Иван Николов: Гаврата с предците ни трябва да спре

От края на 2021 г. и особено от началото на 2022 г. в Скопие тече някаква приповдигната увереност, че България най-после ще даде заден ход. Това се подхранва и от ясно изразения външен натиск от страна на различни представители на лобистки, идеологически, политически и геополитически интереси. Това казва Иван Николов, главен редактор на списание „България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“, един от големите познавачи у нас на балканските въпроси. И продължава:

"На 28 декември 2021 г. номинираният за премиер на РСМ Димитър Ковачевски по време на срещата си с американския посланик в Скопие Кейт Бърнс заяви: “Трябва да намерим общо приемливо решение с България, за да може да отпадне блокадата и Северна Македония най-накрая да започне преговори за членство в ЕС, КОЕТО НИЕ ЗАСЛУЖАВАМЕ МНОГО ОТДАВНА.

На 02.01.2022 г. специалният пратеник на македонското правителство за разговорите между София и Скопие, проф. Владо Бучковски, в интервю за местния сайт „Локално“, беше още по-категоричен: "През 2022 г. очаквам да постигнем взаимно приемливо решение с България. Решение, което ще бъде базирано на взаимното уважение…БЪЛГАРСКАТА БЛОКАДА ЩЕ БЪДЕ ВДИГНАТА…“

В същия дух са и повечето изказвания по въпроса на външния министър Буйяр Османи."

От всичко това разбираме, продължава Иван Николов, че днешните лидери на РС Македония отказват да ревизират модела на своите бащи и дядовци, които под валяка на югокомунизма приеха да са глашатаи на новата доктрина за Македония, като си присвоиха правото да облекат в идеологически костюм, не само себе си, но и всички значими личности от миналите векове.

Това е неосъзнатата драма на сегашните елити на РС Македония, смята журналистът.

Политици като Владо Бучковски вместо да помогнат на изгряващите млади ръководители на държавата да направят критичен анализ на изминалите 78 години, когато масово се заличаваше думата „българин“ в биографиите на всички първенци в областта на духовността и борбата за свобода, продължават да внушават лъжата за изконността на новата национална идентичност.

България, може би, повече от самите тях желае младата република да стане пълноправен член на европейското семейство, но без шмекерии, продължава анализа си Николов и уточнява: "Тук е ролята на изгряващите нови лидери като Димитър Ковачевски. Нека той като млад държавник да надникне по-дълбоко от пропагандния рефрен в историята на собствения си народ. Да обърне внимание на онези десетилетия, за които в учебниците и в дебелите книги на професорите от МАНУ не пише нищо.Така ще открие, например, че през 1922 г. двама поети, велешани - Любомир Весов и Илия Кушев като войводи на чети се сражават за свободата на своя народ със сръбски военни части. И падат убити, Весов на 3 ноември при с. Острилци, Крушевско, а Кушев на 29 ноември същата година край с .Ерлевци, Велешко.

Ето прекрасна възможност г-н Ковачевски да се изяви като европеец и демократ. Нека по случай 100-годишнината от героичната смърт на младите поети да поеме инициатива и да организира тържества, посветени на техния подвиг. Тържествата да се осъществят под патронажа на президента Пендаровски, а слова за тяхната жертвоготовност да произнесат професорите Драги Георгиев и Тодор Чепреганов от МАНУ. Ясно, просто и достойно.

Дълг на младия премиер Димитър Ковачевски е да обходи с критичен поглед всички кътчета на македонската история, а не само тази, която е просмукана с митологията за партизаните на Тито. Преди тях имаме повече от две десетилетия, в които борбата срещу поробителя се води от ВМРО и от Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО). Нека да разгърне архивите за Скопския студентски процес от 1927 г. и да се запознае, например, какво изнася Германската независима национална агенция от ноември 1927 г. за този процес:

“Обвиняемите, които принадлежат към младата генерация след войната, и които в мнозинството си са студенти, следователно посещавали сръбски гимназии и университети, се обвиняват главно в това, че са получавали и чели български книги…ЧЕТЕНЕТО НА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА В МАКЕДОНСКАТА ЧАСТ НА ЮГОСЛАВИЯ СЕГА СЕ СМЯТА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ СРЕЩУ СХС ДЪРЖАВА И БИВА НАЙ-ЖЕСТОКО ПРЕСЛЕДВАНО…“(К..Църнушанов, „Принос към историята на ММТРО“, София, 1996 г.,стр.133)

В анализа си пред БГНЕС Николов пирзовава още:

"Господин Ковачевски, сложете си ръката на сърцето и кажете някога докосвали ли сте се до българска книга, която свободно се продава в книжарниците на Македония, така, както сръбските книги и вестници?! И дали в училище, в университета, в обществото сте чули нещо различно от пропагандните антибългарски клишета, шестващи безпрепятствено и до днес в македонските „независими“ медии?… Припомнете си само кампанията, организирана от Вашата партия срещу българския паспорт на Даниела Арсовска, като кандидат на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ за градоначалник на Скопие и обяснете това „европейска ценност“ ли е? И недейте да слушате нашепванията на Владо Бучковски или на Бранко Цървенковски, нито критиките на Кристиян Мицковски. Те са безвъзвратно изгубени за истината, защото не искат да я чуят. А истината е:

1. Днешната македонска нация е политическа, т.е. възниква при определени идеологически и геополитически обстоятелства, малко преди и особено след Втората световна война.

2. Всички минали поколения до 1944 г. са се самоопределяли като българи и светът ги е възприемал като българи. И това с нищо не накърнява новата македонска идентичност."

Българската истина за Македония през последните няколко века е подкрепена от учени, дипломати, пътешественици и особено от съкровеното самоопределение на самите люде, пише Николов.

И това е най-важното. Ето как един македонец, родом от гр.Ресен, известен дипломат, който през 1895 г. лично от Гоце Делчев е въведен в тайнството на революционната организация, чрез клетва, именитият Симеон Радев, изповядва съкровената си същност вместо предговор към забележителната си книга „Ранни спомени“:

„В 1954 година бях много потиснат и като размишлявах как мога да освободя духа си от това угнетение, намерих, че най-доброто средство ще бъде да опиша спомените си от моите ранни младини, когато, ученик в Македония и Цариград, ЖИВЕЕХ С ГОРДОСТТА ДА КАЗВАМ, ЧЕ СЪМ БЪЛГАРИН, и с радостта, че се уча. Направих това. Олекна ми…“

Накрая журналистът се обръща с призив към управляващите начело на България и РСМ: "Господин Димитър Ковачевски, господин Кирил Петков, вие сте достатъчно умни ,подготвени и мотивирани млади ръководители на РС Македония и България, за да си позволите, евентуално, гавра с паметта на великите ни предци! Защото всяко загърбване на самочувствието им на българи, е гавра!

Моралът и културата да се прави политика, не са битпазарска стока за спешна продан!"

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание „България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС