Венета Лимберова от „Лига на равнопоставеността“ пред ФАКТИ: Какво се случва при смърт на гей родител, който носи родителските права?

Вчера лятното шествие за равнопоставеност, организирано от обединението на организации и активисти „Лига на равнопоставеността“ тръгна от Паметника на Съветската армия в София –музикално, цветно, с усмивка въпреки очевидните ежедневни трудности на членовете на общностите в обединението. „Лигата на равнопоставеността“ е коалиция от организации на ромската общност, ЛГБТИ общността, глухата общност. От ФАКТИ се свързахме се с Венета Лимберова от „Лига на равнопоставенноста“, за да ни разкаже за това шествие и неговите цели. Венета Лимберова е част още и от младежката ЛГБТ организация "Действие".

„Шествието беше част от летния фестивал за равнопоставеност, който организираме от „Лига на равнопоставеността“ – „Заедно е супер“. Направихме шествието с идеята да имаме възможност да се съберем, да повторим отново исканията, които имат отделните общности и тези, които имаме заедно. Шествието след това мина през централните улици, предвождано от оркестър „Карандила“ и завърши на Моста на влюбените, където беше и последният ден на изложбата с представители на трите общности и послания на общностите“, каза ни тя.

Относно „Лига на равнопоставеността“ и нейните искания Венета Лимберова казва: „Всяка една общност има различни искания и те са в различни сфери – най-вече са свързани с равнопоставеност, с равно третиране. Това е и посланието на самото шествие и на дейностите, които организираме в рамките на фестивала - искаме да бъдем третирани равно, но и еднакво от всички други в обществото. Искаме нашият глас да се чува тогава, когато се приемат правила, които касаят нашата общност.

Конкретно ЛГБТ общността – аз мога най-вече за нея да говоря, има искания, свързани с третиране на партньорите, на децата, които създаваме и също така предвиждане на състави в Наказателния кодекс, които да са свързани с престъпленията от омраза, когато те се дължат на хомофобски или трансфобски подбуди.

В глухата общност в момента най-актуалното е искането за приемане на Закона за жестовия език. Това е свързано с достъпа на глухите хора до качествено образование, което да включва жестовия език – той по някакъв начин е техен майчин език, на него могат най-добре да се изразяват, най-добре могат да учат.

Основните искания на ромската общност пак са свързани с равно третиране. Правим препратки към пандемията – тогава само в ромските махали бяха затваряни, очевидно по дискриминационен мотив. Други квартали не бяха затваряни освен тези, в които живее ромско население. Има и голям проблем в сферата на образованието за ромите и със сегрегираните училища. Друг голям проблем за ромската общност е евикцията – бутането на къщи, оставането на улицата на представители на ромската общност“.

Разглеждайки фейсбук страницата на „Лига на равнопоставеността“, ми направи впечатление Закона за жестовия език, който е в исканията на представителите на глухата общност. Открих законопроект за този закон, има и медийни публикации относно закона от 2017 година. На въпроса ми за този закон Венета отговори: „Доколкото зная от колегите от глухата общност, те са работили по законопроект, който в момента е минал през работни групи и текат следващи етапи. Основното искане на колегите от глухата общност е законът да бъде изработен така, че да може да  съответства на техните нужди. Това е и слоганът, който скандирахме вчера на жестов език – „Нищо за нас без нас“.

Когато се приемат специфични правила, касаещи някоя специфична общност, трябва представители на тази общност да могат да дадат гледната точка – в случая глух човек да даде мнение. Той най-добре може да обясни нуждите, които има и те да бъдат съобразени, така че има равен достъп. За глух човек например ползването на каквато и да е било административна услуга е изключително предизвикателство. Включително в момента, когато глухите хора дават интервюта или говорят с медии е много по-трудно да се осъществи тази комуникация, най-вече, защото жестовият език е изключен, няма достатъчно хора, които владеят жестов език и могат да са преводачи.

Въпросът е - ако глух човек има нужда от административна услуга, как се осигурява жестовия превод и осигурява ли се. Има възможности да се направи – с подготвени хора, с използване на техника. Има варианти, това е свързано с достъпна среда. Администрацията засега е недостъпна“.

Относно еднополовите бракове, Венета Лимберова ни каза: „В момента Конституцията съдържа тест, който изрично казва, че бракът е между мъж и жена, което е конституционна пречка за еднополови бракове, но не е пречка за приемането на регистрирано съжителство в Семейния кодекс. Така или иначе еднополовите партньорства съществуват, така или иначе семействата ни съществуват, така или иначе имаме деца, това е вече една много голяма общност и нерегулирането на тези взаимоотношения ни поставя всички в риск.

От една страна, ние, които го живеем. От друга, всички наши близки, с които взаимодействаме – баби, дядовци, всички роднини. Също така, когато взаимодействаме с училища, с детски градини, администрация, това създава много проблеми за хората от общността. Искрено се надявам вместо да вървим към утежняване на положението да се върви към по-широки дебати и повече светлина върху темата. Трябва да има някаква регулация, която аз смятам, че е в интерес на цялото общество“.

Децата на еднополовите семейства, казва ни Венета Лимберова, по документи имат само един родител: „Те се водят с един родител. Законът е сляп за другия родител. Децата растат с двамата си родители, както в двойка на гей момичета, така и в двойка на гей момчета. Те растат с двамата си родители, със съзнанието, че са част от семейство, в което родителите са от един и същи пол, но колкото повече пораства и общността се разраства, токова повече ще срещаме някакви проблеми. Най-големият кошмар на всички ни е - дано не ни се случи, докато се намери някакво решение, какво се случва при смърт на родителя, който носи правата по закон. Тогава детето е поставено в абсолютен риск. В най-страшният вариант на този риск детето ще бъде гледано в социален дом при наличието на жив родител, който трябва да доказва, че е такъв. Способите за това са почти невъзможни.

Ние в момента имаме един казус, който е повече от безумен. Година и половина не можем да регистрираме акт за раждане на дете, което е родено в САЩ, в двойка между българка и американка. Година и половина водихме много разговори със Столична община. Ясно е, че българския закон – Семейният кодекс, не дава тази възможност за регистрация, на акт за раждане, в който да се впишат и двете майки. Актът за раждане от САЩ е такъв. От друга страна, има международни разпоредби, в които може да се намери решение, включително вписването на само една от тях като родител, а след това по друг съдебен начин да бъде вписана и другата.

Нито едно от тези неща не се случи и това дете, то вече проходи, а ние все още не можем да осигурим акт за раждане. То не може да запише личен лекар, има отказ от здравеопазване, скоро ще трябва да тръгне на детска градина. То не се води български гражданин, въпреки че то е български гражданин, единият му родител е български гражданин, но липсата на акт за раждане, който да удостовери това го поставя в ситуация да не може да използва произхода си по родител. Това е огромен проблем. Детето има виза, разрешение да бъде в България, но не може да се ползва от това, което е. Да не говорим за отношението на някои от служителите в общината, които обяснявали на майката българка, че това дете не е нейно. Тези хора нямат възможност да разчитат на баби и дядовци и гледат детето си сами. И двете работят и се разпределят как да се грижат за детето и накрая да ти кажат, че това дете не е твое е просто абсурдно“.