Гняв в чаша ракия

Горчивината е в първите глътки, след това идва тишината на вътрешната безметежност, която улавя като в паяжина всеки гняв, коментира в блога си Илия Вълков.

Да, българинът е космополит. Мисли на едро, цветно, с размаха на импресионист. Но все по-често си представям неговия свят, събран в чаша с ракия – бял, жълтеникав или тютюневомътен, ограден от синджира на високия градус. Един цял свят, който може да възпламени международното положение, да подрежда футболни резултати, да заздравява приятелства или да разруши други.

Българинът е вгледан в тази чаша с ракия. Тя му е като кандило – попсува властта, потропа по масата, вдигне чашата и прогонва злите сили.

Чашата е олтар, който събира разкази, светове.

Тя е като лагерен огън за угнетената душа.

У нас няма психоаналитици, каквито се вихрят на запад. Тук има чаша с ракия. Тя е събрала толкова сълзи, молитви и истории. Добрата ракия-психоаналитик се познава с това, че в нея коричката хляб не потъва. Сълзите така са я засолили, че прилича на Мъртво море.

Данни на Световната здравна организация и Министерството на здравеопазването твърдят, че в България всеки трети мъж редовно консумира твърд алкохол. При жените – една на десет. Според последното преброяване на населението, това прави над 1 млн. мъже и над 350 хил. жени. Общо около 1,350 млн. българи, които споделят своята мъка в кехлибарената чаша. Това са хора, чиито свят се брои с големите ракии. Мечтите им са вързани в телената мрежа на гроздови синджир.

В този свят социалната чувствителност е попарена като устни от първак. Тези хора се интересуват от политиката до толкова, до колкото да я използват за да нарушат смълчаването и да разгонят полепналите мухи по лепкавата маса. Те гласуват, но не искат да знаят за кого. Затова са удобни на всички.

Протестират на маса, но не и на площада.

Според тях пълната чаша ракия може да промени много повече, отколкото пресъхналото гърло, крещящо “Оставка”. Горчивината е в първите глътки, след това идва тишината на вътрешната безметежност, която улавя като в паяжина всеки гняв.

Човекът с чаша, не се интересува от гражданските си права. Смята, че са му нарушени едва, когато властта загрее темата за акциза върху домашния алкохол. Той не се интересува от здравеопазване, защото вярва в лечебните свойства на ракията. Когато тя не може да помогне, ще я замези и с още някоя и друга скилидка чесън.

Цените на горива, на храните – хляба, зеленчуците, олиото, може и да скачат, но това не буди внимание. През чашата с ракия всяко повишение изглежда като комар, пленен от сълза кехлибар. С ракията ти също ставаш фосил, пленен в собствената си безпомощност и вкаменена апатия към средата, в която живееш.

Чашата с ракия няма нужда от образование.

С нея не трябва да мислиш критично за настоящето. Тя е по-силна от това – тук удавници няма, защото отдавна си потънал.

Тези дни браншови организации съобщиха, че предстои поскъпване на алкохола. Скъпи горива и слаби добиви на грозде. В началото на лятото на българина му отнеха тютюневия дим. Сега обаче никотинът влиза в съюз с етила. Дали това няма да възбуди градуса на недоволството и да скъса гроздовия синджир? Дали бурята в чаша ракия няма да излезе на площада?

Блогът на Илия Вълков