Тласкат ли Зеленски към Хага*

Виктория НИКИФОРОВА, РИА Новости

Все още война няма, а президентът на Украйна вече успя да извърши подвиг. Факт е, че американците почти открито му забраниха да отиде в Мюнхен за конференция по сигурността, която се проведе в събота и неделя. Там той успя да говори с европейските лидери, да се увери още веднъж, че те не искат никаква война, да се вкопчи в тази позиция и да се съпротивлява още малко, докато Вашингтон не го изрита на фронта.

Като цяло изглежда някак неприлично: страната е под заплахата от руско "нашествие", посолствата се евакуират от Киев, а президентът на страната, вместо да бъде сниман в бронежилетка, намръщен, отива да си почине в легендарния хотел Bauerisch Hof. Там го очакват СПА център, басейн, ресторант с три звезди Мишлен. Междувременно украинските граждани мръзват в окопите по някаква причина. Некрасиво някак...

„Може би това не е най-мъдрият избор“, каза Джо Байдън за пътуването му до конференцията. Но Зеленски не послуша своите господари и се втурна към Мюнхен за уикенда. Подвиг или не, но има нещо героично в това.

На конференцията украинският лидер произнесе реч, която беше едновременно пламенна и предпазлива. От една страна той помоли да не ескалират темата за руската „агресия“: „За да помогнете наистина на Украйна, не е нужно постоянно да говорите за датите на вероятно нахлуване“.

Усещаше се, че нервите му са опънати до краен предел от тези разговори. От друга страна, той се опита бързо да осребри темата за „руската инвазия“, като поиска отговор на въпроса кога най-накрая Украйна ще бъде приета в ЕС – и в същото време в НАТО: „Имаме нужда от други дати много повече. И всеки разбира кои“.

Скоро получи отговор, но преди това се случиха много интересни неща. Генералният секретар на НАТО Столтенберг каза, че ако Кремъл иска по-малко НАТО по границите си, той ще получи "повече НАТО". Парадоксално е, но въпреки това откровено подтикване към война, той получи наградата Евалд фон Клайст - на името на първия организатор на Мюнхенската конференция, истински миротворец, човек, който наистина е направил много за сигурността в Европа.

Евалд фон Клайст, който служи във Вермахта по време на Втората световна война, принадлежи към една от най-благородническите и известни фамилии в Германия. Тя е дала военни, политици, учени, поети, включително един от най-големите драматурзи в Европа Хайнрих фон Клайст.
Семейство Клайст активно се противопоставя на Хитлер. И младият Евалд, и баща му са участници в заговора "Щауфенберг". След провала баща му е екзекутиран, а Евалд е спасен по някакво чудо. Братовчедът на Евалд, генерал-фелдмаршал, който командва германските танкови войски, е осъден в СССР като нацистки престъпник и загива във Владимирския централен затвор през 1954 г. Семейното имение на Клайст в Померания се озовава в Полша след войната.
Нестандартният житейски опит прави от немския аристократ изключителен миротворец. Организираната от него конференция в Мюнхен се превръща в платформа за преговори за американските и европейските елити. До края на Студената война това беше наистина полезно начинание. Европейците много умело се наместиха между СССР и САЩ, добивайки относителна независимост и постигайки липсата на конфликти на континента. Европа живееше в мир. Процесът на разоръжаване протече успешно.

Въпреки това, през 90-те години на миналия век американците започнаха да приватизират този терен. Постепенно те напълно "настроиха" представителите на Стария свят и им наложиха своята визия за „европейска сигурност”. Те пренебрегнаха позицията им по отношение на Ирак, забъркаха ги в бомбардировките на Белград, завлякоха ги в Либия, Афганистан и т.н. надолу по списъка.

Тогавашният генерален секретар на НАТО, британският политик Джордж Робъртсън много ярко описва атмосферата на Мюнхенската конференция в началото на 2000-те: „... Дон Ръмсфелд (б.р. министърът на отбраната на САЩ) се завърна при нас като Терминатор и изрази намерението си да се справи решително с европейците“.

Тази унизителна еднополярност, пълната зависимост на европейските елити от американските покровители, беше точно отбелязана в речта на Владимир Путин в Мюнхен през 2007 г. В този момент трябваше да се видят лицата на европейските лидери! За опасностите от подобен подход ги предупреди и руският президент. В един момент за американците ще бъде изгодно да започнат война в самата Европа, а местните лидери няма да могат да направят нищо по въпроса.

Излишно е да казвам, че петнадесет години по-късно всичко се сбъдна. САЩ нахлуха в Украйна и я превърнаха в престъпен анклав с размерите на Тексас. Местните нацисти във всеки един момент могат да организират клане в страната, в резултат на което стотици хиляди бежанци ще се втурнат към Европа.

Европа е принудена да гледа мълчаливо всичко това.

И сега Щатите използват Мюнхенската конференция, за да въвлекат европейските елити в кървавото клане в Украйна, което те самите се опитват да организират.

Основният сюжет на Мюнхен-2022 беше прословутата "инвазия" на Русия.

Един след друг говорителите заявяваха, че Русия "всъщност" не е изтеглила войските си от украинската граница. Че всички експлозии и обстрели на Донбас отново са "провокация" на Русия. Евакуация на жени и деца от ДНР и ЛНР? Това също е провокация. Скоро Русия със сигурност ще нахлуе в Украйна, независимо какво ще каже Путин, а след това ще плати тежко за това.

Британският премиер Борис Джонсън звучеше най-агресивно от всички. „Удвоихме военното си присъствие в Естония“, съобщи той. „Увеличихме военното си присъствие в Полша и във въздушното пространство на Югоизточна Европа, изпратихме шест изтребителя Typhoon в Кипър, военни кораби в Източното Средиземно и Черно море. Гордея се, че от 2014 г. помагаме на Украйна, като обучаваме там 22 000 войници и изпращаме 2 000 противотанкови ракети. Ако Русия използва насилие срещу мирния и невинен украински народ, тогава е в наш общ интерес Русия да загуби и всички ще го види".

По отношение на реториката Джонсън надмина дори Камала Харис. Вицепрезидентът на САЩ в общи линии заплаши Русия с икономически санкции и много внимателно определи военните граници на американската намеса: укрепване на източния фланг на НАТО и нищо повече.
Много интересен диалог се проведе между Харис и Волфганг Ишингер, немски дипломат и председател на Мюнхенската конференция. Ако бъде преведен от дипломатически на руски, Ишингер попита вицепрезидента на САЩ дали американската политика в Европа ще се промени, ако „нов Тръмп“ дойде на власт в САЩ.

В крайна сметка никой не се съмнява, че републиканците ще извадят демократите от Конгреса още през ноември тази година и след по-малко от три години ще доведат Тръмп (или Тръмп 2.0) на власт. А смяната на управляващата партия дава на Вашингтон просто неограничени възможности да захвърли съюзниците си.

Всички добре знаем как американците гледат на споразуменията. Първо сключиха иранската сделка, след това дойде Тръмп и я отмени, сега те предлагат да я предоговарят отново, след три години може би ще я анулират отново.

Основната грижа на европейците днес е, че Вашингтон ще ги въвлече в пълномащабен конфликт с Русия, а след това изведнъж ще си тръгне и ще направи нещо друго. И тогава какво? Вицепрезидентът отговори, че няма да има нищо подобно, че и републиканците, и демократите искат да се противопоставят на Русия и има пълен и траен двупартиен консенсус. Е, какво друго можеше да каже? Че могат да получат максимално бързо втори Афганистан ли?

В следващия въпрос Ишингер отбеляза, че това американско приключение ще сложи край на цялата система за сигурност в Европа и попита дали има дипломатическо решение на проблема с Русия: „Можем ли да говорим не само за Русия, но и с Русия?" На което Камала Харис отговори, че е отдадена на дипломацията, но ако Русия нахлуе, тогава войната не може да бъде избегната и европейците не могат да се преборят с нея.

Мюнхенската конференция трябваше да демонстрира пред целия свят единството на страните членки на НАТО. Но те бяха обединени само в едно: никой от тях няма да изпрати войските си в помощ на Киев. В същото време всички те (с различна степен на упоритост) тласкат Зеленски към - нека наречем нещата с имената им - военни престъпления.

Те очакват чудовищни ​​провокации от Киев с използване на химическо оръжие, бомбардировки над цивилни и кланета. Украинският режим е получил предварително индулгенция за всякакви зверства. Германският канцлер Олаф Шолц каза, че думите на Путин за геноцида в Донбас са "просто смешни".

Но в същото време на Зеленски не се обещават войници от НАТО. Европейски и американски "свръхчовеци" ще пият бира във военните бази и ще гледат по телевизията как умират украински "свръхчовеци" на Изток. И когато Зеленски бъде завлечен в Хага, бившите му покровители ще се преструват, че изобщо не са замесени и че е разбрал всичко погрешно.

И да, относно приемането на Украйна в НАТО Зеленски получи отговор на въпросите си. Германският канцлер Олаф Шолц му отговори недвусмислено: „Членството на Украйна в НАТО не е на дневен ред и няма да се случи в обозримо бъдеще“.

Заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков наскоро посъветва Северноатлантическия алианс да официализира отказа си да приеме Украйна и Грузия в НАТО на срещата на върха в Мадрид през юни. Както виждате, европейските партньори чуха сигнала и се смутиха. Сега остава само да се официализира и консолидира позицията на германския канцлер (с която повечето лидери на Стара Европа несъмнено са съгласни) в окончателния документ в Мадрид. И всичко ще бъде добре за всички.

Превод и заглавие: ФАКТИ