Насилваме животни... Какво следва?

Преди няколко дни ви запознахме със случай на жестоко и брутално насилие над куче, влачено от кола. В конкретната ситуация имаше хепиенд – прокуратурата бе сезирана, чакаме решение. Единственото позитивно нещо, ако може въобще да се извлече такова, е, че хиляди души се „надигнаха” в социалните мрежи и заклеймиха видяното.

Ако по някакъв начин може да се намали насилието над животните, то това е активната гражданска позиция. Защото ние сме тези, които „имаме очи” навсякъде, които трябва да охулим подобни действия и да защитим тези, които няма как да се защитят – четириногите.

Насилието, в своята същност, е акт на тотално безсилие. Но този акт не трябва да бъде подминаван с лека ръка. Много често тези, упражнили тормоз над животно, прехвърлят агресията си към себеподобните.

Преди две години се гласуваха закони, които криминализират насилието над животни. Основна крачка, която може да спре тези батални сцени, тотално неприсъщи на развито и себеуважаващо се общество.

Един от основните „виновници” за законопроекта е Мила Бобадова. Специално за Факти.бг тя коментира поредното издевателство над куче, законите за защита на животните и нетърпимостта на българите към насилието.

Мила Бобадова работи в частна столична ветеринарна клиника. Обявена е за Човек на 2011 година и получава награда от публиката в ежегодна церемония, организирана от Български хелзински комитет. Попада в класацията за 100-те най-влиятелни жени на България. Председател е на Комисията за контрол и професионална етика към Българския ветеринарен съюз, съществена част и от гражданската група „Град за отговорни хора”, която е сред инициаторите на първия законопроект за криминализиране на насилието над животни.

Какво би накарало човек да извърши подобно действие? Какво седи в основата на такъв акт?

За мен няма адекватен аргумент за извършването на подобно нещо. Включително и едно животно да нападне човек, пак не е аргумент, защото саморазправата остана в едни други векове. Имаме претенции за цивилизация. Има си законов ред за решаване на абсолютно всички проблеми и той трябва да се следва плътно, а не да обикаляме с пушки и отрови из България и да колим и бесим. Едно време така са постъпвали с чернокожите, сега наред са животните, не знам какво ще е следващото. Но какво кара хората да са насилници – няма обща причини. За всеки е индивидуално.

Казахте закони – трябва ли те да са по-строги?

Не. Мерките и законите са абсолютно адекватни. Не може докато наказанията за убийство на дете са почти същите, да искаме по-големи наказания за насилниците на животни. Промените в Наказателния кодекс са съобразени със статуквото.

Спазват ли се законите?

Законите не се спазват – хвърляме си фасовете на земята, не чистим след кучетата си в парка. В България основния проблем не ни е простотията и бездушието, а непризнаването на върховенството на закона. Започнем ли да смятаме, че законът е равен за всички, тогава нещата ще се променят драстично. И все пак – законите са ни много хубави. Този за защита на животните е един от най-добрите в Европейския съюз. И това не е мое мнение, а такова на юристи. Това са хора, които са запознати много добре с нормативната уредба на цяла Европа и тяхното становище е, че законът ни е много добър. Но контролът по него е много занижен. Започнали са изключително много дознания по прословутия чл.325Б. Тук проблемът е, че полицията все още смята този проблем за маловажен. Не му се обръща особено внимание, но пък в същото време има много дела, които вървят по този член на НК. Трябва да се завърти машината, за да започне да работи.

Конкретният случай от преди няколко дни възпламени интернет общността, което за мен е много добър знак, че нетърпимостта се е покачила драстично. Надявам се именно тази нетърпимост да накара прокуратура и полиция да си свършат работата изрядно. Трябва да се „вмени” на органите на реда, че това също е сериозен проблем и не трябва да бъде подминаван с лека ръка.

Ако един човек нарани животно, може ли да последва посягане и върху друг човек? Има ли връзка?

Проучване на ФБР и криминологични институти показват, че много често има такава връзка. Насилниците на животни в последствие преминават границата и насилват хора. Тази граница е много тънка – затова се смята, че хора, които насилват животни, могат да отидат и по-далеч. Трябва да светне „червената лампичка”, че този човек става обществено опасен. Имахме няколко случая на кучета, залети с киселина. Имахме и много случаи и на жени, залети с киселина. Връзка има.

В клиниката имате ли случаи на малтретирани и насилени животни?

Да. Много често получаваме простреляни животни. Много бързо се забравят случаите и на простреляни деца. Трябва да има строг контрол върху притежателите както на огнестрелни оръжия, така и на газови пистолети. Защото почти нямаме случай на бездомно животно, на което след направена рентгенова снимка да не са открити съчми. Докато между нас има хора, които обикалят с пушки и отрови, ние няма да сме защитени. На практика най-заплашени сме именно ние.