Потерята „Макрон“

Колкото повече изтънява съпротивата срещу реформите във Франция, толкова лъсва марксическия заряд на крайно левите протестиращи. След 43 дни стачки, синдикатите свършиха парите от взаимоспомагателните каси и транспорта в страната заработи както преди. Далеч не цяла Франция стачкуваше. Съпротивата срещу реформите, предложени от правителството, се разпали в средите на държавните служители, разполагащи със специален статут. Общият им брой е 5 милиона и 600 хиляди, докато в частния сектор работят близо 20 милиона служители. Те останаха встрани от стачките. Встрани останаха и чужденците избрали Франция за втора родина. Според тях, французите не пътуват достатъчно и не съзнават качествата на "оазиса", в който са се родили, отбелязва в коментара си във „Фейсбук“ Божидар Чеков.

Протестиращите, които продължават да се точат по улиците всяка събота, не са членове на никакъв синдикат. Те не са нито железничари, нито строителни работници, още по-малко социално слаби. Между тях има пропаднали интелектуалци, вечни студенти, анархисти и комунисти - почитатели на Бакунин, Троцки и Че Гевара. Те се вживяват, като авангарда на "класовата борба". Чупят витрини, палят луксозни ресторанти и разбиват банкомати. Слагат качулки и влизат в близък бой с полицията. Реформите почти не ги интересуват, защото явно не ги засягат. Със сигурност, всеки един от тях, разполага с финансови резерви, които му позволяват да се посвети на "борбата" срещу капитализма, вместо да поема всяка сутрин към работното си място. За тях Еманюел Макрон е олицетворение на всичко което Маркс описва в многобройните си томове, като представител на финансовата олигархия. Тези няколко стотин непримирими борци срещу капитализма, преследват лично френския президент, при всяко негово посещение на театър, концерт или дори ресторант. Какво точно искат те? Оставката на Макрон. Защо? Защото се оказа, че Макрон не се огъва, нещо което във Франция е непознато. Освен това, "мълчащото мнозинство" французи одобряват идеята му за орязване на бонусите на държавните служители. Времето на 42 различни пенсионни режима е зад нас. Гарантираната до живот заплата, безплатните билети за пътуване, детските лагери и безплатната енергия за работещите в сектора, не могат да издържат на задължителната междуевропейска конкуренция. Еманюел Макрон може би не намери най-подходящия тон, когато подхвърли на "Жълтите жилетки", че дори и с 1000 евро повече, личният им живот с нищо няма да се промени. Намеците му, че някои от французите са мързеливи, също присядат, особено когато той самият се дава за пример. Дразни факта наистина, че Макрон няма нищо общо с принца Хари. Успехите му не се дължат на потомствена рента, а единствено на личните му способности. Говори се, че е изоставено дете, отгледано от баба му. Съзнаващ интелектуалното си превъзходство, Макрон излиза победител във всеки дебат със съвременниците си, във Франция и в чужбина.

Опонентите в България се противопоставят всячески на призива му за еднакво заплащане за един и същи труд. Българските фирми щели да фалират?! Това е лъжливо тълкуване на желаните от френският президент социални реформи. Какво пречи на българските заварчици и шофьори работещи в Западна Европа да получават "западни" заплати и здравни осигуровки? Лекарите и медицинските служители намерили работа във Франция, получават френски заплати. Защо всички да не се изравнят с тях?

Този опит за социално приравняване във Франция, срещу което се противопоставят бенефициентите на различни бонуси, е целта на настоящата реформа.

Най-големия проблем на уличните противници на Еманюел Макрон, както и на политическите му опоненти е, че не са в състояние да излъчат личност способна да обори неговите идеи и да го застраши истински.