Николаос на трона на Слави

Да водиш вечерно шоу не е лесна работа. Особено ако ти се наложи да го правиш, след като предшественикът ти се е превърнал в нещо като легенда в тази индустрия.

Е, в родния ефир видяхме този преход. След половин година подготовка, в bTV най-сетне стартираха новото си вечерно шоу, за чието лице беше избран Николаос Цитиридис.

Това, че медията избра напълно непознато лице за толкова важна част от своя ефир, беше наистина изненадващ ход. Цитиридис е съвсем млад и е известен основно в средите на стендъп комедията, които у нас не са особено популярни.

В крайна сметка медията реши да ползва западния модел и да предостави ефира си на доказал се независим комик. Такива в американските медии са Дейвид Летерман, Джей Лено и Джими Кимъл. При нас това е Николаос. Той има тежката задача да замени Слави Трифонов, който е може би най-важното телевизионно лице у нас за последните 20 години.

Първите издания на новото шоу показаха, че това няма да е никак лесна задача. Най-големият плюс е, че Цитиридис носи чара на комик. През цялото време той се опитва да внася добро настроение у зрителя.

През последните години за Трифонов това беше по-скоро досадна задача. Зрителите дори леко се напрягаха от това, че той изглеждаше във вечно кисело настроение.

Цитиридис се опитва да е симпатичен. Постоянно повтаря, че шоуто му не се взима насериозно. Подтекстът е, че това шоу няма амбиции към политиката и не иска да се занимава с политика. Заявка, че стореното от Слави няма да се повтори.

Студиото му несъмнено е добро и е съобразено с американските традиции за подобно шоу. Общо взето предаването се опитва да въведе повече американски модели. Проблемът е, че „Шоуто на Слави“ е доста по-смешно. Да, с по-народняшки хумор, но по-смешно.

В случая на Цитиридис цялата комедийна част трябва да бъде износена от водещия. На този етап това не се получава особено. И тук вината не е на самия водещ. Той очевидно върви по сценарий, който просто не е добър. Повечето смешки са елементарни и звучат като измислени набързо.

Зрителят има чувството, че на този етап продуцентите нямат доверие на своя водещ. Комедийният елемент свързан с Цитиридис продължава около 10 минути и се развива точно по сценарий. Той самият не смее много да импровизира, а политическият хумор му е някак чужд.

Да си комик в ефир е доста по-различно от стендъп. На сцената можеш да експериментираш и да залагаш на самоирония, прескачайки определени граници. На малкия екран трябва да се съобразяваш с различни ограничения и медийна политка. Когато си на 25 години и нямаш опит на екран, това няма как да е лесно.

На този етап Цитиридис по-скоро гледа да не сгафи, отколкото да изпъкне. Това може би е разбираемо. На този етап смешните елементи трябва да бъдат въведени чрез самите гости на шоуто. Направи си сам, с материали на клиента.

В първото издание Юлиан Вергов се справи добре с това и беше най-забавното нещо в шоуто. Това е американският модел, според който най-забавната част трябва да е интеракцията на водещия с госта. Дори имаме този модел, в който гостът предварително разказва някоя друга шантава история в предварително интервю, за да може после да я преразкаже в шоуто, уж непринудено.

Тази идея на моменти е забавна. Интервютата са далеч от сериозното и по-скоро представляват поредица от размяна на смешки. В САЩ Джими Фалън и Конън О'Брайън се справят добре с това. У нас на Цитиридис ще му трябва време. И добри сценаристи.

До този момент всички опити да се създаде успешна конкуренция на Слави се проваляха, най-вече защото продуцентите не успяваха да съберат силен екип от сценаристи. При Цитиридис засега изглежда, че положението е подобно.

Слави намери формулата за компенсиране на изчерпването на идеен материал. Когато няма смешки, имаш актьори, майстори на импровизацията и бенд, който може да компенсира всичко с музикални изпълнения. При Цитиридис това може да стане, ако му позволят да импровизира. За това явно ще трябва още време. Като цяло се въвежда идеята за видео сегменти, характерни за западните формати.

Тоест смешни сегменти заснети навън. Такива са опитът на Цитиридис да рапира заедно с баби – певици или урокът по футбол на Славена Вътова от Тото от Скандау. Това го правят Джими Фалън, Конън О'Брайън и Джейм Кордън. Проблемът е, че техните сегменти за заснети с невероятна прецизност и професионалзъм. Продължават по около 10 минути и са предварително замислени отначало докрай. Основната идея е те да станат хит в социалните мрежи и YouTube.

В нашия случай, това са малки клипчета, заснети на бързо, които много искат да са забавни, но са тотално недомислени. Общо взето няколко оператора снимат нещо за около час и стискат палци да се е получило. В САЩ тези сегменти се снимат по 5 или 6 часа и отношението към тях е като към филм.

Идеята тези клипове да се въведат е много добра. Те обаче трябва да бъдат много по-добри и целящи аудиторията в интернет. Всъщност е най-добре да се назначи отделен продуцент, който да отговаря само за тях и той да работи със свои сценаристи.

Копирането на външни формати е често срещано в шоуто. Цитиридис предлага неприятно питие на Тита и я кара да пие от него, ако не иска да отговори на закачливи, и леко неудобни въпроси. Джеймс Кордън има специална поредица от сегменти за това, но те са заснети в отделен сет, със специална маса и изглеждат като цяло отделно предаване.

Цитиридис предизвика на рап битка рапъра Жлъч. Това отново прави Джеймс Кордън. Разликата е в това, че там сценаристите предварително обмислят римите, за да звучи смешно, и самият сегмент е поставен по начин, по който да изглежда наистина грандиозен.

Тези опити в „Шоуто на Нилаос Цитиридис“ са похвални. Всъщност няма нищо лошо да изкопираш нещо отвън, което доказано работи. Това обаче трябва да стане наистина професионално. Ясно е, че тук нямаме същия ресурс, но дори в по-камерен вариант това може да изглежда атрактивно, ако му се обърне достатъчно внимание.

Всъщност екипът на Слави Трифонов от доста време отказваше да въведе подобни нововъведения, които да спечелят младия зрител. Естествено от там въведоха много нови неща, които са нестандартни за възприятието на вечерното шоу. Такива са водещата роля на бенда, множеството скечове с актьори и много пародийна комедия.

Дори там обаче копираха чуждестранни продукции. В крайна сметка екипа на Слави изкопира формата „Търси се талант“ и го представиха като формат във формата. След това представиха вътрешен формат, пълно копие на „Луда надпревара“, ограничен само на наша територия.

Продуцентите на Цитиридис искат да спечелят младата публика. Постарали са се в първата седмица да доведат най-интересните възможни гости. Въпросът е какво ще стане след месец, когато гостите започнат да се поизчерпват. Факт е и че нашите звезди не са свикнали да участват в шоута, представляващи директна пародия с тях самите. Когато Цитиридис иска да играе шантави игри с тях, характерни за Америка, те се чувстват леко странно и се чудят защо се налага това. Явно на самите тях ще им трябва време да свикнат.

Когато гостите започнат да се повтарят, всичко ще зависи от самият Цитиридис и от сценаристите му. От това какво ще измислят и как ще привличат внимание. Видео скечовете трябва да са такива, че да спечелят социалните мрежи, а може би дори за това е нужен отделен експерт. Общо взето тепърва ще трябва екип, който да отговаря за креативната част. Вече започна да става ясно, че и тук ще има сегменти с актьори. На Цитиридис обаче трябва да му се даде повече доверие, за да може той да спечели аудитория с импровизация. Той трябва сам да се свърже с младата аудитория.

Добрата новина е, че шоуто иска да е нещо напълно ново. То е по-приветливо от своя предшественик, но не е по-смешно. Има добри идеи в зародиш, които, ако бъдат развити професионално, могат да бъдат хит. Самият Цитиридис има чар на телевизионно лице и е важно да бъде насочен към възможно най-широка интеракция с аудиторията. Сегментите му могат да са навън по улицата, хората да го възприемат като лицето от екрана, което е невероятно близо до тях.

Така може и да имаме нов хит в ефира.