Кървавото асо в политическия покер - Трета част

С желязо и кръв - Изразът принадлежи на Ото фон Бисмарк (1815–1898 г.) – германски държавен деец, който казал в една своя реч: „Не с думи, а с кръв и желязо ще бъде обединена Германия“.

Много са географските точки върху планетата, обагрени с кръвта от терористични актове.

Като пример за организация, приела тероризма като главното средство за постигане на нейните политически цели, е Секретната въоръжена организация (Organization de l’armée secrete, Франция) – ОАС – дясноекстремистка организация, бореща се за запазване на Алжир в качеството му на френска колония. Нейните участници са набирани между военни – антиголисти и сред „чернокраките“ (потомци на френските заселници в Алжир). Обекти на терористичните нападения са алжирски бунтовници и французи, подкрепящи идеята за независимост на Алжир. Особена известност ОАС получава с тринадесетте си покушения върху тогавашния президент на Франция генерал Шарл дьо Гол. ОАС е продължение на антиголисткия „Мадридски договор“, основан през декември 1960 г. Още през февруари и март 1961 г. са първите терористични актове, както в самия Алжир, така и в метрополията. Създателите на организацията Салан, Сюзини, Ляшруа и Лагайярд считали, че във Франция съществуват три сили: президентът генерал Шарл дьо Гол, армията и левите организации. Оасовците предполагали, че в случай на убийство на дьо Гол армията ще премине на страната на ОАС и по този начин ще бъде установена диктатура на националните сили.

Терористичната дейност особено се активизира след като върховен комисар на военната организация става генерал Салан. Само за първите четири месеца от съществуването на ОАС са извършени 1 190 взрива, 109 кражби на обща сума 4 млрд. франка за финансиране на дейността на организацията. Задигнати са от армейски складове стотици автомати, 3 000 винтовки, 1 000 пистолета, 17 радиостанции, 75 картечници. Оасовците, които към есента на 1961 г. наброяват 4 000 офицери и войници от Чуждестранния легион, граждански лица, жени, разполагат и с артилерия и вертолети. Над водачеството на Салан се намирали 8 провинциални ръководители и 200 ръководители на отделни групи. Отделните клетки в Алжир и Франция били управлявани посредством директиви, предписващи методите на борба. Директива № 5 от 1 февруари 1962 г. заповядвала да бъде парализирана администрацията във Франция, терорът да бъде насочен против властите и всички противници на „френски Алжир“. Но президентът генерал дьо Гол, професионален военен, кален в годините на Съпротивата срещу немските окупатори и в сраженията срещу армията на хитлеристка Германия по време на Втората световна война, твърдо и непоколебимо продължава курса на преговори с Националния фронт за освобождение на Алжир, с цел приключване на военните действия и предоставяне на независимост на тази френска колония. През м. март 1962 г. се предвижда да бъдат подписани Евианските споразумения, които да сложат край на сраженията между въстаниците и редовната френска армия. В отговор ОАС издава нова директива № 29 от 23 февруари с. г., която гласи: „Обявената дата за прекратяване на огъня ще бъде избрана като примерна дата за началото на нова фаза на борбата“. Интензивността на терористичните актове след подписването на Евианските споразумения нараства многократно. За малко повече от година ОАС извършва 12 290 атентата в Алжир и 657 във Франция. Но службите за сигурност в метрополията успяват да неутрализират ръководството на ОАС: на 25 март е арестуван най-близкият помощник на Салан генерал Жуо. На 20 април с. г. белезниците щракват около китките на самия Салан. В ареста попадат и други видни оасовци. Борбата става все по-безсмислена. В организацията се разгаря дискусия дали борбата да бъде продължена или да бъде сключен мир. Като имат предвид обстоятелството, че френската редовна армия ще се изтегли от Алжир, и при продължаване на терора от ОАС, живеещите в бившата колония французи могат да останат беззащитни срещу евентуален контратерор, то „чернокраките“ (т. е. произхождащите от Алжир французи) в ръководството на ОАС Гард и Сюзини избират мира. На 17 юни 1962 г. е подписано споразумение, чрез което Секретната въоръжена организация признава независимостта на Алжир в замяна на допълнителни гаранции за оставащото там население от френски произход. И на 5 юли последните бойци от ОАС се евакуират от Алжир. Най-кървавата страница от историята на Франция след освобождението от немската окупация, е затворена.

В противодействието си на ОАС френските правоохранителни органи активно използват мрежата си от тайни осведомители, която съществено допринася за крайния успех.

В противодействие на терористичната дейност мнозинството държави поставят на първо място профилактиката, като акцентът е върху достъпа на правоосигурителните органи до предварителна информация за терористични актове. И тук не става въпрос само за електронно наблюдение, скрита проверка на пощенската кореспонденция (перлюстрация), физическо проследяване на лица, попаднали под подозрение за евентуално съучастие към извършена или предстояща терористична дейност, както и инсталирането на технически средства за контрол, но и за нелегално събиране на оперативно-следователска информация в тази сфера. Основният способ е използването на секретни информатори.

Тук не се имат предвид щатните служители на службите за сигурност, внедрени под прикритие в проблемни точки, независимо дали става въпрос за екстремистки движения в самата страна или в чуждестранни терористични организация.

„Използването на секретни осведомители или тайни агенти, – е казано в едно от решенията на Върховния съд на Съединените щати, – е законна и правилна практика на правоприлагащите органи и е оправдана от интересите на гражданите. Фактически без използването на осведомители много престъпления биха останали без възмездие, и закононарушителите биха избегнали привличането към отговорност“. Този род дейност е категоризирана като изключително важна за сигурността на САЩ, поради което начинът за използване на специални агенти при провеждането на оперативно-разследващи мероприятия е регламентиран от нарочно ръководство за специални агенти, утвърдено на ниво Конгрес през 1960 г. и в инструктивно писмо на министъра на правосъдието от м. декември 1976 г. Широкото използване на специални агенти в Съединените щати, а оттук – и натрупаният опит, е довел до тяхното строго разграничаване на случайни и завербувани сътрудници. Важен нелегален източник за разузнавателна информация в американските служби за сигурност са считани и „доверените лица“. Съгласно официалната американска дефиниция, довереното лице е човек, който се явява щатен сътрудник на полицията, но притежава връзки с престъпни организации и лица, и е изразил желание по едни или други причини да събира и съобщава на сътрудниците на правоохранителните органи сведения за техните намерения и действия.

Във Федерална република Германия към това определение е добавено още: „при условие на гарантирана секретност“. Съответните органи на властта във ФРГ използват в обсега на своята дейност две категории доверени лица: лица, които са секретно назначени на постоянна служба в правоохранителните органи и получаващи за тази работа редовно възнаграждение; лица, за които сътрудничеството на полицията се явява своеобразно „съвместителство“ (към тяхната помощ се прибягва при отделни случаи), за което те получават еднократни възнаграждения за събраната информация. В САЩ, Англия, Канада и други държави за информатори могат да бъдат използвани и чужденци.

Напълно очевидна е мотивацията на американските законодатели да включват в инструментариума за профилактика на терористична дейност тайните информатори. Дълъг е списъкът на действащите върху територията на САЩ организации, които са класифицирани от официалните власти като „терористични“. В този списък са попадали и „Черните пантери“, изложили в своята програма намерението си за отделяне от федералната държава на четири щата: Алабама, Луизиана, Мисисипи и Джорджия. Ку-клукс-клан със закачулените белокожи терористи, проповедници на идеята за превъзходство на бялата раса, и той е там. На 24 декември 2021 г. се навършиха 156 години от създаването на Ку-клукс-клан (ККК). На този ден през 1865 г. ветерани от загубилата войната армия на Конфедерацията се събират в град Пуласки, щата Тенеси, и решават да създават тайна организация, като нейна цел е да възстанови превъзходството на бялото население след Гражданската война. Основатели на организацията са съдия Томас Джоунс с още шестима негови съратници. Членовете ѝ сформират наказателни отряди, като носят островърхи качулки и бели мантии за прикритие. Чрез преследване на политическите кандидати от Севера на страната, политическите „предатели“ и освободените роби, ККК се противопоставя на т. нар. „реконструкция“ на Юга, чиято цел е да бъде премахнато робството на чернокожите. Нарастващият брой на убийствата довежда до реакция на южняшкия елит, който преценява жестокостите на Ку-клукс-клан за основна причина за продължаващата окупация от страна на федералните войски. ККК запада постепенно в периода 1868–1870 г., а през следващата година президентът Юлисис Грант я забранява.

През 1915 г. в Атланта е сформирана нова организация със същото име от Уйлям Симънс. Целта ѝ е да запази „ценностите“ на миналото, като се бори срещу нарастващия брой католици, евреи, чернокожи и азиатци, както и изобщо срещу влизането на имигранти в Съединените щати. Най-голямо развитие Ку-клукс-клан има при лидера Хирам Уесли Еванс (1922–1939 г.). Той привлича много бели мъже – държавни служители от щатите Тексас, Оклахома, Индиана, Орегон и Мейн. Броят на яростните привърженици на идеята за превъзходство на бялата раса върху територията на САЩ достига 4 милиона души през 1925 г.

Макар и не така масово, както непосредствено след основаването на Ку-клукс-клан, и по-късно членовете ѝ използват насилие, тероризъм и линчуване за сплашване и потискане на афроамериканците.

За Ку-клукс-клан идването на власт на чернокожия Барак Обама на 20 януари 2009 г. като президент на Съединените щати, послужи като червено пред бик. Членската маса на организацията многократно се увеличи.

Федералното бюро за разследване има проблеми и със сектантския тероризъм, осъществяван от различни маргинални секти с тоталитарен характер, за които насилието се явява главен инструмент за построяване на по-съвършено – от тяхна гледна точка, – общество. Като обект на терор те възприемат цялото общество, което неминуемо води до човешки жертви. Такава беше и сектантската организация „Семейството“ на Чарлз Менсън, подобна е и основаната през 1973 г. американска „Църква на Създателя“, която е дяснорадикална антихристиянска и антисемитска организация, действаща под лозунга „Свещена расова война“. Методите на борбата ѝ са взривове, убийства и отвличания на хора. Обектите на нападения са афроамериканци и евреи, а също полицейски и правителствени учреждения.

Немалко са проблемите на ФБР и с Движението за насилие против абортите (ДНПА), или на английски език Anti Abortion Violence Movement. ДНПА се появява през 70-те години на миналия век и е дислоцирано в САЩ и Канада. Обединява многочислени терористични групировки, добре мобилизирани, които използват огнестрелно оръжие и отровни газове („Отряд Комитатус“, с който ДНПА поддържа тесни контакти). Под флага за спасяване правото на живот на зародишите, организацията използва жестоки терористични методи: палежи, взривове, унищожаване на клиники, извършващи аборти; убийства на лекари, практикуващи прекъсвания на бременност, както и на политици, които подкрепят правото на аборт на жените. Финансирането на ДНПА се осъществява чрез собствени средства, поддържа и „учебни центрове“, издава и собствено списание „Life Advocate“ (Защитник на живота).

В тази наситена с терористичен потенциал обстановка практиката за използване на негласни сътрудници от правоохранителните органи в Съединените щати е трудна и адекватна реакция на противодействие. Още повече, че списъкът с терористични организации не е изчерпан. През 2001 г. ФБР включи в него и „Лигата за защита на евреите“, основана през 1968 г. в Ню Йорк от американския равин Меир Кахане.

Своите проблеми с тероризма имат и много други държави. През 90-те години на миналия век например във Великобритания се появи движение на терористи, които извършвали терористични акции против изследователски фирми и лаборатории, извършващи опити над животни, главно в биомедицински, граждански или военно-приложни направления. Това движение било представлявано от Фронт за освобождение на животните и Милиция за права на животните. За обекти на терористичните актове били избирани специалисти, извършващи опити над животни. Бомби били инсталирани под автомобили, в писма и други видове пощенски пратки. Тази дейност е била „допълнение“ към проблемите на Скотланд ярд с национално-сепаратистката организация ИРА (Ирландска републиканска армия), чиято провъзгласена цел е „оказване на съпротива на британското господство в окупирана Ирландия“.

В Португалия над 560 терористични акта са били извършени от Армията за португалско освобождение, провъзгласила за своя цел „освобождаването на страната от марксизма“ на основата на дясно радикална идеология.

Носител на противоположна – лява социална идеология, чието средство за налагане е терорът, е Червената армия на Япония (Антиимпериалистически интернационални бригади, Антивоенен демократически фронт) – КАЯ – японска терористична организация, създадена на базата на студентската организация „Зегна“ през 1970 г. КАЯ действала практически в целия свят: в Близкия Изток, в Азия, Европа, САЩ, Испания, Италия, Ливан, Сирия, Индия, Израел, Северна Корея. Нейната цел е била организиране на революция в Япония, създаване на „чист“ социализъм и провокиране на световна революционна борба. Като главни противници на революцията били разглеждани: световният империализъм, Израел, антиарабското движение и съветският ревизионизъм. При извършването на терористичните актове били използвани взривни вещества, автоматично оръжие, миномети и ракети. Между най-крупните терористични актове, извършвани от КАЯ, са масовото убийство на израелското летище „Лод“ през 1972 г., диверсията против завода „Шел“ в Сингапур, опита за завладяване на посолството на САЩ в Куала-Лампур и завладяването пак там на два пасажерски самолета.