Кой печели най-много при хартиения вот? Ива Лазарова пред ФАКТИ

Проблемът с избирателната активност продължава да се адресира от политическите партии, но само във връзка с машинното гласуване. Година и половина твърденията им са, че основната причина за все по-ниския интерес към изборите в страната е нежеланието на избирателите да гласуват, защото имат притеснения от машинния вот. Именно с този аргумент на първо четене в парламента с гласовете на ГЕРБ-СДС, БСП и ДПС беше прието връщането на “смесеното” гласуване. Какъв анализ по темата правят от Института за развитие на публичната среда? Пред ФАКТИ говори Ива Лазарова.

- Г-жо Лазарова, темата за избирателната активност отново стана водеща, след като в парламента депутати от ГЕРБ, ДПС и БСП направиха така, че ще имаме и двете като опция – хартия и машини. Каква беше активността в секциите, където имаше и двете, на последните избори?
- Последните предсрочни парламентарни избори от 2 октомври показаха рекордно ниска избирателна активност. Според данните, публикувани от Централната избирателна комисия (ЦИК), тя възлиза на 39,41%. Това значи спад с почти 1% спрямо изборите „2 в 1“ през ноември 2021 г. Също така за изборите от юли 2021 г., за които бе въведено само машинно гласуване в секциите с над 300 избиратели, не е налице представително изследване на причините, довели до спада в избирателната активност. Нито една от институциите, отговорни за организацията на изборния процес, не разработи дълбочинен анализ на факторите за намалялата с 11% избирателна активност в сравнение с изборите от април 2021 г.

- Какво показва гласуването с хартиени бюлетини и в колко секции бе то?
- Гласуване с хартиени бюлетини имаше в 2515 секции в страната, като в това число не се включват подвижните избирателни кутии и корабната секция. Данните от тези секции показват, че в списъците са били включени общо 325 291 избиратели, а още 19 647 – дописани под черта. Гласувалите в секциите с бюлетини възлизат на 175 308 души, т.е. избирателната активност е била 50.7% (броят на избирателите спрямо включените в списъците). От всички подадените гласове недействителни са 5 906 (3,4%).

Интересно е разпределението на вота от секциите с хартиени бюлетини за седемте формации, получили представителство в 48-ото Народно събрание.

Тези политически субекти са събрали общо 152 607 гласа (или 90.1%). Данните показват, че за ГЕРБ-СДС са гласували - 29.22%, за ДПС - 16.88%, за БСП - 14.04%, за ПП - 13.85%, за „Възраждане“ - 6.43%, за ДБ - 3.44%, за БВ - 3.19%, с „не подкрепям никого“ – 2.24%, други – 10.71%. В сравнение с проведените през ноември 2021 г. избори, гласовете в секциите с хартиени бюлетини са спаднали с малко над 1%. Спрямо изборите от юли 2021 г. активността в намаляла с 3.3%.

- Какво отчитате при вота с машинното гласуване?
- Машинно гласуване в страната се проведе в 9369 секции, като в 1105 от тях имаше по две машинни устройства. В списъците в тези секции беше включен и основният дял от избирателите в страната – общо 6 232 861 души. Под черта в изборния ден комисиите са дописали още 62 464, имащи право на глас. В тези секции вотът си са дали общо 2 229 736 души, което се равнява на избирателна активност от 35.4%. Тя е идентична с активността в тези секции на проведените през ноември миналата година парламентарни избори (тогава в тях гласуваха почти същия брой избиратели - 2 229 467). Резултатите са следните: ГЕРБ-СДС - 25.38%, „Продължаваме промяната“ - 19.85%, ДПС - 11.42%, „Възраждане“ - 9.8%, БСП - 9.1%, „Демократична България“ - 7.33%, „Български възход“ - 4.79%, с „не подкрепям“ никого - 3.58%, други - 8.75%.

Седемте партии с депутати в настоящия парламент получиха общо 1 954 741 гласа в секциите с машини (или 87.7%).

Така на последните избори се запазва тенденцията за спад в секциите с „хартиено” гласуване. В тези с машини пък активността отново е по-ниска спрямо секциите с хартиени бюлетини, като делът на гласувалите през ноември 2021 г. и - миналия месец е един и същ. Дори на последните избори гласувалите са с 269 души повече.

- Колко пряка е връзката машинно гласуване и избирателна активност?
- Проблемът с избирателната активност продължава да се адресира от политическите партии, но само във връзка с машинното гласуване. Година и половина твърденията им са, че основната причина за все по-ниския интерес към изборите в страната е нежеланието на избирателите да гласуват, заради притеснения от машинния вот. Именно с този аргумент на първо четене в парламента с гласовете на ГЕРБ-СДС, БСП и ДПС беше прието връщането на “смесеното” гласуване. Липсва обаче конкретно проучване или данни – дали по-ниската активност сред избирателите се дължи на страх, или нежелание да гласуват с машини.

Още повече, че ако притеснението от машините е единствената причина за намалената избирателна активност, то няма логика тя да продължава да спада в три поредни избора, в които не е променяна технологията на гласуване.

В крайна сметка, ако хората са гласували успешно с машините поне веднъж, то всеки следващ път подаването на техния вот би трябвало да става по-лесно. Следователно очевидно има и други причини за отлива на избиратели.
Също така, вместо да инвестират недоверие в технологията на гласуване, партиите можеха да работят за мащабна и детайлна информационна кампания за „премахване на страховете” сред техните избиратели и обучението им за гласуване с машини. За нито едни от проведените избори не станахме свидетели на такава.

- Най-вероятно на следващите избори ще имаме и двете опции – хартия и машини…
- Тогава ще е интересно да се проследи дали избирателната активност ще остане все така ниска. Нашето наблюдение на терен в изборния ден на 2 октомври показа, че в голяма степен хората са недоволни от непрестанния изборен цикъл. Очакването им беше по-скоро да се върви към съставяне на редовно правителство, отколкото за поредни предсрочни парламентарни избори след няколко месеца. В този смисъл ще разберем дали неспособността на партиите да проявят коалиционна култура и да сформират ефективно управление не е всъщност основна причина за отлива на избиратели.

- Продължава да стои на дневен ред и въпросът доколко са актуални избирателните списъци. Вашите наблюдения какво показват?
- Според данните, публикувани в окончателния протокол на ЦИК от изборите, в списъците за октомври и дописаните под черта, бяха включени повече от 6.8 млн. избиратели. Данните от преброяването на НСИ за 2021 г. (публикувани в седмицата след изборния ден) показват, че населението на територията на страната ни наброява 6.5 млн. души. Така, когато липсва коректна информация за общия брой на избирателите, става все по-трудно да се говори за избирателната активност без известни спекулации.

- Всички казват, че „смесеното“ гласуване ще затрудни и забави работата на секционните избирателни комисии и ще върне грешките в протоколите…
- Само ще припомня, че на Евроизбори 2019 т.нар. „хибридно” гласуване, заедно със заложените от ЦИК организационни дефицити и недобре изработените секционни протоколи, доведоха до проблеми в отчетените резултати. Въпреки поправените от ЦИК 6000 грешки, наш анализ на изборните резултати в 3000 секции с машинно гласуване тогава показа, че в близо 40% (1139 секции) от тях преференциите не бяха отчетени коректно. Липсата на навременна и ефективна подготовка на членовете на секционните комисии, както и не добрият и ненужно усложнен формат на изборните книжа, в допълнение с умората от дългия изборен ден, неминуемо са предпоставки за грешки.