Преглед на последните събития в Иран от друг ъгъл

Посолство на Ислямска Република Иран в България

В името на Бог

Преглед на последните събития в Иран от друг ъгъл

Обхватът и обемът на лъжите и невярната информация, произведени и публикувани от свързаните със Запада медии през последните седмици по отношение на събитията в Иран, са безпрецедентни. През това време се разпространиха фалшиви твърдения, фактите бяха лесно игнорирани или изопачени, а подвеждащите разкази се разпространиха с изключителна скорост.

Развитията през последните дни в някои части на Иран имат очевидна и осезаема черупка и много скрити слоеве зад кулисите. След трагичната смърт на младото иранско момиче Махса Амини се проведоха мирни събирания, които демонстрираха духа на иранска доброта, солидарност и съчувствие към младата им сънародничка. Те също така показаха, че иранците в цялата страна, независимо от тяхната етническа принадлежност и религия, споделят тъгата и щастието на другия.

Мирните събирания обаче прераснаха в насилие и поради организирана чужда намеса се отклониха от пътя си. Съединените щати, израелският режим, Саудитска Арабия и някои европейски държави и техните вътрешни агенти направиха тежка организация, за да тласнат протестите в хаос, да създадат безредици и да извършат терористични операции в Иран. Това, на което станахме свидетели от втория ден нататък вече не бяха просто протестни митинги, а напълно организирани безредици и насилие.

С помоща на детайлните разследвания на органите за сигурност бе установено, че въоръжени терористични и сепаратистки групи като MKO, Komleh, Democrats, Jaish al-Adl и др., с чуждестранна подкрепа, се появяват сред протестиращите и стрелят на сляпо с цел убийство на невинни хора. Досега няколко големи партиди контрабандно оръжие, експлозиви и големи количества запалителни материали, предназначени за използване в страната от бунтовниците, са конфискувани в западните граници на Иран. Значителен брой членове на споменатите терористични и сепаратистки групи са арестувани при извършване на въоръжени операции. В тази връзка Джон Болтън, бившият съветник по националната сигурност на Съединените щати, наскоро призна, че е доставял оръжия на бунтовниците през Иракски Кюрдистан. Интересното е, че Съединените щати и Европейският съюз изключиха терористичната група "MKO" от списъка си с терористични организации, която уби повече от 17 000 невинни ирански мъже, жени и деца, и ги установи на европейска земя, а сега ги използват за създаване на нестабилност в Иран. Тези доказателства ясно показват ролята на чуждестранните разузнавателни служби в организирането на отклоняването на протестни събирания към безредици.

Ако вашите служби за сигурност бяха изправени пред такива действия, застрашаващи сигурността на страната и народа, как биха постъпили? Какво наистина биха направили? Във вашата страна как се справят с човек, който реже врата на полицай с нож или поливайки го с бензин се опитва да го запали? Бунтовете, унищожаването на обществена собственост, създаване на несигурност и терористични актове не се толерират никъде по света и Иран не е изключение от това правило.

Насилствените безредици отнеха живота на невинни хора, включително на 30 полицаи, унищожиха и изгориха стотици обществени и частни сгради. Дори линейките и пожарните коли не бяха пощадени от това насилие. Много здравни работници и пожарникари бяха нападнати и ранени.

Също така, наред с дестабилизиращата кампания, започната от редица западни държави срещу Иран, бе извършена и терористичната атака на ИДИЛ, която според бившия президент на Съединените щати е създадена от САЩ, която доведе до мъченическата смърт на 15 души и раняването на повече от 30 невинни, включително жени и деца.
За съжаление много страни и международни институции претендиращи за правата на човека не реагираха и не осъдиха тази варварска атака! Просто мълчаха! И с това си действие потвърдиха терористичното престъпление на ИДИЛ!
Продължаването на политическо поведение и действия, основани на двойни и селективни стандарти, е проява на разширяващо се отклонение в международната система, което определено ще има тежки последици за правителствата и останалите международни участници.
Правото на мирни събрания в Иран е признато както в конституцията, така и в обикновените закони и докато събиращите се не прибягват до неконвенционални действия, са защитени от същите, но в случай, че използват хладни или огнестрелни оръжия и извършат бунтове, нарушават обществения ред и създават страх и ужас у хората, отговорните за това биват подведени под съдебна отговорност за престъпните си деяния.

Правото на мирни събрания не трябва да бъде повод за извършване на насилие. Не премерените чуждестранни намеси и злонамерените медийни кампании срещу Иран нормализираха превръщането на такива мирни събирания в насилие. Под прикритието на правата на човека те се опитаха да подклаждат повече бунтове, безредици и несигурност. Европейският съюз не само не осъди това, но на практика подкрепи насилието.

За съжаление, реалността е следната: когато правата на човека се превърнат в играчка и инструмент за оказване на политически натиск върху другите, обвинените в системно нарушаване на човешките права се поставят на мястото на претендиращите. Светът все още не е забравил тъжните разкази за принудителното отделяне на повече от 150 000 деца от коренното население от семействата им и скандала с откриването на масовите гробове на стотици от тези деца в дворовете на „училища за настаняване“ в Канада преди около година! Ако 80 младежи под 18-годишна възраст бъдат обезглавени за един ден в една от страните около Иран, никой от тези право защитници няма да се разстрои, няма да провежда специални събирания и няма да приемат никакви резолюции! Всяка година стотици жени и чернокожи в Америка са брутално убити от полицията на тази страна, но никой не говори за това! Точно както мълчат пред ежедневните престъпления на израелския режим в Палестина, който избива невинни деца и жени!

Тези, които говорят за правата на жените, защо не обърнаха внимание на едностранните санкции на американското правителство и покорната подкрепа на Европа, че санкциите без разделение и дискриминация са срещу всеки един ирански гражданин, включително всички ирански жени, момичета и деца. Незаконните и жестоки едностранни санкции срещу иранската нация са най-големият проект за системно нарушаване на човешките права в света. Целта на този проект е просто да постави иранската нация пред дилемата: или капитулация, или смърт! Знаете ли колко невинни иранци са убити, ранени, оставени без работа, със сериозно намалени доходи или лишени от достъп дори до хуманитарни стоки заради тихите стрели на жестоките едностранни санкции?

Питали ли сте се някога, че въпреки факта, че през последните няколко седмици многократно сте чували името на иранското момиче „Мехса Амини“ в позициите на западни служители както и в новините и репортажите на западните медии, но дали досега и един път да сте чували за имената на десетгодишната „Захра Папи" от Лорестан и десетгодишния „Амир Хосейн Нарои" от Забул и още 623 пациенти с таласемия, които от май 2017 г. загубиха живота си поради едностранните жестоки санкции и отказания достъп до необходимите лекарства? Отговорът е много ясен, налагащите санкции не желаят да признаят престъпленията, причинени от санкциите, камо ли да създадат политическо и медийно пространство за това.

Всички деца имат право да прекарат нощта без болка и в топлите прегръдки на семействата си, но пеперудените деца в Иран са лишени дори от милата ласка на своите майки и бащи, защото слабите им тела не могат да понесат дори майчината ласка. Тънкото и крехко тяло на иранските „пеперуди“ се нуждае от превръзки, за да им подсигури спокойствие, но медикаментите и необходимият мехлем им е отказван от години поради ембаргото на САЩ и европейската подкрепа, с изключение на няколко случая.

В Иран има около 70 000 ветерани, пострадали от химическите оръжия на Саддам по време на 8-годишната наложена война срещу Иран. Оръжия, чиито суровини и оборудване са предоставени от Америка и европейските страни. Тези ветерани и пострадалите от химическите бомби някога са страдали от използваните срещу тях смъртоносни оръжия, а сега страдат от жестоките едностранни санкции на Съединените щати и безпрекословното придържане на Европа към забраната за предоставяне на медикаменти и оборудване за тях.
Не е ли време реформаторите по света, както и защитниците на правата на човека да се запитат каква е връзката между лозунгите за правата на човека и ембаргото върху износа на превръзки и лекарства за "пеперудените деца" или медикаменти за специалните пациенти в Иран като тези пострадали от химическите оръжия?

Тези случаи показват, че Съединените щати и Европейският съюз не са в позиция да обвиняват други държави в нарушаване на човешките права. Горчивата ирония на историята е, че когато правата на човека се превърнат в играчка и инструмент за упражняване на политически натиск върху другите, обвинените в системно нарушаване на човешките права се поставят на мястото на претендиращите.

Източник: Посолство на Ислямска Република Иран в България