Чехия-Русия, газ, нефт, избори ...

В момента Чехия е управлявана от дясно-центристка коалиция с премиер Петр Фиала (от Гражданската демократична партия /ГДП/, идеологически близка на българското обединение „Демократична България”). Според проучване на общественото мнение на агенция „Кантар за ЧТ (Чешка телевизия)”от 11 т.м. сред 1200 респонтенти, обществото е разделено. 49% от чехите са склонни за преговори с Русия за по-евтина енергия, 43% отхвърлят преговори и предпочитат да пестят енергия, а 8 % нямат мнение. Според министъра на финансите Збинек Станюра (също от ГДП) газ ще бъде обезпечен от другаде. Той е удивен от резултатите от анкетата, защото (цитирам го: „Когато някой Ви бие по главата нямате шанс, ако встъпите в разговор с него да Ви бие по-малко”. Или: „Да повярвате, че ако два дни прекрати да Ви бие третият ден няма отново да Ви зашамари отляво надясно”.

Бившият премиер и висш банкер Иржи Руснок, социалдемократ (т.е. от опозиционната партия ЧСДП), когото познавах като зам.-министър на труда и социалното дело, също се изказва против „унгарския път” за обезпечаване на енергоизточници-въглеводороди. Според него преговорите с Русия са без перспектива, щом тя се е изложила вече като доставчик и партньор. Въпреки цените. Той знаел, че много хора ще попаднат минимум за 2-3 години в максимално тежка ситуация, но трябвало да се избегне кошмарът и да се търси дългосрочно надеждно решение. А не да се разчита на някого, който веднъж те е поставил под шах и „те е пуснал във водата”. Руснок счита, че ще е по-трудно да се търси изгодно решение за доставките на газ, отколкото на електрическа енергия, която и Чехия произвежда и може да повлияе на дистрибуцията ѝ.

Бившият гуверньор на Чешката Национална Банка (Руснок) призова към елементарна европейска солидарност, към „равномерно разпределение”. На света имало достатъчно газ. Проблемът бил в дефицита на кораби, които транспортират газа до терминалите. От тях по тръбопроводи се снабдява Чехия (, която няма свой излаз на море).

За сведение, извън темата: Иржи Руснок бе организаторът от чешка страна, с когото подготвихме двустранната междудържавна с ЧР Спогодба за социално осигуряване, подписана на 25.11.1998 г. в Прага от министрите Иван Нейков и Владимир Шпидла, по-късно, премиер и чешки еврокомисар.

Министър Станюра изрази разбиране към безпокойството на „49-те процента” за цените на газа, но отхвърли опцията преговори с Русия. Според него Чехия вече не е на нулева точка относно доставките на газ, както преди началото на конфликта в Украйна. Тогава зависимостта ѝ от руски газ била на 97%. Сега в газохранилищата на ЧР имало почти 3 млрд. кубика, т.е. 1/3 от годишното потребление на газ в страната + 3 млрд. куб. м. втечнен природен газ (ВПГ/LNG) на плаващ терминал в Нидерландия, който след 8 дни ще приеме 1-я кораб за Чехия. До края на т.г. ще пристигнат 8 подобни кораби които освен договорените 3 млрд. с Холандия ще доставят други 800 млн. куб. м. газ. До края на април 2023 г. в Чехия ще имало достатъчно газ за производството и то нямало да бъде ограничавано. Ще се търсят приемливи цени. Ситуацията вече не била критична, според министъра.

Според премиера Фиала се подготвяше енергоспестяваща тарифа и помощ от 5000 ч.крони (около 200 €) за всички домакинства до декември т.г.

По информация на в-к „Златна възраст” над 40 % от домакинствата в ЧР се отопляват с парно, 25% - с дърва и 1/10 досега са на електричество. А чешките газохранилища били пълни на 83% от капацитета си, което надвишавало нивото на повечето европейски страни. Вероятно в тези 83 % са включени и количествата, договорени с Нидерландия.

Според друго проучване на общественото мнение на агенция „Кантар за ЧТ”, публикувано от Ива Шпачкова в порталa Seznam.cz, ¾ от чехите оценяват стъпките на правителството против кризата за недостатъчни. С тази констатация изказват съгласие Иржи Руснок и бившият кандидат-президент Ян Швейнар, директор на Центъра за глобална икономическа политика в Колумбийския университет в Ню Йорк. Решително против антикризисните мерки са 41% от запитаните, по-скоро са „против” тях 33 %. Само 1/5 от запитаните одобряват мерките на кабинета, 3% изцяло и 19% „по-скоро”.

В отговор Станюра отбелязва, че правителството ще предложи таван на цената на електричеството за домакинствата, училищата и болниците и гарантирани цени на тока за цялата промишленост, въпреки риска от санкции на ЕС за непозволена подкрепа или за нарушаване на правилата на икономическата конкуренция. Лимитната цена на електричеството за одобрените по целесъобразност фирми ще бъдела 200 евра за мегаватчас. Руснок и Швейнар оценяват сегашната ситуация за критична, но одобряват новия пакет от мерки и го считат за достатъчен и своевременен, ако набелязаното в него бъде прието и реализирано.

***На 23-24 септември т.г. предстоят общински избори, които ще се проведат едновременно с частичните избори за чешкия Сенат (за 1/3 от местата там). На общинските избори биват избирани кметове и представители на села, градове, райони.

Опозиционната ЧСДП ще атакува общинските управи с пакет от Десет повели (не Божиите), сред които фигурират незабавно лимитиране на цените на енергията, но и въвеждане на минимална работна заплата от 20 000 ч. крони (= 815 €) и минимална пенсия от 13 000 крони (= 530 €) при средна пенсия от 730 €. Държавата би следвало да намали ДДС с 5%, да заведе секторни данъци за банки, енергийни фирми и дигиталната промишленост и прогресивно данъчно облагане за фирмите. През т.г. правителството повишава пенсиите за трети път, но силната социална политика е донякъде наложено наследство от тази на кабинета на Андрей Бабиш (2017-21 г.), на самия Бабиш като финансов министър в предшестващото правителство на Б. Соботка и на Бабишовата партия/движение АНО. В англо-саксонския свят наричат АНО популистко-вождистка формация. Тя е несистемно полит-образувание, по-скоро центристко, има антикорупционно идеологически прилики с „нашите творби” ПП и ИТН. Самият Андрей Бабиш бе обвиняван вкл. от Брюксел в неправомерно ползване на евросубсидия за няколко хиляди €, за които той, 4-5 кратен милиардер в евра, винаги е твърдял, че е възстановил.

А. Бабиш пледираше за разпускане на Европарламента и за насрочване на референдум относно целесъобразността от встъпване на Чехия в еврозоната. Той е за балансирана и рационална енергополитика. В момента АНО е първа по предизборни предпочитания, както почти винаги след създаването ѝ през 2010—11 г., с около или над 30% от гласовете на избирателите. И както често не намира пасващ ѝ коалиционен партньор за „до 51-те %”. За коалиции по общините по изборите отново се оформя „бракът по сметка” с ГДП на упоменатите Петр Фиала и Зб.Станюра. Засега от 9.10.2021 г. Фиала управлява в коалиция на мнозинство с 2 други коалиции: „Заедно” (= в състав неговата ГДП, ТОП 09, християн-демократите от ХДС–ЧНП) и „Пирати, кметове (предимно бивши) и независими”. Андрей Бабиш, от словашки и недесидентски през социализма произход, с центристките си позиции не б/е сред любимците на англосаксите и в „Стара Европа”. Той управляваше с подкрепата на президента Земан с правителства в малцинство. Обяви, че ще вземе решение дали да се кандидатира за президент на ЧР на изборите през януари 2023 г. на 28.10. т.г. Шансове да спечели има.

Сред първите стъпки на кабинета на г-н Петр Фиала бе да поръча изтребители Ф-35 и хеликоптери от САЩ, след като в Чехия са на въоръжение шведските „Грипен”.

Сиреч, с Петр Фиала на власт всичко във Вишеградската четворка, освен в Унгария, си „е отпрашило” под егидата на доминантния собственик на отбранителния пакт.

Г-н Бабиш, когото познавах като бизнесмен в ЧСФР, заяви, че след изборите през т.г. АНО би се коалирала с всяка партия, но не и с Пиратите. На тях като название и поведение им подхожда повече „Сърдитите млади хора”, без да имат културата и манталитета на поколението на английските писатели и драматурзи от средата на 50-те години на 20 век, „the angry young men”. Пиратите с TOП 09 овладяха Магистрата и районни кметства в Прага, възродиха духа на реванш към СССР/Русия за окупацията след Пражката пролет през 1968 г. и започнаха да „отмъщават” дребнаво-символично. Отместиха от видно място паметника на маршал Конев, отстояван от Москва като освободител на Прага през ВСВ. Показаха признание към действия на ген. Власов, осъден в СССР като предател-колаборант на немските фашисти. „Съчиниха” плошадче пред руското посолство и по примера на Вашингтон преименоваха улици около него с наприемливи за Кремъл названия като „Героите на Украйна”, „Борис Немцов”, Ана Политковская”, преди и след руското нахлуване в Украйна. По аферата Скрипал, след завземането на Крим и особено по повод взрив във военни складове в с. Върбетице (ЧР) през 2014 г. с човешки жертви, по подозрение за участие на ГРУ, бяха експулсирани като персона нон грата + реципрочно от руската страна само през април-май м.г. на последния етап поне 110 срещу 63 посолски служители на двете държави! Чехия се оказа първенец сред държавите от „Нова Европа” по броя на експулсираните руски и свои посолски служители. Посолствата в Москва и Прага останаха реципрочно с по 7-9 дипломати и 25 административно-технически служители. Тази е най-дълбоката криза в двустранните отношения след ВСВ! Най-големият чешки стопанско–дипломатически комплекс в чужбина, т.е. в Москва, се оказа без персонал! Отпадна и опцията „Росатом” в сътрудничество с ЧЕЗ да гради руски реактор в АЕЦ „Дуковани II”.

Прага показа същевременно характер и последователност. На неформалната среща на министрите на външните работи на държавите членки на ЕС – „Гимних” в Прага (30-31.08.т.г.) тя внесе предложение за прекратяване на действието на Споразумението между Европейската Общност и РФ относно улесняване на издаването на визи на гражданите на ЕС и на Русия. ДЧ постигнаха компромис за временно прекратяване на упоменатото Споразумение с Русия. В рамките на събитието се проведе и „Форум за Украйна“ – част и от Форум 2000“(Прага, 31.08-2.09.2022 г.) под егидата на Чешкото председателство на Съвета на ЕС (31.07-31.12.с.г.) с приоритети: „Европа – наша обща цел: нови идеи, нов облик, нова сила“.

При сегашното състояние на чешко-руските отношения е напълно разбираема загрижеността на настоящото чешко правителство за подсигуряване с енергоресурси. Частично сходна ситуация имаше през 1998 г., мисля. През 1996-2000 г. Русия бе акредитирала за посланик в ЧР бившия председател на ЦИК при избора на Б. Елцин като президент Николай Рябов. Този словоохотливец наговори по руски ТВ канал банално-пропагандни истини за зависимост на Чехия от внос на нефт от Русия през тръбопровода „Дружба”. Доскоро бе 50%, тогава доста повече. Чешката реакция бе спешна ориентация към алтернативен източник в Норвегия, по-късно в Казахстан (1,2 млн. т. годишно), в Африка.