Авторите му твърдят, че България иска да привлича по 9 милиона туристи годишно. Но този план не е особено реалистичен, смятат те.