ФАКТИ.БГ

Зад завесата на протестите в Хонконг

Целта е да се удари в китайските компании, които търгуват и извършват финансови транзакции през Хонконг

Публикувана: 31 Май, 2020 19:00
8 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1764
Зад завесата на протестите в Хонконг
Снимка: БГНЕС/ЕРА
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 3.2 от 5 гласа.
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Коментар на Вихра Павлова

На 19 ноември американският конгрес прие „Закон за правата на човека и демокрацията в Хонконг“ (Hong Kong Human Rights and Democracy Act), който трябва да позволи на САЩ да санкционират китайски чиновници, нарушаващи правата на човека в региона. В документа е посочено, че „Държавният департамент уведомява Конгреса, ако някой предложен или влязъл в сила закон в Хонконг влияе отрицателно на американските интереси“ (не на интересите на Хонконг!). Логично възниква въпросът: Правата на кои по-точно човеци нарушават китайските власти? И чии права защитава Държавният департамент?

Вносител/„спонсор“ на закона е американският конгресмен Кристофър Смит – крупен бизнесмен, който настоява президентът на САЩ да предостави на Конгреса стратегия за защита на американските граждани и бизнес в Хонконг срещу действия, предприети от китайските власти. Както сам признава, още през 2014 г. е разговарял с Мартин Лий (бивш депутат от Демократическата партия в Хонконг) и Ансън Чан, „двама титани на хонконгското движение за демокрация“, за да обсъждат нарастващото влияние на Китайската комунистическа партия в Хонконг. През май, 2019 г. делегация, водена от същия Мартин Лий, се среща с държавния секретар Майк Помпео по повод законопроекта за екстрадиция на престъпниците в материков Китай (първоначалната причина за протестите). Той е и един от ключовите организатори на хонконгския майдан, заедно с медийният магнат Джимми Лае, собственик на опозиционните медии „Pingo Ribao“, „Next Digital“, „Apple Daily“ и „Next Magazine“. Този милиардер чрез американския си помощник Марк Саймън поддържа тесни връзки с американския политически елит. На 8 юли 2019 г. той е разговарял с вицепрезидента Майк Пенс и с Помпео във Вашингтон именно във връзка със закона за екстрадация на престъпниците и автономията на Хонконг в рамките на китайската политика „Една страна – две системи“.

Конгресменът Кристофър Смит е старши член на Комитета по външни отношения и като такъв е част от „ядрото“, финансиращо Националната фондация за демокрация на САЩ (NED), чиято роля ясно прозира зад събитията в бившата британска колония. По думите на Алън Вайнщайн (един от основателите ѝ), „NED прави много от това, което в миналото правеше тайно ЦРУ.“ Но докато ЦРУ действа тайно, NED функционира открито, така че да избегне асоциирането си с американското разузнаване.

Целта е да се удари в китайските компании, които търгуват и извършват финансови транзакции през Хонконг, особено в контекста на намерението на китайското правителство да превърне този Специален административен регион в основен център за финансиране на „Един пояс – един път“. Както посочва Джордж Магнус, сътрудник на Центъра за китайски изследвания към Университета в Оксфорд, „Хонконг, който има собствена валута, привързана към щатския долар, е ключов проводник на чуждестранния капитал към китайския фондов пазар. Това е прозорец към света за финансовата система на Китай и прозорец в Китай за финансите на целия свят. Оттук и всякакви действия на САЩ във връзка с Хонконг ще бъдат на първо място удар по китайската финансова система, което от своя страна ще отвори нов фронт в конфронтацията между двете страни.“

През 90-те години на ХХ век NED отпуска 4 974 505 долара за подкрепа на медии и издателства в Китай. Сред тях водещо е изданието „Democratic China“, получило субсидии в размер на 585 000 долара за десетилетието. Публикува статии за процесите на демократизация в континентален Китай, Тайван, Хонконг и Макао. След него е издателството „China Perspective Inc.“, издаващо списанието „The Chinese Intellectual“ за насърчаване западните ценности в Китай. На трето място е вестникът „Press Freedom Guardian“, получил средства на обща стойност 446 000 долара. Следва ги Дружеството на китайските икономисти – 405 253 долара. През 1992 г. Дружеството е наградено с 64 000 долара за популяризиране и подкрепа на пазарната икономика, през 1993 г. получава общо 200 000 долара за разпространение на месечни монографии за политически реформи.

Националната фондация за демокрация на САЩ финансира и много институти и НПО в КНР и по света, сред които Центъра за модерен Китай, издаващ журналите „Modern China Studies“ и „Journal of Contemporary China“, както и поредица книги, насочени към цялостна реформа на китайската правна система. Международният републикански институт (IRI) е един от основните бенефициенти на NED, получил безвъзмездни средства на обща стойност 1190 522 долара за насърчаване на избирателни реформи и лобизъм в китайското правителство, за промени в изборните закони. На Китайската асоциация на градовете са отпуснати 875 000 долара през 1998 г. за насърчаване реформите в местните избори и за лобизъм за промени в законите за местните избори. През 90-те години NED дарява 2 746 099 долара за насърчаване на правата на човека в Китай. Над 40% от това финансиране (1 133 000 долара) отиват само за НПО „Human Rights in China“….

Десетки са неправителствените организации, институти и университети, спонсорирани за разпространение на западните либерални ценности, за популяризиране на политически и юридически реформи, свободния пазар, приватизацията и дерегулацията. През 90-те години NED отпуска 1 292 779 долара за дейности, свързани с бизнеса и икономическите реформи в Китай.

Всъщност именно „икономическата свобода“ е основният показател/индекс за нивото на демокрацията в една или друга страна – реципиент на средства от NED. Съответно, лица, фирми, корпорации и лобисти, които не желаят да се съобразяват и се намесват в икономическата политика на Пекин, се категоризират като „репресирани“.

Тъй като Китай не е България или Украйна и реагира доста остро на намесата във вътрешните си работи, NED спонсорира заинтересовани групи и лица, които са активни, но не са родени в Китай и следователно не попадат под санкциите на Пекин.

Любопитно е заключението на американския докторант Ерик Хейл, който посвещава дисертационния си труд на дейността на NED по света през 90-те г., а именно: „държавите, които са получили повече безвъзмездни средства от нея, не са постигнали голям напредък в политическата си и икономическа свобода, за разлика от страните, получили малко или никаква подкрепа“. Регресионните анализи, които прави в изследването си, показват, че спонсорството на NED не е положителен фактор за насърчаване на демокрацията и икономическата свобода през 90-те години. Конкретно за Китай, Хейл стига до извода, че подкрепата на групи, които активно се опитват да променят статуквото там, би могла да причини повече вреда, отколкото полза. Като една от тези сериозни вреди е драстичното влошаване на американско-китайските отношения (трудът му е от 2003 г.).

Актуалните събития потвърждават извода му. Напрежението между Китай и САЩ расте и тенденцията изглежда необратима. На третата сесия на Всекитайската асамблея на народните представители (парламентът на КНР) (26.05.2020 г.) е приета резолюция относно разработването на законопроект за гарантиране на националната сигурност в Хонконг и по-нататъшното му включване в Приложение 3 на Основния закон на Хонконг (еквивалентен на конституцията). Законопроектът, наречен „Хонконгска правна система и механизъм за правоприлагане“, въвежда отговорност за бунт, сепаратизъм и държавна измяна, опити за преврат и външна намеса в Специалния административен регион.

За разлика от законопроекта от 2019 г., в настоящата резолюция съдебните процеси срещу задържаните ще се извършват в Хонконг съгласно местното законодателство, тоест екстрадиция в континентален Китай не е предвидена. Това е и основната предпоставка за недоволството на активистите и подкрепящите ги отвън страни.

Колкото до реакцията на колективния Запад, Пекин е категоричен: „Това е вътрешнополитически въпрос!“

Особеният статут на бившата британска колония след предаването ѝ на Китай през 1997 г. касае предоставянето на икономически преференции като условие за превръщането ѝ в един от световните финансови центрове, използван както от Китай за привличане на чуждестранни инвестиции, така и от западните компании като врата към китайските пазари. Китай не възнамерява да отменя принципа „Една държава – две системи“, въведен от Дън Сяопин, според който Хонконг има широка автономия, развива се на базата на капиталистическата система и участва в международните отношения. Но както показват събитията, САЩ и Западът залагат на втория компонент от този принцип – „две системи“, тенденциозно неглижирайки първия – „една държава“, използвайки автономната (на теория) територия като „Троянски кон“ против КНР.

Поставете оценка на статията:
Оценка 3.2 от 5 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
Баш тъй
1 Отговор
"Тъй като Китай не е България или Украйна и реагира доста остро на намесата във вътрешните си работи, NED спонсорира заинтересовани групи и лица, които са активни, но не са родени в Китай и следователно не попадат под санкциите на Пекин."- цялата статия има смисъл, заради това изречение. Значи идва чужденец и може да коли и беси без страх от китайско правосъдие???

Коментиран от #4


Оценка:
-5 +17

Рошко
2 Отговор
Типично по краварски финансиране и използване на медии, за подривна дейност, контролиран хаос в техен интерес, колко ще умрът не е важно, дано сега цяла хамерика пламне без чуждо финансиране, лицемерно както винаги

Оценка:
-4 +16

Бесен язовец
3 Отговор
Е на това се вика типична поръчкова статия.

Коментиран от #7


Оценка:
-12 +8

Койчо
4 Отговор

До коментар #1 от "Баш тъй":


То тия същите колят и бесят тук вече 30 години. И ни попиляха.

Иначе, сега е редно и Китай да приeмат "Зaкoн зa прaвaтa нa чoвeкa и дeмoкрaциятa в Минесота"

Оценка:
-2 +22

3.14К
5 Отговор
Много соросоидчета се включиха по повод на статията. И при нас са плъзнали навсякъде. Защо сега не скачат срещу ДП? Ума май им се изпари , остана им само красотата.

Оценка:
-1 +6

Гербав трол
6 Отговор
Русия се месела в изборите на краварника обаче краварите никъде не се месят - какво стана бе соросоидчета.

Да вземем и ние да приемем един "Закон за правата на човека и демокрацията в Тексас" и ако някой предложен или влязъл в сила закон в Тексас влияе отрицателно на българските интереси например да имаме право да закрием базите им в България и да ги изгоним.

Става ли така бе соросоидчета - нали ужким се равняваме по краварите и трябва да въвеждаме тяхната "демокрация".

Оценка:
-1 +20

Др Радева
7 Отговор

До коментар #3 от "Бесен язовец":


И кое ,според теб, и е поръчковото?
Не е вярно ли , или не си си пил хапчето?

Оценка:
-0 +1

8
Този коментар е премахнат от модератор
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.


ТОП 5