Ердоган и двете ченгета, Путин и Хаменей

Тристранната среща на върха във формат Астана, включващ Турция, Иран и Русия, която се проведе вчера в персийската столица, бе удобен повод за смекчаване на напрежението, което съществува от известно време насам в отношенията между Анкара и Техеран.

Това напрежение се обуславя както от няколко устойчиви проблема в двустранните отношения на двете държави, така и от новопоявили се търкания.

В първата група на резистентните проблеми спада геополитическото противопоставяне на Турция и Иран в Сирия и Южен Кавказ (което противоборство добива чувствителни измерения, когато освобождаваните от руските сили позиции в Сирия се заемат от проирански формирования). Затова и поне формалният повод на срещата между Реджеп Тайип Ердоган, от една страна, аятолах Али Хаменей и президента Ибрахим Раиси, от друга, касаеше именно големия разговор за Сирия.

Втората група от текущи търкания между двете страни обаче се обогати твърде много в последно време. Става дума както за затоплянето на отношенията на Анкара с Риад, Абу Даби, пък донякъде и с Тел Авив, което автоматично разширява дистанцията между турци и перси, така и за по-специфични проблеми. Сред тях например са различните интереси спрямо експортните маршрути на петрола от Иракски Кюрдистан (в рамките на тази година ракети, изстреляни от проирански групировки, уцелиха не само вила на местен бизнесмен от бранша, работещ с турските власти, но и рафинерия в кюрдската автономия). Или пък това, че Турция и Иран започват да се конкурират на регионалния пазар посредством своите програми за безпилотни самолети (преди два месеца Техеран обяви, че започва първото си изнесено навън производство на дронове, в случая Ababil-2, което ще се осъществява в Таджикистан; поне според медиите в южната ни съседка пък именно Душанбе е поръчал по-рано тази година няколко броя от турския Bayraktar TB2).

Към актуалното измерение на напрежението между Анкара и Техеран допринася и твърде засилената активност на иранските служби на турска територия. Въпросната нелегална дейност се развива в две посоки. Един път, срещу израелски граждани в Турция (неслучайно заемащият към онзи момент поста министър на външните работи на Израел, Яир Лапид, благодари изрично на колегите си от Анкара за сътрудничеството между службите на двете държави). Втори път, срещу пребиваващи на турска територия ирански дисиденти спрямо режима в Техеран.

Самият факт на двустранната среща между турската и иранската делегации обаче не изглежда, че е бил достатъчен, за да бъдат преодолени споменатите тук различия -съществени или от конюнктурен характер - между Анкара и Техеран. Така например изглежда, че Реджеп Тайип Ердоган и Али Хаменей не са успели да вкарат различията си спрямо Сирия в някакъв работен порядък. След срещата му с аятолаха, турският президент заяви, че страната му няма нужда от одобрението на която и да е друга държава, за да инициира още една операция на територията на Сирия (разбира се, това не е точно така, но е показателно за дистанцията между Анкара и Техеран). Междувременно приказките за сътрудничество между военно-промишлените сектори на двете страни изглеждат трудни за вярване, а онези за необходимостта от увеличаване на търговския обмен между тях са обичайни. Започналите преговори за нов 25-годишен договор за доставка на ирански въглеводороди за Турция пък бе нещо закономерно и очаквано.

На фона на турско-иранските отношения, тези между Техеран и Москва към момента на срещата на техните ръководители изглеждат добри. За последното допринася все по-голямото съвпадение на интересите им (все пак миналата седмица американският президент Джо Байдън бе в региона, където посети Израел и Саудитска Арабия). Такова например е завършването на железопътната отсечка Рещ - Астара, част от Международния транспортен коридор Север - Юг, намираща се по иранското крайбрежие на Каспийско море. Точно това бе поставено като акцент именно от Али Хаменей при неговата среща с Владимир Путин. Предвид това, че покрай войната в Украйна и налаганите санкции търговските маршрути през територията на Русия, между ЕС и Китай намаляват своята натовареност, Москва има нужда от развиването на алтернативни икономически артерии.

Като своеобразна музика за ушите на руския президент прозвучаха и следните думи на Върховния лидер: "Ако пътят на другата страна (бел. р. НАТО) не бе блокиран в Украйна, под претекст за Кримския полуостров тя щеше да започне същата война по-късно" (е, Али Хаменей се е разсеял, наричай "специалната военна операция" в Украйна война, но за приятелите на руския президент такива грешки са простими). Още повече, че тези думи на аятолаха са много различни от онези на неговия външен министър, Хюсеин Амир Aбдолахиан, който миналата седмица заяви пред италианската преса, че страната му е срещу руската военна атака в Украйна. В допълнение, при това не за първи път, в синхрон с говоренето от Москва, властите в Иран изявиха желание за премахването на долара при търговията между двете столици. По-голямо внимание заслужава обаче подписаният меморандум за разбирателство между "Газпром" и Националната петролна компания на Иран, предвиждащ инвестиции на стойност 40 млрд долара в иранския въглеводороден сектор и инфраструктура.

Отвъд общия интерес от коридора Север - Юг, както и споделения антагонизъм спрямо долара и НАТО, друга възможна плоскост за ново сътрудничество между Москва и Техеран е възможността персите да започнат да продават безпилотни летателни апарати на руснаците. Ако се стигне до такова развитие, то тези дронове ще се озоват на терен в Украйна, където Турция и Иран ще се дуелират в небето (поради това, че Анкара снабдява Киев с Bayraktar TB2). Последното ще придаде ново измерение на споменатата по-горе конкуренцията между военно-промишлените сектори на Анкара и Техеран; този път не като съперничество за пазари, а като битка на технологии.

Особено интересно в тези срещи, които се осъществиха последните два дни в Техеран, било двустранни или в трилатералния формат Астана между домакините, Анкара и Москва, бе как Владимир Путин остави на иранците да играят ролята на лошото ченге спрямо Реджеп Тайип Ердоган. Именно аятолах Али Хаменей разви пред турския държавен глава съображенията, насочени срещу нова операция на Анкара на сирийска територия.

И макар в Техеран да не бе обявена сделка, сключена между Русия и Турция, касаеща износа на украинското зърно през Черно море, то такава, поне според информацията на Financial Times, може да бъде оповестена всеки един момент.

Защото в играта на Путин с Ердоган, наред с лошото, трябва да има и добро ченге.