На Борисов ли е скандалният запис? Поздрав от лудницата, наречена България

Какво ще покаже експертизата на записа, искана от Румен Радев? Та Бойко Борисов ни е до болка познат. Не сме забравили нито "Ало, Ваньо", нито "Двете каки". А президентът е прав - нещо трябва незабавно да се направи. 

С изключение на най-фанатичните поддръжници на г-н Борисов, едва ли някой би се наел сериозно да твърди, че героят от изтеклия миналата седмица запис, изпълнен с вулгарен език, алкохолни пари и гарниран с чалга, е друг, а не самият министър-председател. Но тогава трябва да попитаме: какво ново би ни казала експертизата, която държавният глава Румен Радев поиска?

Неприемливо и престъпно

Разбира се, гаменската реторика по адрес на председателката на парламента г-жа Караянчева, на европейските лидери и – преди всичко превишаването на служебни правомощия (например по случая с „Еврохолд” – са не просто неприемливи и възмутителни. Те са престъпни. Това е еднопосочен билет, който безвъзвратно запраща страната ни дори не в Третия свят, а някъде в пъкъла; някъде в „дупарата” на географията (ако си послужа с езика на „лирическия герой” от записа).

В този смисъл президентът е прав, че нещо незабавно трябва да се направи. Но дори и някакви експерти да излязат с категоричното становище, че записът е автентичен, това ще бъде равносилно на откриването на колелото, топлата вода и пакетирания, предварително нарязан хляб.

Проблемът съвсем не е в това, че веднага други мастити специалисти ще обявят, че онези, които са „изобличили премиера”, са шарлатани, че са били подучени от президента, опозицията, „гадовете” и т.н.

Катарзисът, който все не настъпва

Работата е там, че ние г-н Борисов си го знаем. Цели поколения израснаха с гласа му, с характерния му тембър.

Та нима този колоритен баритон не огласява нашето битие вече близо 20 години? Култовите бойкоборисови бисери, характерният му диалект, струят нон стоп от радиото, телевизора, а в най-ново време и от фийдовете на социалните мрежи…

Нима сме забравили хитовете „Ало, Ваньо”, „Двете каки”, „Ти си го избра”? Настъпи ли някакво политическо земетресение след тях? Нима г-н Борисов или обществото преживяха някаква метаморфоза, някакъв катарзис след тяхното разпространение? 

Съжалявам, но обвиненията, които сега се чуват по отношение на много от медиите – че били сервилни и мълчали за вулгарния запис от миналия петък и затова, видите ли, обществото било в летаргичен сън – са само наполовина справедливи. Вярно е, че много журналисти угодничат на властта. Мисля си обаче, че и да говореха по цял ден за безобразията, „суверенът” едва ли щеше да се надигне от дивана, да се облече и излезе на улицата, за да протестира.

Летаргията на един народ

Може би това се дължи на нещо в нашето ДНК; нещо заченато и заучено в десетилетията, през които обществото ни не бе жив организъм, а – в мнозинството си – по-скоро наподобяваше на купчина зеленчуци, натъпкани и консервирани в буркан за туршия, която Живков и неговите приближени ползваха на трапезата си както им скимне.  

Поради тези причини, експертизата няма да има особен политически ефект. Откритието, че „царят е гол” няма да стресне никого.

Това, което ние се правим, че не знаем, това, за което си затваряме очите, вероятно отдавна е известно на чуждите служби, за които също спомена президентът. И те едва ли са останали „като гръмнати” от записа. От години циркулира например информация за „секретни американски грами”, в които се говорело за тъмните корени на кариерата на г-н Борисов, за връзките му с подземния свят. Така че и чуждите наблюдатели, освен да прихванат някой циничен български лаф, едва ли са намерили нещо неочаквано в записа. Който е искал, най-вероятно вече има цял каталог с „подвизите” на г-н Борисов.

В израз на национално малодушие, нерядко вината се прехвърля „зад граница”; упрекват се партньорите ни в НАТО, в ЕС – те търпели политици като Борисов, защото им вършели работа („кучи син, но наш кучи син”, както гласи популярният израз).

Страната, в която всички се правят на луди

Истината обаче е по-различна – „разкритията” имат ефект, само ако има кой тук, в България, да се стресне от тях. Записът е просто още една паметна заиска; една картичка от лудницата – поглед към кукувичето гнездо, наречено България.

Главният прокурор Иван Гешев, твърди се в записа, умирал да се прави на луд, но с възхита отбелязал, че премиерът го превъзхождал в това завидно умение.

Ето я същността: главният прокурор се прави на луд, министър-председателят се прави на луд, председателката на парламента се прави на луда... Но короната се пада на нас, на избирателите – ние най-майсторски от всички се правим на „три и половина”. Гледаме се сутрин в огледалото и си казваме, че за тая работа си има политици, институции и държава.