Огнян Гърков пред ФАКТИ: България, като прапрабаба на Русия и Украйна, трябва да зове за мир

Атаката срещу моста на Керченския пролив, съчетана с неотдавнашните руски военни провали и частична мобилизация, генерира пряка критика към руския президент Владимир Путин и Кремъл от руската провоенна националистическа общност. Какво се случва след анексиите, които обяви Русия. Пред ФАКТИ говори бившият дипломат Огнян Гърков.

- Г-н Гърков, станахме свидетели на анексирането от страна на Русия на четири области в Украйна. Това как променя военните действия, които се развиват на територията на Украйна?
- Какво ще се случва там може само да предполагаме. Това, на което може да се вярва към момента, е, че руснаците участваха с доста по-малко военен човешки потенциал в действията до този момент. Също така мобилизационният ресурс на Русия е голям, въпреки че ни се казва, че за часове руснаци са се разбягали насам-натам. Очаквам, че Русия ще събере голяма армия и не съм голям оптимист как ще се развият военните действия там.

- Но тази руска армия, която ще включва и мобилизираните хора, ще бъде ли боеспособна? Едно е да събираш хора като маса, друго е те да могат да водят военни действия…
- Все пак в Русия свикват хора, които са служили, ще ги инструктират, ще ги подготвят. Голямата маса хора си е голяма маса хора. Русия е голяма империя.

- В словото, което произнесе Владимир Путин, когато подписа указите за анексиране на тези територии, нещо направи ли ви впечатление?
- За нещо ново не каза нищо особено. Това беше просто обръщение към Федералното събрание на Руската федерация, което предхождаше тържествения акт по подписването на указите за анексираните територии - самопровъзгласилите се републики Луганск и Донецк, както и окупираните части на Херсонска и Запорожка област. Той говори 5 минути за анексията и 25 минути обърна внимание на англосаксонското обединение на Запада и политиката му спрямо Русия. Обвини ги в неоколониализъм, но като цяло не чух нещо ново в думите му.

Според мен Путин можеше да се спре на аргументацията на Лавров,

който наскоро произнесе реч пред Общото събрание на ООН. В нея Лавров изрази много ясна позиция, в която оправда руската намеса и агресия в Украйна, след като се позова на членове 106 и 107 от Устава на ООН. СССР, сега Москва/Русия, като една от победителките във Втората световна война има право да определя страни, които са били в неприятелски отношения с нея по време на Втората световна война (ВСВ), както и да взема мерки спрямо тях. Говори и за денацификация на Украйна, въпреки че това е много едностранна гледна точка. Украйна и Беларус са сред основателките на ООН по предложение на Москва заради активния им принос във ВСВ в състава на СССР. Вярно е, че част от украинците са воювали против съветската армия, но също така е вярно, че голяма част от тях са били и в редиците на червената армия. Така че Украйна е била една раздвоена страна. Като дипломат винаги си правя собствен прочит на нещата.

Пак ще кажа, че в речта на Путин не чух нещо ново, но е факт това, че след нея, след нотифициране на новите територии към Русия, след присвояването на 15 процента от територията на Украйна, светът е променен.

След анексията Русия просто отново влезе в ролята си на голяма империя, както това прави и САЩ, разбира се, агресивна и суверенна, а не демографска и суровинна периферия.
Като двустранен дипломат винаги съм преценявал какво влияние може да има дадено събитие върху България. И моята позиция от самото начало е, че независимо от нашето членство в Европейския съюз и НАТО, България няма място в този конфликт. Ние може само да изкажем съчувствие и да положим грижи към хората с българско национално съзнание, които живеят в засегнатите региони.

- А ние правим ли го това?
- Не го правим, за мое съжаление. Както знаете, нашите „ще връщат” посолството в Киев, което бе напуснато „скоростно”. Хората (т.е. местните българи) търсиха подкрепа при бягството си още в самото начало на събитията. За мен винаги Украйна и Русия си остават едни „палави” праправнуци на Волжските и Аспарухова Българии. България не следва да се меси в този спор. България, като тяхна прапрабаба, може само да зове и да търси мирно решаване на конфликта. Още повече, че и двете страни (Русия и Украйна) са самостоятелни, по-големи и териториално, и демографски, и военно, и икономически държави от нас. Няма друга държава в света, освен България, която да е дала толкова голям принос на Киев и Москва, впоследствие и на Санкт Петербург, в областта на културата, писмеността, вероизповеданието, хуманизирането и цивилизоването на украинската и руската интелигенция. Само ние, българите, имаме особени, специфични и морално-исторически права на собствено и надстандартно мнение и позиция относно неприятната тема за съжителство между Русия и Украйна. Питам ви. Ние различаваме ли руснаци от украинци, след като и едните и другите говорят руски, когато са в България? Това, което се случва сега между двете страни, е една голяма трагедия! Освен това трябва да се каже, че, извън обхвата на атлантико-евро солидарността – съзнателно не казвам евро-атлантическата,

България не може да признае анексиите по силата на протоколите за установяване на двустранни дипломатически отношения,

които сме готвили в началото на 90-те години и Договорите за приятелски отношения и сътрудничество, подписани за нас от президента Желю Желев. Тогава аз бях началник на управлението за Източна Европа и страните от ОНД в Министерството на външните работи. В протокола за установяване на дипломатически отношения с Украйна, подписан на 13 декември 1991 година, както и този с Русия, подписан по-рано, но вече след разпада на СССР, който става с подписите на президентите Елцин, Кравчук и Шушкевич в документа от Беловежката гора, ние приемаме двете страни в териториалните им граници към онзи момент. Само ще направя една вметка, че Елцин, Кравчук и Шушкевич подписаха разпада, но без да отчитат факта, че 73% от населението на СССР гласува на референдум да се запази териториалната цялост и единство на съюза. И така ние подписахме впослествие и междудържавни Договори за приятелски отношения с Украйна и Русия, които се отнасят към териториалните им граници в онзи момент. Защо го казвам това? Тогава Крим си беше украински, Донецка и Луганска област са в състава на Украйна. След като ние подписахме договорите, украинците се забавиха с ратификацията с две години, но през 1994-а ратифицираха и публикуваха Договора.
И от тези моменти до ден днешен нито една от страните не ни е сезирала, че иска промени в тези договори. Така че, на практика, за нас тези анексии юридически не съществуват. Прибавеното към Русия, в случая визирам Крим, а сега и новите области, съгласно нашите договори не съществува.

- Но Русия вече ще брани новите си територии…
- Ситуацията в Украйна влиза в нова фаза. Русия може да ги брани като руска територия. Аз просто казвам, че светът се променя и то с участието на държавите-членки на НАТО във въоръжения конфликт. Чухме Путин да обвинява, че англосаксите взривиха „Северен поток“ и са виновни за взрива на моста в Крим. За мен, на практика, като човек, който гледа нещата от страни на събитията,

САЩ постигнаха тактическата си бизнес цел – да се спрат доставките на руски горива за Европа и Германия.

Респективно Европа да преориентира икономиката си към зависимост от американските въглеводороди. Но и тук има пречки. Европа потребява към 450-480 милиарда кубика газ годишно, от които 200-203 млрд. куб. м. вземаше от Русия. В същото време САЩ са в състояние да произведат за тази година 90 милиарда втечнен газ максимум, а на тях са им нужни 860 млрд. за свое потребление. Щатите и да искат не могат да осигурят нужното количество, което е нужно на Европа. Чакат ни тежки времена. Реално България не е толкова зависима от газа, колкото е Германия, след като „Северен поток“ 1 и 2 не работят. Германия няма и нито един свой терминал за поемане на втечнен газ. И още нещо. Според Зелените, метанът в американския втечнен газ е 50 пъти по-вреден за природата от въглеродния диоксид.
За България искам да кажа и още нещо.

Трябва да си направим изводи от нашето лакейство и подмазвачество като държава в миналото.

Нека да си припомним 1943 и 1944 години, когато американци и британци бомбардират София и още 25 селища в страната, а нашите деди и баби дават близо 4 хиляди невинни цивилни жертви. И това е така, защото България, за да се подмаже на Хитлер, обявява война на страни – говоря за САЩ и Великобритания, в които не може да убие и едно врабче, защото те са толкова далеч от нас. Нека помним този пример от историята.


Нека си припомним и позорната позиция по-късно, която поемаме като част от социалистическия лагер,

когато се включваме в окупацията на Чехословакия против Пражката пролет през август 1968 година. Така че за мен и стратегическата цел на САЩ - за раздалечаване на руските природни ресурси от Европа и надиграване с Москва, върви с пълна сила. Това е стара цел на САЩ, която също се оценява от мнозина като империя. И в такъв спор страна като нашата, независимо от членството ни в ЕС и НАТО, трябва да отчита своята специфична роля спрямо Русия и САЩ и да не се меси между империите, когато те си раздават шамари, включително и чрез прокси войни.