Спасението на езерата

Не винаги съм съгласен с еколозите. След като видях обаче, човешкият поток, който гази безразборно полите на Рила и камъните, които се ронят в езерата, реших да се намеся в името на спасението на това национално богатство. Предложението ми няма да се хареса на всички. То би могло да се тълкува като антидемократично или посегателство върху правата на българския турист, да се катери там където пожелае. Няма значение. Целта оправдава средствата.

Ето моя пример. Фактически той не е мой, а американски. Преди повече от 45 години, когато обикалях Съединените щати, посетих с един приятел "Колорадо спрингс". На входа пишеше "Национален парк", обаче имаше каса и трябваше да платим билети, за да започнем посещението. След половин час път, отново бариера със стрелка към "Националния парк" и отново касичка. Попитах моя приятел:

Нали е "Национален парк", защо се плаща тогава? Приятелят ми се обърна със същия въпрос към пазачите. "А, тук сте в частна собственост. Паркът е по-нататък." - отговориха те. Спря ни още една трета бариера. Този път нищо не питахме. Разбрали бяхме вече, защо в огромното пространство, ние бяхме сами с още 5 коли. По този прост начин, американците си пазят "Grand Canyon". Няма богатства, дори и природни, които са наистина безплатни. В края на краищата всичко се плаща. По-добре навреме, отколкото късно!

Ако по пътеките на Рила се сложат касички, няма да има нужда нито от парапети, нито от бордюри или други допълнителни съоръжения. Рилските езера ще си останат непокътнати, така както е запазен каньонът в "Колорадо спрингс".