Битката за Херсон: Там може да се реши всичко

Русия и Украйна водят яростна битка за Херсон. Ако руснаците надделеят, способностите на Украйна да оцелее ще намалеят драстично, казват експерти.

До септември южния украински град Херсон и околностите му трябва да бъдат освободени от руската окупация, обяви наскоро местното военно ръководство. Неговият съветник Серхий Хлан дори смята, че се е стигнало до "повратна точка на бойното поле" и украинските части минават в офанзива.

Британски и американски военни експерти потвърждават това: в района около делтата на Днепър, на 30 километра от Черно море, украинските части все повече изтласкват руските сили. Президентът Володимир Зеленски оповести, че украинските части навлизат "поетапно" в региона. След нанесените ракетни удари по важни мостове на Днепър руснаците са останали без възможности да си осигуряват нужните им тежки оръжия, а около Херсон над 1000 руски войници били обсадени.

Битката за Херсон ще е ключова за развоя на войната

В града, който преди инвазията имаше 300 000 жители, върви подготовката за решителна битка, която ще е ключова за по-нататъшния ход на войната: Русия възнамерява да положи всички усилия, за да запази завладяната връзка по суша между Донбас и Крим, за да може оттам да предприема следващи офанзиви на запад. Ако пък Украйна успее да си възвърне територията, тя ще може да изтласка руските части оттатък Днепър и поне временно да спре напредването им към вътрешността на страната.

Херсон е от символично значение и за Украйна, и за Русия. Украйна иска да удържи на своето обещание, че в никакъв случай няма да се откаже от териториите си и ще възнаграждава градовете, които са ѝ верни - както и да докаже, че благодарение на оръжейните доставки от Запада може да води не само дефанзивни битки, които забавят противника. Русия пък иска да демонстрира, че е в състояние да реализира своите заплахи за анексия - шанс за осъществяване на Путиновия исторически ревизионизъм, който гради идеологическия фундамент на войната.

Рубли, паспорти, пропаганда

Петте месеца от началото на войната успяха да променят Херсон: кметът Игор Колихаев бе свален и задържан, в момента управляват бившият агент на КГБ Александър Кобец и един бивш производител на храна за риби - Кирил Стремусов. Доскоро той се е изявявал като блогър и разпространител на конспиративни теории и е включен в списъка със санкциите на ЕС. В интервютата си за руски медии той казва, че гражданите на Херсон вече се чувствали "като субекти на Руската федерация".

Като платежно средство е въведена рублата, фирми се отнемат и биват принуждавани се "пререгистрират", като ръководството трябва да приеме руско гражданство. Жителите на Херсон също са принуждавани да кандидатстват за руски паспорти по бързата процедура - включително защото с това е обвързано раздаването на храни. Зачестяват сведенията за произволни арести, за насилие срещу цивилни, както и за стотици изчезнали.

Съпротивата се проявява в малки жестове - когато например руски знамена изчезват и на тяхно място се развяват украински флагове или чрез бойкота на руски стоки.

Руски готви "референдуми"

С куража си да се съпротивляват жителите на Херсон впечатляват мнозина: в началото на март, когато Русия успя само за седмица да завладее града, хората излязоха на големи групи по улиците, закрепиха украински знамена на руските танкове и скандираха "Херсон - това е Украйна!". След няколкодневни протести руските войници започнаха обстрел срещу множеството, при който най-малко един човек е загинал.

Зеленски нарече Херсон "град герой" - заедно с Мариупол, Харков и още три други населени места, станали арена на драматични военни действия. Малко по-късно там се установиха представители на Националната гвардия на Русия и на ФСБ. А от пролетта насам Русия изнася в големи количества жито и слънчоглед от региона към своята територия.

В първата половина на септември, както обяви наскоро инсталираното от Русия колаборационно правителство, в Херсон и в разположения наблизо град Запорожие предстои да се проведе "референдум" за присъединяване към Руската федерация.

"Референдумът е нашият шанс да напуснем "Дивите поля"", заяви представителката на колаборационното правителство Катерина Губаева. "Дивите поля" през Средновековието са наричани части от Южна и Източна Украйна, които според руснаците били населени от "диваци". Екатерина Велика завладява региона и подчинява местните, а през 1778 година основава Херсон. Сега, два века и половина по-късно, историята се повтаряла, твърди Губаева. Референдумът имал за цел да "върне на народа неговата територия".

Битката за Херсон е в ход

Ако Русия успее да наложи този си исторически разказ, може да извлече и военни ползи. "Ако се стигне до анексия на области на юг, руските части ще могат да напреднат по-нататък в посока Одеса. При това положение способностите на Украйна за оцеляване ще бъдат силно ограничени", казва Сабине Фишер от германската фондация "Наука и политика".

Ако загуби Одеса, Украйна ще загуби и последния си излаз на Черно море - респективно своя военен и търговски флот. "Не трябва да се забравя, че висшата военна цел на Русия е ликвидирането на независимата украинска държава. И колкото повече Русия напредва към Одеса, толкова по-голяма става тази опасност", подчертава Фишер.

За Русия и за Украйна е в ход яростна битка кой ще успее да овладее Херсон до есента.