Колумбийският подводен кокаин

Колумбийските наркокартели стават все по-изобретателни при транспорта на наркотици. Вместо едновремешните "мулета", днес пласьорите на дрога ползват модерни средства, включително и под вода, разказва Дойче веле.

В Буенавентура не е трудно да намериш мъже, готови да играят на руска рулетка. В колумбийския й вариант човек или става богат, или попада в затвора. В най-лошия случай може да загине. Пред този избор са изправени мнозина безработни рибари от пристанищния град Буенавентура - те стават "мулета" и пренасят нелегално наркотици.

Името на Буенавентура нашумя в началото на 1980-те години, когато започва големият трафик на наркотици, а градът се превръща в разпределителен център за кокаина. Оттогава насам заливът на Буенавентура е едно от най-опасните места в страната. Там са наркотрафикантите, но и нощните патрули на ВМС и бреговата охрана. Във военната база "Малага" капитан Фернандо Пара гордо демонстрира своя "улов": синя подводница, дълга 30 метра, е "паркирана" между палмите и контейнерите със стоки. "Виждали сме какво ли не, но не и такава подводница", казва командирът на колумбийския морски флот в Тихия Океан.

Игра на котка и мишка

Подводницата е "арестувана" през февруари от колумбийски и американски специални части. Построена е така, че да може да пренася до 8 тона кокаин на дълги разстояния - например до бреговете на Мексико, отдалечени на 3 500 километра. Общо 8 000 военослужещи се грижат за сигурността на колумбийските териториални води и се опитват да пресичат наркотрафика по море. Почти непосилна задача, защото морската граница по тихоокеанското крайбрежие на страната е дълга 1 300 километра - между Панама на север и Еквадор на юг. "Играем си на котка и мишка", казва капитан Фернандо Пара и добавя: "Съревнование в технологично и тактическо отношение".

В миналото наркокартелите пренасяха кокаина с малки рибарски лодки. По-късно на тяхно място дойдоха бързите моторници с до пет извънбордови двигателя. Преди няколко години картелите започнаха и сами да произвеждат специалните си транспортни средства. Появиха се бързи лодки-еднодневки от полиестер и фибростъкло, които могат да пренасят до няколкостотин килограма кокаин.

Те са новост и военноморските сили дори им измислиха специално име - полуподводници. Лодките са дълги по няколко метра, но са извънредно плитки - нямат и един метър височина - и приличат на торпедо. В тях има място за не повече от трима души. Екипажът има видимост само през малък стъклен люк. На борда има място за дизелово гориво и наркотици, но не и за удобства от сорта на тоалетна. Предимството на тези полуподводници е, че когато са в открито море, много трудно могат да бъдат засечени и заловени.

Милиардни печалби

Една трета от нароктиците, приготвени в колумбийските джунгли, напускат страната по море. Експертите смятат, че на всеки заловен наркотранспорт се падат по пет, които се изплъзват от мрежите на контрольорите. Контрабандистите печелят добре. Само за строителството на заловената подводница са отишли 1 до 2 милиона долара. Но това са вложения, които се връщат стократно: продажбата на "стоката" по улиците на Лос Анжделис или Ню Йорк носи печалби в размер на поне 240 милиона долара.

Във военната база "Малага" силите за сигурност са създали нещо като музей на дрогите и гробище за стари морски съдове. Тук са изложени 12 различни морски съда, които са били заловени в играта на котка и мишка. А синята подводница е бижуто в колекцията. През железен люк се влиза в търбуха на подводницата. Осветителни тела маркират доста голям трюм. Командният пулт е оборудван с навигационна система, дълбокомер, късовълнов радиопреимник. Има и тоалетни. "Затова пък са забравили да изолират тръбите за отработения въздух, така че при затворен люк и под вода в подводницата става нетърпимо горещо", казва лейтенант Селис от бреговата охрана. След конфискацията на подводницата той е плавал с нея до военноморската база. "По бански и само при отворен люк", шегува се той.